дъжделѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано * дъжделѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член дъжделѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член дъжделѝва - единствено число, женски род, нечленувано дъжделѝвата - единствено число, женски род, членувано дъжделѝво - единствено число, среден род, нечленувано дъжделѝвото - единствено число, среден род, членувано дъжделѝви - множествено число, нечленувано дъжделѝвите - множествено число, членувано
ДЪЖДЕЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Дъждовен (в 1 знач.); дъждовит. Утрото е мрачно, студено, дъжделиво. Улиците са кални и още пусти. П. Здравков, НД, 86.
Духаше студен северен вятър. Беше един от ония дъжделиви и ранни пролетни дни, които действуват на човека подтискащо, угнетително. В. Нешков, Н, 133. В една мрачна и дъжделива привечер преди похода, когато капчуците приспиваха с монотонната си песен града, Здравко вървеше вир вода по измитите плочници към дома. Цв. Ангелов, ЧД, 16. Но виждали ли сте, безспир как ден след ден / се рони песъчливий бряг висок, надвесен / от мътните води на дъжделива есен? Д. Полянов, Избр. ст., 8.Виж повече2. За място — където валят дъждове. Дъжделивите райони са най-корозионно опасни. Св. Райчева, К, 35.