експедитѝвен - единствено число, мъжки род, нечленувано експедитѝвния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член експедитѝвният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член експедитѝвна - единствено число, женски род, нечленувано експедитѝвната - единствено число, женски род, членувано експедитѝвно - единствено число, среден род, нечленувано експедитѝвното - единствено число, среден род, членувано експедитѝвни - множествено число, нечленувано експедитѝвните - множествено число, членувано
ЕКСПЕДИТЍВЕН, -вна, -вно, мн. -вни,
прил. Книж. Който бързо се справя с работата си; бърз, делови. — Там, на място, той най-правилно бе разрешил въпросите. Вярно, че е експедитивен, не може да му се отрече. Ст. Даскалов, СЛ, 310. Той [чиновник от суданската администрация] знаеше нещичко за България .. Това му беше напълно достатъчно, за да бъде с нас дружелюбен и експедитивен. П. Вежинов, ДМ, 102-103. — Те [телевизията и киното] са на един принцип — каза учителят .. — Но телевизията е по-експедитивна, по-бърза. Може да ти покаже едно събитие в момента, когато става, без да чакаш. Г. Мишев, ЕП, 37.Виж повече— От фр. expéditif.