деловѝт - единствено число, мъжки род, нечленувано деловѝтия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член деловѝтият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член деловѝта - единствено число, женски род, нечленувано деловѝтата - единствено число, женски род, членувано деловѝто - единствено число, среден род, нечленувано деловѝтото - единствено число, среден род, членувано деловѝти - множествено число, нечленувано деловѝтите - множествено число, членувано
ДЕЛОВЍТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който с умение, енергичност, похватност и бързина се справя с работата си; делови.
Найден, изненадан, се вгледа в братанеца си.. Беше свит, нерешителен. Сега изглеждаше твърде самоуверен и деловит. В. Геновска, СГ, 15-16. Павел съзираше безизходността на жена си. Деловита, темпераментна, в разцвета на своите сили,.., да бъде тя държана в това апартаментче-кафез? Б. Болгар, Б, 127-128. Много мила жена, деликатна.. Навярно Мария би се учудила, ако можеше да надникне в мислите му. Бе свикнала да мисли за себе си, че е чисто и просто деловита и енергична жена. П. Вежинов, НБК, 308.Виж повече2. Който е присъщ, свойствен на енергичен, похватен, практичен човек; делови. Той [черкезинът] попристегна поясока на сините си шалвари и изведнъж запита с крайно деловит тон. А. Гуляшки, СВ, 7.
3. Който има кратка, сбита форма и разглежда или поставя въпросите си по същество; делови. Той се стремеше към деловито провеждане на заседанията и съвещанията. РД, 1949, бр. 11, 3.
— От рус. деловитый. — Ив. Богоров, Кратка география, 1851.