жена̀ - единствено число, нечленувано жена̀та - единствено число, членувано жѐно - звателна форма женѝ - множествено число, нечленувано женѝте - множествено число, членувано
- 1. жена
- - Въртя се около полата на жена си
Виж повече- - Дай си, мъжо, жената, а ти забий в гората
- - Дай си, мъжо, жената, а ти забий <в> трънето
- - Дай си, мъжо, жената, а ти иди в гората
- - Дай си, мъжо, жената, а ти иди в трънето
- - Дай си, мъжо, жената, а ти хвани гората
- - Дай си, мъжо, жената, а ти хвани трънето
- - Жено врачанска
- - Жлеб тече, жената ражда
- - Копринена жена с вълнен мъж
- - Мари жени, видяхте ли ме комках ли се
- - Моя и негова майка жени
- - Моя майка и негова <от> две жени <деца>
- - От две жени деца сме
- - Ходя по жени
- - Жена ми ми налага калпака
- - Жена ми ми носи калпака
- - Жена ми ми носи капата
- - Жената ме води за езика
- - Жената ме възсяда като кон
- - Умря мъжът на болната жена
- - Чаша пълна, жена гладна
- - Жена искам, сега искам
- - Ни в момите мома, ни в жените жена
- - Мъж на жена си
ЖÈНА, -еш,