задължа̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време задължа̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време задължа̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време задължа̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време задължа̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време задължа̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време задължа̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време задължа̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време задължа̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време задължа̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време задължа̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време задължа̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение задължа̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение задължа̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие задължа̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие задължа̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие задължа̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие задължа̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие задължа̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие задължа̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие задължа̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие задължа̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие задължа̀вайки - деепричастие задължа̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие задължа̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие задължа̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие задължа̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие задължа̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие задължа̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие задължа̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие задължа̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие задължа̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие задължа̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие задължа̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие задължа̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие задължа̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие задължа̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие задължа̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие задължа̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие задължа̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие задължа̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ЗАДЪЛЖА̀ВАМ1, -аш, несв.; задължà, -ѝш,
мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Заставям, принуждавам някого да направи, да извърши нещо. – Ние ще задължим хората, когато се разболеят, да намерят начин да съобщават в завода. Д. Кисьов, Щ, 433. – Задължете офицерите си да се явят на вечерята в пълен състав и да се държат прилично! Х. Русев, ПС, 244. Мъжът влезе след момчето и заразглежда пътниците така, като че ли искаше да види дали всички са по местата си. Никой не беше го задължавал да се грижи за тях. Ал. Бабек, МЕ, 7. Изключителната услуга, която сте оказали вчера на съпругата и сина ми, ме задължава да ви благодаря. Идвам да изпълня това задължение и да ви изразя признателността си. Ат. Далчев и др., ГМК I, 1981 (превод) [еа].Виж повече2. Поставям пред някого изискване за необходими действия, които трябва строго да се спазват, изпълняват. Правилата на ордена, към който принадлежал, го задължавали да вечеря скромно и да не сподели удоволствието на благородната им компания. Д. Димов, ОД, 93. – Какво правите, бе хора? Дори и огледала за обратно виждане нямате. А правилникът за движението ни задължава да ги имаме. М. Марчевски, ТС, 13. // Изисквам от някого да се съобразява в действията, постъпките си с определени обстоятелства (пост, чин, длъжност, звание и под.), в които е поставен или се намира. Той беше избран и за секретар на Академията на науките. Това беше пост, който задължаваше, но това беше и голяма чест. К. Манолов, ВХ, 33. Младият момък слушаше толкоз, колкото чинопочитанието го задължаваше. Й. Йовков, ПК, 104. Учител – това е много почетно, благородно звание, но то твърде много задължава неговите носители.
3. Заставям някого да изпитва благодарност, необходимост да се отплати за направена услуга или проявено внимание. – Обичате ли да ходите на дискотека? – О, да! Но кувертите... – Това е моя грижа. Може ли да отидем заедно? Момичето се колебаеше... – Хайде, това с нищо не те задължава. Ще те взема с колата, ще побръмчим и в десет си вкъщи. М. Абаджиев, Ф [еа]. Моля Ви, ако Ви е възможно, изпратете ми 400 лева, с което много ще ме задължите. Ив. Вазов, НПис., 27. – Аз знам, че вие сте свободна, разбирам, и туй, което ще ви кажа, не ви задължава с нищо. Й. Йовков, ЧКГ, 195-196. задължавам се, задължа се страд. – Ще издам закон: всеки държавен службаш, всички ония, които веднъж в месеца бъркат в хазната, задължават се да носят дрехи от български платове. Ив. Вазов, Съч. ХI, 189. Трябвало поне 40 души хора да се задължат да му плащат годишно по петдесе гроша за лекуване на семействата им през цялата година. Т. Влайков, Пр I, 77-78.
ЗАДЪЛЖА̀ВАМ СЕ несв.; задължà се св., непрех. Поемам отговорност, чувствам се длъжен да направя, да изпълня нещо. Тя го даде у Филип Терзията, комуто се задължи да плаща триста гроша годишно за изкуството, което щеше да предаде на сина ѝ. Л. Стоянов, Б, 22. // Ставам длъжен пред някого да му се отплатя за оказана услуга. – И с нищо няма да се увързвам и задължавам пред него. Т. Влайков, Съч. III, 241.
◊ Задължавам сметка. Банк. Вписвам дълг по сметка на някого. От извършената ревизия се установи, че Стефан Мисирев дължи 0,68 лева за дадени му продукти, с горната сума се задължи сметката на бившия председател. Н. Каралиева, Н, 61. Божил: – А бе, хей, какъв е тоя пехливанлък тука, бе, какъв е тоя панаир? Власи: – Какъв... Нахвърли се другарчето да ме бие, че му задължавам сметката с овеса. Н. Хайтов, ПЗ, 66.
ЗАДЪЛЖА̀ВАМ2, -аш, несв.; задължà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. Остар. и диал. Задлъжнявам. Попитах мъжа колко е задължил на болярина. „А че знам ли, в книгата пише. Болярска работа. До жълтици е стигнало.“ Ем. Станев, А, 197.