запъ̀лвам - първо лице, единствено число, сегашно време запъ̀лваш - второ лице, единствено число, сегашно време запъ̀лва - трето лице, единствено число, минало свършено време запъ̀лваме - първо лице, множествено число, сегашно време запъ̀лвате - второ лице, множествено число, сегашно време запъ̀лват - трето лице, множествено число, сегашно време запъ̀лвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време запъ̀лвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време запъ̀лвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време запъ̀лваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време запъ̀лваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време запъ̀лвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение запъ̀лвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение запъ̀лващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие запъ̀лващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие запъ̀лващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие запъ̀лваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие запъ̀лващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие запъ̀лващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие запъ̀лващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие запъ̀лващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие запъ̀лващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие запъ̀лвайки - деепричастие запъ̀лвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие запъ̀лвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие запъ̀лвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие запъ̀лвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие запъ̀лвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие запъ̀лвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие запъ̀лвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие запъ̀лвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие запъ̀лвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие запъ̀лван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие запъ̀лвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие запъ̀лваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие запъ̀лвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие запъ̀лваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие запъ̀лвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие запъ̀лваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие запъ̀лвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие запъ̀лваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ЗАПЪ̀ЛВАМ, -аш, несв.; запъ̀лня, -иш,
мин. св. -их, св., прех. 1. Напълвам, изпълвам, попълвам изцяло, докрай, празнина, празно пространство с нещо. Находчиви затворници преди тях бяха успели да извадят тухлите, които запълваха прозореца отвътре, а стъклата и рамките стояха. Д. Добревски, БКН, 223. Настана оживление. Бързо артилеристите заеха местата си. От ръка на ръка преминаха тежките снаряди и запълниха дулата на оръдията. Ив. Мартинов, ДТ, 172. Запълниха ямата с пръст.Виж повече2. Изпълвам, обхващам, обемам определено пространство. От канцеларии и жилища всички излязоха и запълниха улиците. Д. Казасов, ВП, 348. Два сандъка – единият по-голям и нов, а другият – нисък и с разтрошен капак – запълваха двата ъгъла на стаичката. Д. Ангелов, ЖС, 73. Такива очи той беше виждал на една картина в Дрезденската галерия. Тогава му направи впечатление, че очите са по-големи от обикновените и като че ли запълват цялото лице на портрета. Д. Кисьов, Щ, 13.
3. Прен. Изпълвам с някакво занимание, работа, за да не скучая (обикн. за време). Докато сутрин Люба все намираше с какво да запълва времето си: следобедите тя се чувствуваше измъчена до отчаяние от самотата и бездействието си. П. Славински, ПЗ, 283. В единия вестник Алеков следеше с особено увлечение подлистника, а другия той взе ей така, за да има с какво да запълни времето през дългото пътуване. Д. Калфов, Избр. разк., 249. Намислихме да запълним часовете, като всеки от нас разкаже биографията си, да се опознаем. Ем. Манов, ПЯ, 44-45. // Изпълвам със съдържание, осмислям. Когато човек живее усамотен от хората и залисан в дребни грижи, неусетно свиква да гледа на тях като на нещо голямо и важно, което запълва живота му. Г. Райчев, Избр. съч. I, 158. А щом беше тука, емигрант като мнозина, и щом другояче не можеше да запълва и насочва живота си, той не трябваше да остава настрана от общото течение. Ст. Дичев, ЗС I, 398. запълвам се, запълня се страд. Скоро предните чинове се запълниха от ученичките. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 67. Отдолу заскърцаха коля. Селяни от околните села идеха на пазар. Скоро задръстеният мегдан се запълни с граждани. Ст. Чилингиров, ПЖ, 8. Масичките [на сладкарницата] постепенно се запълват. Пристигат компании, отстрана спират автомобили. К. Константинов, СЧЗ, 133.
◊ Запълвам / запълня трапа. Обикн. в св. Разг. Грубо. Умирам. Изчезнала е майката. А бащата кой знае къде стиска пушката, а очите му тъмнеят за дома, или е запълнил трапа... И детето пищи, то вика за помощ. З. Сребров, Избр. разк., 124. Взели ги и ги закарали като чарда, за да запълнят трапищата, да оставят децата си без риза. Л. Стоянов, Х, 129.