изпъ̀лвам - първо лице, единствено число, сегашно време изпъ̀лваш - второ лице, единствено число, сегашно време изпъ̀лва - трето лице, единствено число, минало свършено време изпъ̀лваме - първо лице, множествено число, сегашно време изпъ̀лвате - второ лице, множествено число, сегашно време изпъ̀лват - трето лице, множествено число, сегашно време изпъ̀лвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време изпъ̀лвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време изпъ̀лвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време изпъ̀лваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време изпъ̀лваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време изпъ̀лвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение изпъ̀лвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение изпъ̀лващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изпъ̀лващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие изпъ̀лващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие изпъ̀лваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изпъ̀лващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие изпъ̀лващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изпъ̀лващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие изпъ̀лващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие изпъ̀лващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие изпъ̀лвайки - деепричастие изпъ̀лвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие изпъ̀лвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие изпъ̀лвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие изпъ̀лвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие изпъ̀лвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие изпъ̀лвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие изпъ̀лвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие изпъ̀лвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие изпъ̀лвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие изпъ̀лван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие изпъ̀лвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие изпъ̀лваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие изпъ̀лвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие изпъ̀лваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие изпъ̀лвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие изпъ̀лваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие изпъ̀лвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие изпъ̀лваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 обхващам - завладявам - обземам (за чувство или настроение) - изпълвам - налягам (разг.)2 напълвам - запълвам - изпълвам 3 заемам - изпълвамВиж повече
ИЗПЪ̀ЛВАМ, -аш, несв.; изпъ̀лня, -иш,
мин. св. -их, св., прех. 1. Заемам изцяло пространството или вместимостта на нещо, като наливам, изсипвам, наслагвам нещо; запълвам, напълвам. Радостни и доволни, те [момичетата] седнаха на големите камъни и гледаха как тънката струйка, чиста като сълза, полека-лека изпълни кладенчето и почна да се оттича през широкия отвор. Елин Пелин, ПР, 12, Злато... Чист алтън!... Ще го изсипеш, че половин рогозка ще изпълни. Д. Немиров, Б, 106. В купищата смет, с който хората изпълниха безкрайния трап на разрушените турски укрепления, се бяха събрали сега грамадни и страшно угоени маджарски свине. А. Страшимиров, А, 317–318. Плиоценски пясъчници има във витошките поли около Владая, които са били в съприкосновение със сладководното езеро, което е изпълвало Пернишката долина. П. Делирадев, В, 53. – О, о, че много станаха [цветята]! Ще изпълня целия автомобил. Ст. Чилингиров, РК, 48. Изпълних цялата стая с мебели, няма къде да се обърна. Δ Изпълних куфара с дрехи. // За сълзи – появявам се в очите; навлажнявам. Разказах ѝ всичко от край до край. Видях, че сълзи изпълниха очите ѝ. Ран Босилек, Р, 12. // За човек или част от човешкото тяло, фигура и др. – заемам изцяло определено пространство поради големината, едрината; запълвам. След час ли, след два ли, след колко тате се връща. Той изпълва вратата с ръста си и преди да влезе, потрива ръце. Усмихва се, доволен е. В. Бончева, АП, 106. Началникът беше висок, едър мъж и изправен както винаги пред писалището, изпълваше с фигурата си целия кабинет. Д. Калфов, Избр. разк., 308. От тоя усилен труд тя не само че не отслабна, но стана още по-хубава. Стройната ѝ снага се позакръгли, ръцете ѝ изпълниха ръкавите на блузката. И. Петров, НЛ, 146. // Запушвам, затъквам напълно, докрай дупка, цепнатина, отвор и под. Пясъчните глини изпълват преди всичко пукнатините на самите скали. П. Делирадев, В, 51.Виж повече2. За букви, цифри, нещо написано – заемам изцяло лист хартия; запълвам. Христо Ботев ни е оставил като поет двадесет стихотворения, които изпълват едва няколко страници. К. Величков, ПССъч. VIII, 93. Пръстите на тънката му ръка движеха нервно молива по белия лист и го изпълваха с дълги колонки разкривени цифри. // Оцветявам фигури, на които са дадени само очертанията; запълвам. Децата изпълниха с цветни моливи фигурите на лисицата, мечката и вълка.
3. За светлина, мирис, звук и др. под. – като се разпространявам, обхващам изцяло някакво пространство, помещение. Сребристото сияние на луната, все още скрита зад хълма с развалините, изпълваше улицата с мека и слаба светлина като утринен здрач. Д. Димов, Т, 516. Изведнъж някаква светлина изпълни цялата стая, бледа и мътна, като бяла мъгла. Й. Йовков, Ж 1945, 143. Печката забумтяваше и от разхвърлените мокри цървули и навуща се понасяха тежки изпарения, които изпълваха стаята. Кр. Григоров, Н, 118. Ето ни най-сетне на поляната с кладенчето. Росата е изчезнала от листата, но миризмата на маточина изпълва въздуха. Сл. Трънски, Н, 208. В градината цъфтяха няколко стари едри трендафили и сладкият им мирис изпълваше всичко и проникваше навсякъде. Елин Пелин, Съч. IV, 66. Писък и вайкане и разбъркани гласове изпълниха божия дом. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 103. Зад градините и дворовете бучаха придошлите потоци, които се вливаха в реката, а шумът на реката изпълваше цялата долина. К. Калчев, ЖП, 88. Весел смях се подзе от моми и момци и изпълни цялата къща. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 15. Обр. Топлота и задоволство изпълват цялата къща. Т. Влайков, Пр I, 118.
4. Само мн. и 3 л. ед. Обикн. за хора – събираме се, струпваме се в голямо количество, множество на определено място, като го заемаме изцяло. Над хилядите работници, които изпълваха площада, се развяха червени знамена. Д. Димов, Т, 643. Из всички улици на селото затичаха хора и изпълниха двора на дядови попови. Елин Пелин, Съч. I, 132. През обедната почивка работниците отново изпълниха двора на рафинерията. Д. Ангелов, ЖС, 103. Откъм долния край на улицата бяха нахлули може би петдесетина четници и въоръжени селяни, които тичаха нагоре и бяха изпълнили цялата улица. Д. Талев, И, 515. Пенко се прибра у дома и даде воля на сълзите си, като гледаше разплаканите жени, които бяха изпълнили къщата. П. Здравков, НД, 244. Пътниците, които щяха да слязат тук, се размърдаха и изпълниха коридора на вагона. Д. Спространов, С, 110.
5. Прен. С предл. с. Обикн. за мисъл, чувство, настроение и под. – обхващам изцяло някого или сърцето, душата на някого; овладявам. Смътна, лоша догадка изпълни със страх и милост душата на стареца. Елин Пелин, Съч. III, 78. Всичко ще бъде чисто и уютно – както през първата брачна нощ... Тези мисли я изпълваха с нещо, което беше по-силно от всичко, и я караше да бърза. Ст. Марков, ДБ, 183. Може би простата мисъл за признанието, което му направи, признание на развратна светска жена, която бе свикнала да избира любовниците си като ръкавици, го изпълваше с отвращение. Д. Димов, ОД, 151. Смъртта на тая жена, млада и зелена покосена, изпълни със скръб всички сърца. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 99. Каква голяма любов, какво благоговение изпълваше душата му. Й. Йовков, Ж 1945, 93. По моята сметка в края на месеца ще получа повече от бригадира Иванчев и това ме изпълва с гордост. К. Калчев, ДНГ, 11.
6. Прен. За случка, събитие и под. – заемам изцяло определен период от време. Колко много неща изпълват тоя следобеден ден! Получавам нови задачи за махала Криводол. Л. Александрова, ИЕЩ, 364. Военни паради, обеди, приеми официални изпълниха тая знаменита юбилейна неделя. Ив. Вазов, Съч. XI, 63.
7. Разг. За човек – навършвам, достигам определена възраст. Не беше изпълнил и годините за кмет. Т. Влайков, Съч. III, 88. Детето изпълни седем години.
8. Остар. и диал. Прекарвам определен период от време някъде; изкарвам. Желе, след като изпълни трите години запрян, пусна ся и наситен вече от разбойничество, оттегли ся във Влашко. Ил. Блъсков, ИС, 59. изпълвам се, изпълня се страд. Към края на лятото в Къзъклисе всяка година ставаше голям събор и траеше два дни. Цялото село се изпълваше с коли. К. Петканов, П, 59. Животът в този град започва необикновено рано сутрин. Отварят се разни кафенета, тръгват количкари със зеленчук и постепенно улиците се изпълват с народ. Г. Белев, КР, 85. – Както виждам, ти художник няма да станеш, но че ще станеш писател, това ей сега да ти подпиша с две ръце. Аз почувствувах, че очите ми се изпълват със сълзи. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 141. Сега заставата се изпълваше с глъчка и смях. Около Адамова се събираха всички войници. Й. Йовков, Разк. II, 18. Издълбали сме големи резервоари, из които с помпи изхвърляме водата навън. Но когато помпите спират да работят, само за един час галериите се изпълват чак догоре с вода. С, 1954, кн. 3, 84. Къщата се изпълни с вехтории. Δ Рафтовете на библиотеката се изпълниха.
ИЗПЪ̀ЛВАМ СЕ несв.; изпъ̀лня се св., непрех. 1. С предл. с и в съчет. с отвл. същ. за чувство, мисъл и под. За човек или за сърцето, душата на човек – изцяло съм обхванат от някакво чувство, настроение, мисъл; изживявам, изпитвам. От време на време то [момиченцето] се обръщаше назад и питаше страхливо: „Тука ли си, дядо?“. А старецът отговаряше: „Тука съм, дядовото. Няма де да се затрия!“. И се изпълваше с умиление, скръстил ръцете си отзад. К. Калчев, СТ, 6. Само там, сред равното и спокойно ширине, душата му се изпълваше с тиха и спокойна радост. И. Петров, НЛ, 156. Така понякога цветове и миризми му напомняха детството и той се изпълваше с радостна увереност, че го очакват приятни дни. А. Наковски, БС, 105.
2. За възраст, години, определен период от време – навършвам се. На шести март се изпълват двадесет и три години от знаменития онзи ден, когато парижкият пролетариат скокна като един човек, за да отблъсне похищението на разбойника Тиер. Г. Георгиев, Избр. пр, 27.
◊ Изпълвам / изпълня главата на някого. Диал. Успявам да вразумя някого. Най-после му изпълних главата, утре ще иде отново на училище. Изпълвам / изпълня години. Диал. Ставам възрастен, не съм вече млад. Може да ми се смеете, ама да си призная, и до ден днешен ме е страх от самодиви, макар да съм изпълнил години. Г. Краев, Ч, 103. Изпълвам / изпълня очите на някого. Диал. 1. Много се харесвам, спечелвам одобрението на някого; понравям се. Денем и нощем да се бъхтя – защо? Да гледам само на хората очите да изпълня. П. Тодоров, Събр. пр II, 230. 2. Само в св. Уплашвам някого. От Мухово тръгнаха подиря ни 30 – 35 момчета, така щото нашата чета можеше да изпълни вече всекиму очите. З. Стоянов, Съч. І [еа]. 3. Давам много нещо на някого. Изпълвам / изпълня трапа (дупката). Простонар. Умирам. Той не може да не знае, че една хапка само от тая кисела краставичка ще разкъса изсъхналите му черва и той същия час ще изпълни дупката. Л. Стоянов, X, 66. Щом не са изпълнили някой трап и са стигнали дотук, значи опасността е минала. Л. Стоянов, X, 103. – Трябва да са го убили. Изпълни той някой трап. Й. Йовков, АМГ, 37.