зложела̀телство - единствено число, нечленувано зложела̀телството - единствено число, членувано
1 вражда - зложелателство - недоброжелателство - злонамереност - недобронамереност - неприязненост (книж.) - неприязън - враждебност
ЗЛОЖЕЛА̀ТЕЛСТВО, мн. -а,
ср. Книж. 1. Само ед. Враждебно, недоброжелателно отношение или ненавист, вражда към някого; злонамереност. Противоп. доброжелателство. Отчаян от зложелателството на събратята по перо и от пренебрежението навред, той [Друмев] напуска със свито сърце поста си. М. Арнаудов, БКД, 275. О, великий цезарю! Аз нямах никакво зложелателство против тебе. Хр. Ботев, КК (превод), 65.Виж повече2. Обикн. мн. Враждебно действие, проява на зложелател. Противоп. доброжелателство. Професионалните зависти, глухите омрази и неумолими зложелателства и дребнавости бяха отстъпили място на дружни и братски отношения. Ив. Вазов, Съч. IX, 177. Имало все по-често мигове, в които съвестта започвала да го мъчи заради това, че докато той живее в охолство, несмущаван от никакви зложелателства и произволи, неговите близки, както и целият български народ пъшкат под робски ярем. Г. Дръндаров, ВЗ, 18.