неприя̀зън - единствено число, нечленувано неприязънта̀ - единствено число, членувано
1 неприязненост - антипатия - неприязън 2 вражда - зложелателство - недоброжелателство - злонамереност - недобронамереност - неприязненост (книж.) - неприязън - враждебност
НЕПРИЯ̀ЗЪН, мн. няма,
ж. Книж. Враждебност към някого или нещо; антипатия, недоброжелателност, неприязненост. Силно уязвимо се оказва дружеството в лицето на ръководното си тяло както поради неприязънта си към революционната тактика .., така и поради неспособността си да спечели що-годе значително влияние вътре в България. М. Арнаудов, БКД, 275. Между двамата имаше неприязън. Някой път чорбаджи Анко влизаше тъй по̀ в настроение, опитваше се да бъде хрисим, ала зад външната му престореност бай Филип съзираше вражеските му зъби. Кр. Григоров, Н, 153. Свикнал с леката и натрапничава готовност, с която всички момичета от селото му предлагаха своето приятелство, той [Петър] страдаше до неприязън от Нонкиното мълчание. Ив. Петров, НЛ, 29. Изразявам неприязън. Изпитвам неприязън. Показвам неприязън. Лична неприязън. Скрита неприязън. Явна неприязън.Виж повече— От рус. неприязнь. — Речник на думи турски и гръцки в езика български, 1855.