Основна форма: изда̀йничество - Съществително нарицателно, среден род

Форми:

изда̀йничество - единствено число, нечленувано
изда̀йничеството - единствено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 предателство - измяна - изменничество - изневяра - издайничество - отстъпничество - ренегатство (книж.)

Резултати от: Речник на българския език

ИЗДА̀ЙНИЧЕСТВО, мн. -а, ср. Предателство. –

Ако е станало някакво издайничество? Ако някой провокатор, вмъкнат в редовете ни, е направил разкрития? Д. Ангелов, ЖС, 64. Левски отишел в Ловеч, за да предотврати разгрома на организацията. Той подозирал, че касиерът на Ловчанския комитетпоп Кръстьовърши издайничество. Ист. VII кл, 71. Неговите зверства, предателства, неговите издайничества и днес като си ги припомни секи един парнат от тогова тиранина, не може да не изохка и скръцне със зъби. Ил. Блъсков, СК, 4.

Виж повече