измѐнничество - единствено число, нечленувано измѐнничеството - единствено число, членувано
1 предателство - измяна - изменничество - изневяра - издайничество - отстъпничество - ренегатство (книж.)
ИЗМЀННИЧЕСТВО, мн. -а, ср. 1. Само ед. Качество на изменник; предателство.
Мъжът изригва клетви срещу своята жена за нейното лукавство, изменничество и липса на високи чувства. Б. Ангелов, ЛС, 221. Изменничеството е присъщо на страхливите и безволевите хора.Виж повече2. Постъпка, деяние на изменник; предателство. „Нашият господар ни проводи, за да ти кажем, че деветтях капитани, които си подкупил със своето злато, след откритието на изменничеството, съдът на народа ги отсъди на смърт.“ Ст. Ботьов, Κ (превод), 171.