изпълнѝмост - единствено число, нечленувано изпълнимостта̀ - единствено число, членувано
ИЗПЪЛНЍМОСТ, -ттà, мн. няма,
ж. Книж. Отвл. същ. от изпълним; осъществимост. „Геометрията – пише Нютон в предговора към „Началата“ – не ни учи на това, как да прекарваме прави линии и окръжности, но постулира изпълнимостта на тези построения.“ Ив. Въжарова, ИН (превод), 140. – Армия – повтори Руменов с тон, в който личеше гордост от великото дело, в което участвуваше и той. Но наред с това пролича и съмнение в изпълнимостта на тая задача с малобройните отреди. X. Русев, ПС, 132.Виж повече