постижѝмост - единствено число, нечленувано постижимостта̀ - единствено число, членувано
ПОСТИЖЍМОСТ, -тта̀, мн. няма,
ж. Отвл. същ. от постижим; осъществимост. На какво се дължи това въздействие? .. То произтича от мечтата по друг свят и други хора, от вярата в постижимостта на човешкото щастие. ЛФ, 1956, бр. 8, 2.Виж повече