изръ̀свам - първо лице, единствено число, сегашно време изръ̀сваш - второ лице, единствено число, сегашно време изръ̀сва - трето лице, единствено число, минало свършено време изръ̀сваме - първо лице, множествено число, сегашно време изръ̀свате - второ лице, множествено число, сегашно време изръ̀сват - трето лице, множествено число, сегашно време изръ̀свах - първо лице, единствено число, минало несвършено време изръ̀свахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време изръ̀свахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време изръ̀сваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време изръ̀сваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време изръ̀свай - второ лице, единствено число, повелително наклонение изръ̀свайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение изръ̀сващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изръ̀сващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие изръ̀сващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие изръ̀сваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изръ̀сващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие изръ̀сващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изръ̀сващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие изръ̀сващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие изръ̀сващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие изръ̀свайки - деепричастие изръ̀свал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие изръ̀свалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие изръ̀свалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие изръ̀свала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие изръ̀свалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие изръ̀свало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие изръ̀свалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие изръ̀свали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие изръ̀свалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие изръ̀сван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие изръ̀свания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие изръ̀сваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие изръ̀свана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие изръ̀сваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие изръ̀свано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие изръ̀сваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие изръ̀свани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие изръ̀сваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 изговарям - изричам - издърдорвам (разг.; пренебр.) - издрънквам (разг.; пренебр.) - избръщолевям (разг.; неодобр.) - изплещвам (разг.; неодобр.) - изплямпвам (разг.; неодобр.) - изръсвам (разг.; неодобр.)
ИЗРЪ̀СВАМ, -аш, несв.; изръ̀ся, -иш,
мин. св. -их, св., прех. 1. Ръся, поръсвам мнозина или всички. На Богоявление дядо поп изръси с босилека всички богомолци.Виж повече2. С ръсене изразходвам, изчерпвам, свършвам нещо докрай. Дядо поп изръси светената вода. Ст. Младенов, БТР I, 942.
3. Правя нещо, обикн. в голямо количество, да падне отнякъде, да се посипе, изсипе. Сетне [вятърът] пошепна нещо на дъба, който се усмихна добродушно, тръсна рамена и изръси към земята зрелите си плодове. П. Бобев, ГЕ, 28. – Не би било и загуба за вечното море, / ако пропусне капчицата дъжд; / или нощта, която носи в своя черен плащ звездите, / ако изръси някоя звезда. М. Петканова, ЦТ, 35.
4. Прен. Разг. Изгубвам, загубвам нещо. Изръсила съм някъде дребните си пари.
ИЗРЪ̀СВАМ СЕ несв.; изръ̀ся се св., непрех. 1. Ръся се в голямо количество. Последни снежинки се изръсват от ниските облаци. Слънцето загатва за себе си. Далече един снежен зъб свети като бисер. Бл. Димитрова, Л, 81.
2. Прен. Разг. Изразходвам много или всичките си пари, обикн. неразумно; охарчвам се. – Да знаеш, че старецът много ще се зарадва на обувките. Стига е ходил с гумените цървули. – Изръсихме се! – каза Васко. – Да видим сега как ще се връщаме! – Аз имам пари – моите са за из пътя! Кл. Цачев, В, 206.