изрѝчам - първо лице, единствено число, сегашно време изрѝчаш - второ лице, единствено число, сегашно време изрѝча - трето лице, единствено число, минало свършено време изрѝчаме - първо лице, множествено число, сегашно време изрѝчате - второ лице, множествено число, сегашно време изрѝчат - трето лице, множествено число, сегашно време изрѝчах - първо лице, единствено число, минало несвършено време изрѝчахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време изрѝчахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време изрѝчаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време изрѝчаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време изрѝчай - второ лице, единствено число, повелително наклонение изрѝчайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение изрѝчащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изрѝчащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие изрѝчащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие изрѝчаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изрѝчащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие изрѝчащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изрѝчащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие изрѝчащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие изрѝчащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие изрѝчайки - деепричастие изрѝчал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие изрѝчалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие изрѝчалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие изрѝчала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие изрѝчалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие изрѝчало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие изрѝчалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие изрѝчали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие изрѝчалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие изрѝчан - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие изрѝчания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие изрѝчаният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие изрѝчана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие изрѝчаната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие изрѝчано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие изрѝчаното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие изрѝчани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие изрѝчаните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 изговарям - изричам - издърдорвам (разг.; пренебр.) - издрънквам (разг.; пренебр.) - избръщолевям (разг.; неодобр.) - изплещвам (разг.; неодобр.) - изплямпвам (разг.; неодобр.) - изръсвам (разг.; неодобр.)2 казвам - изговарям - изричам - произнасям
- 1. изричам
- - Не изричай напразно името господне
ИЗРЍЧАМ, -аш, несв.; изрекà, изречѐш,
мин. св. изрѐкох, изрѐче, прич. мин. св. деят. изрѐкъл, -кла, -кло, мн. -кли, прич. мин. страд. изрѐчен, св., прех. 1. Изразявам гласно, с думи свои мисли, идеи, чувства и под.; говоря, казвам, произнасям. Вардарски изричаше смели, дръзки, горди думи, а преспанци не бяха чували друг да им говори така. Д. Талев, ПК, 53. Тя изрече такива остри думи, че ще ги помня, докато съм жив. Δ Най-после той намери сили и изрече страшното обвинение.Виж повече2. Произнасям думи по определен начин; изговарям. – Де-де... иде Боко, Боко... Това значеше, че дядо иде пак при Борко. То едва изричаше първите си детски думи и още не можеше да се задържи на крачката си. Д. Талев, ПК, 813. – Що? Що? – прекъсна Момчил Стаматковите думи, които той изричаше отсечено и важно, и личеше, че предварително ги бе научил наизуст. Ст. Загорчинов, ДП, 468. Грабна останалите книги и на свой ред почна да чете заглавията. Той ги изричаше почти шепнешком. Д. Спространов, С, 163. Ако детето всякога бъде изричало буквите ясно и благогласно, то можем да бъдем уверени, че язикът му е добре. Лет., 1874, 66. изричам се, изрека се страд. Само очите ѝ тлееха и говореха за една мъка, която с думи не се изрича. Ст. Даскалов, ЕС, 274. Из село вече се носеше тръпчивият мирис на онова, за което през последно време не беше се говорило, то гърмеше във високоговорителя, плющеше с лозунгите, които се изричаха и пишеха навсякъде. Ст. Марков, ДБ, 490.