ка̀звам - първо лице, единствено число, сегашно време ка̀зваш - второ лице, единствено число, сегашно време ка̀зва - трето лице, единствено число, минало свършено време ка̀зваме - първо лице, множествено число, сегашно време ка̀звате - второ лице, множествено число, сегашно време ка̀зват - трето лице, множествено число, сегашно време ка̀звах - първо лице, единствено число, минало несвършено време ка̀звахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време ка̀звахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време ка̀зваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време ка̀зваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време ка̀звай - второ лице, единствено число, повелително наклонение ка̀звайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение ка̀зващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие ка̀зващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие ка̀зващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие ка̀зваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие ка̀зващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие ка̀зващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие ка̀зващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие ка̀зващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие ка̀зващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие ка̀звайки - деепричастие ка̀звал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие ка̀звалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие ка̀звалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие ка̀звала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие ка̀звалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие ка̀звало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие ка̀звалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие ка̀звали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие ка̀звалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие ка̀зван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие ка̀звания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие ка̀званият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие ка̀звана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие ка̀званата - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие ка̀звано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие ка̀званото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие ка̀звани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие ка̀званите - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 казвам - викам (разг.) - река (само св.)2 казвам - заявявам - съобщавам 3 казвам - поръчвам - заръчвамВиж повече
- 1. казвам
- - Голяма дума (големи думи) не казвам
Виж повече- - Казвам на дякона, а той на клисаря
- - Казвам последната дума
- - Какво сънува баба не казва, друго казва
- - На хляба папо казвам
- - На черното казвам бяло
- - Не едно куче казват Шаро
- - Седи, седи и на магарето чуш казва, казвам
- - В лицето, казвам
- - В очите, казвам
- - Две думи, казвам
- - И майчиното си мляко, казвам
- - Каквото ми е на сърцето, казвам
- - На (по) вода, казвам
- - На мустаците си, казвам
- - На ум <а си>, казвам <си>
- - На ухо, казвам
- - Ни черна, ни бяла, не казвам
- - Ни черно, ни бяло, не казвам
- - През зъби, казвам
- - С половин глас, казвам, С половин уста, казвам
- - казвам/кажа
- - Гък не казвам/кажа
- - Казвам/кажа аферим
- - Казвам/кажа две думи
- - Казвам/кажа няколко сладки думи
- - Казвам/кажа последната си дума
- - Казвам/кажа сбогом
- - Казвам си/кажа си думата
- - Казвам си/кажа си приказката
- - Казвам си/кажа си тежката дума
- - Казвам си/кажа си урока
- - Казвам/кажа с опашка
- - „Ц” не каззам/кажа
КА̀ЗВАМ, -аш, несв.; ка̀жа, -еш, мин. св. ка̀зах, св., прех. 1. Изразявам гласно мислите си; говоря, изричам. Бенковски го [Консулов] изгледа със съжаление .. и каза с ироничен тон: — Пък аз помислих, че бързаш да опиташ оръжието си. Л. Стоянов, Б, 123. — Вътрешно страда нещо — му каза лекарят, — нещо като тифуса, и ще трябва да се гледа известно време. Никой в къщата след това не беше на такава почит, както добичето. Ст. Даскалов, БМ, 269. — Този Димо беше шегаджия човек, „Ожених се — каже, — зех си невяста, голяма хубавица.“ А. Каралийчев, СР, 35. Николай приклекна, а калайджията го стрелна с острия си поглед и показа белите си зъби. — Кажи бе, момче? Занаят ли купуваш? П. Проданов, С, 80. — Дядо хаджия — казва момченцето,— тато ма проводи при тебе да ми дадеш твоята жълта бъклица. Л. Каравелов, Съч. II, 8. Малка мома права стои, / .. / И юнаку тихом казва: / — „Хай та тебе, чужди юнак, / и аз с теб да дойда“. Нар. пес., СбВСтТ, 591. Калинка каже Стояну: / „Стойене, либе Стойене, Стойене, / Стойене! Хайде ма, либе, заведи, / заведи при мойта майка рождяна“. Нар. пес., СбНУ XLVI, 128. Казвам на шега. Δ Казвам на подбив. Δ Казвам на смях. // Произнасям дума, израз, звук и под.; изговарям. Без да каже сбогом на дружината, тръгна към града. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 198. Като казваше „моята ливада“, очите му пламваха. Елин Пелин, Съч. III, 92. Моя имот го взеха двамата братя. Нека. Не ще кажа да не им е халал. Й. Йовков, ΒΑΧ, 139. Помниш ли, като бях малък, как ми се смеехте, дето не можех да кажа „р“, как ме караше да река револвер, революционер, а аз само ги развалях със своето хрускаво „л“. К. Георгиев, ВБ, 77. ● Разг. При наддумване. От дума на дума скачихме се с управителя на пивницата. Той каже едно, аз две, той каже пет, аз петнайсет. И то за няма нищо. Г. Краев, АСЗ, 11. Язе кажа една, она — сто! СбНУ XI, 159.
2. Разправям, разказвам нещо, което зная, което съм научил, някаква случка. — Питайте ваш Гьорги да ви каже... какви чудесии бяха. Премия дадоха на една мома за най-хубава игра. Ст. Даскалов, БМ, 61. Някои си шушнеха тихо, никой не зина да каже нещо. Ив. Вазов, Съч. VI, 58. Странният език, на който те трябва да слушат и да казват уроците си, не би никога обезсърчил нашите благонадеждни съотечественици. Г. Бенев, Ч, 1875, бр. 6, 254. Понеже са събра много народ, възлезе в кораб и оттам поучаваше народа, .. И каза му притчата. Н. Михайловски, ССИ (превод), 125. Нека сега кажем една дума от географията, защото стана късно. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 179. Ще кажа точно думите, както бяха изречени. Δ Кажи как беше написано в книгата. // Разг. Добавям към нещо казано. — Конете знаят пътя — обади се Киро. Матаке рече да каже нещо, но замълча. Й. Йовков, ΒΑΧ, 38. След оратора той каза още нещо по въпроса. // Разг. Изпълнявам някакво литературно произведение (стихотворение, разказ и др.) пред публика. — За стихотворението ли ще питаш, Минке? Готово е. За твоите косички написах. Ще го прочета пред учениците. Ако го одобрят, ще го дам на кака ти, да те научи да го казваш. Ран Босилек, Р, 15.
3. Само мн. 3 л. Говори се, носи се слух, мълви се, приказва се. — Де е Македонски? — В Молдова. Казват, станал е логофет при някой си мушиерин. Ив. Вазов, Съч. VI, 35. Дай цена на човека, да си сигурен в имота си. Защо да кажат един ден, че опропастяваш хората! Елин Пелин, Съч. III, 131. — Не беше ли този дякон Игнатий, майсторе? .. — Де ли се беше изгубил. — Казват, на учение ходил. Ама виж как напето стъпва! Ст. Дичев, ЗС I, 263-264. Денем [крокодилът] ходи по землята, нощем — във водата. Кажат, че във водата не види, а отвън гледа твърде надалече. П. Берон, БРП, 107.
4. Съобщавам устно или писмено някакъв факт, събитие и др.; уведомявам, известявам. А бе, забравих да ти кажа каква работа стана с даскалицата! Ив. Вазов, Съч. XXIII, 177. След няколко дена дойдоха няколко наши приятели (..) и казаха ни, че в село Могила е дошъл един богат черкезин. П. Хитов, МП, 17. Миналите дни едно известие, публикувано от европейските вестници, казваше, че имало разговор между силите да са повърне на Русия Бесарабия и устието на Черното море. НБ, 1877, бр. 71, 276. От другата страна колко са паднали и уловили, него го телеграфът не казва. Г. Кръстевич, БКн, 1859, май, кн. 2, ч. II, 191. Ако ти кажат, че азе / паднал съм с куршум пронизан, / и тогаз, майко, не плачи. Хр. Ботев, Съч. 1929, 6. В едно свое писмо Ботев казва следующето за Левски: „приятелят ми Левски е нечут характер“. Ив. Вазов, Съч. VI, 70. // Предавам нечии думи, нареждане, поздрав и под. Еньо цяла седмица не си отива вкъщи и снаха му, като му пращаше храна по момчето, все поръчваше да му каже да дойде. Елин Пелин, Съч. III, 106. Баю Евлогию не пиша особно, оставям Ви да му кажете много здраве от мене. АНГ I, 108. Разгневи ся на това Атил и заповяда да му кажат, че ако му не проводи даровете, със смърт ще да го накаже. Г. Кръстевич, ИБ, 354. // Споменавам. Ленков не беше казал нито дума за срещата си с нея. М. Грубешлиева, ПП, 251. Говори човекът, а пък ние слушаме. Може и някоя пътна приказка да каже. П. Спасов, ХлХ, 58. // Заявявам нещо (обикн. като уверение или предупреждение); уверявам. Ще я видиш [лястовицата], аз ти казвам, че ще я видиш... и ще оздравееш, чедо, не бой се... Й. Йовков, ΒΑΧ, 116. Не ща да слушам женски приказки, нали ти казах тебе! Т. Влайков, Съч. II, 133. Каза, че тази дига няма да спре водата. Δ Казах ти да не ходиш там, че ще загазиш.
5. Споделям нещо с някого, признавам пред някого някакво чувство, преживяване или нещо, което съм извършил. Майко, само теб една / мойта скръб да кажа мога. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 124. Ако кажа болката си, ще ви изкажа срамо си. Π. Ρ. Славейков, БП I, 14. „Раде ле, бяло хубаво, / кажи си, Раде, гряхове, / дано ти господ простяше!“ Нар. пес., СбНУ XXV, 66.
6. Соча, посочвам, отбелязвам или твърдя нещо като факт или поука. — Шлагерна песен, а казва една голяма истина — че светът е пъстър! А. Гуляшки, ДМС, 44. Историята на древните времена казва, че търговията е появена едновременно с человечеството и е пулс па народите. Хр. Даалиев, ТИА, 3. В предишната книжка .. ний казахме нещо за причините, що възпираха, от някое време насам, редовното излазание на „Училището“. У, 1871, бр. 17, 257. Не искаме да кажем, че хаджи Смион не обичаше да лъже, напротив. Ив. Вазов, Съч. VIII, 16. Вий са мислите спокоен, а искате смърт! Смейте да казвате, че нe сте победени от любовта, а вий не можете да се откъснете от нимфата, която обичате! Н. Михайловски, ПТ (превод), 116. За всяка своя несполука търсеше винаги най-напред причината у себе си. Който търси намира, казва поговорката. Л. Дилов, ПБД, 102. Притчата казва: nо-лесно камила ще мине през иглени уши, отколкото богатият да влезе в рая. Δ Ще кажа още няколко довода в полза на доклада. // Показвам, предсказвам. Аз не вярвам на сънища. Сънищата нищо не казват. Глупости. Й. Йовков, М, 133. —Ку-ку, ку-ку, ку-ку... — Кукувице прокобнице, кажи ми колко години ще живея? Елин Пелин, Съч. III, 144. // Определям. Никой не можеше да каже на колко години е Месечката. Й. Йовков, ΒΑΧ, 67. Да седиш да го гледаш [бае Митар] и три дни, пак не можеш каза на колко години е. М. Георгиев, Избр. разк., 94.
7. Отговарям на зададен въпрос; обяснявам, изяснявам, разкривам. — Ще ме закараш ли? Иван не отговаряше, .. — Кажи де, ще ме закараш ли? — Слаби кончетата, ваша милост. Й. Йовков, ПГ, 12-13. Никой вестник не иска да я помести [статията]. Щели, казваха ми по редакциите, да изгубят скъпо плащаните обявления за филмите. Елин Пелин, Съч. IV, 152. — А бе, я ми кажи, как ги познавате вий коя е такваз, коя не е? Ал. Константинов, БГ, 12. Науката е длъжна да каже кои пушеци са вредителни, т. е. кои пушеци съдържат в себе си много никотин. Знан., 1875, бр. 1, 16. — За бога, господарю, — измънках аз разтреперан като лист. — Аз не знам нищо. Той извади из пояс малка кама, от двете страни остра, и я дигна върху ми. — Говори! — загърмя с грозен глас. — Стой, стой, господарю! Всичко ще ти кажа. Св. Миларов, СЦТ, 34. Млади яничар са е уплашил, / .., / и на Драгана жално думаше: / „Мари Драгана, моя робиньо! / Що ще та питам, право да кажеш, — / имаш ли братец, имаш ли сестра?“ Нар. пес., СбБрМ, 125. // Давам някакъв отговор, който съдържа и съвет. Tue младежи дойдоха да попитат и мене какво ще да им кажа и аз бях дължен да им отговоря така: „Това не е възможно. Ако ви са даде по една жълтица на месеца и особено ядене, то и другите войници ще да са възбунтуват и вие ще бъдете принудени да излезете из войската. П. Хитов, МП, 91. Аз съм решил да приема, ти какво ще кажеш? Δ Кажи ми как да постъпя сега. Аз съм на кръстопът.
8. Обикн. във въпр. изр. На мнение съм по даден въпрос, имам определено становище; мисля, смятам. — Како, .. — реших да се оженя. Какво ще кажете? Елин Пелин, Съч. III, 101. — Какво ще кажеш, Танко? Дали ще вали? — Ако рече господ, ще вали — каза Танко. Й. Йовков, ПГ, 32. Тук не са гледа личната полза, а що ще кажат другите, .., когато видят, че еди-кой не си направил къщата на два ката. З. Стоянов, ЗБВ I, 42. — Пакостници с пакостници, я какво направиха! Докато ги видя, те изпоровили всичко. Какво ще каже сега хазайката, като се завърне. Ст. Чилингиров, РК, 6-7. Отначало, при най-малък опит да разхубави лицето си или облеклото, винаги срещаше укоризнения поглед на сестра си .. А после и сама махна ръка — не мислеше нито как е облечена, нито какво ще кажат хората. Г. Райчев, Избр. съч. II, 205. Не се стърпях, бутнах с лакета жената и ѝ разправих съня. — Какво ще кажеш, дали наистина няма в дървото пари? Ст. Чилингиров, ХНН, 48. Както казаха лекарите, тъй и стана. След няколко часа лъвът въздъхна дълбоко и умря. Св. Минков, ПК, 24. // Намислям, решавам. Каже ли Асен нещо, планина се мести, думата му се не мести. Ив. Вазов, Съч. XX, 7. Много пъти бях казвал да не ходя вече у тях, но все забравях. Δ Бях казал да се върна вкъщи, но се отказах. // Във въпр. и отриц. изр. Възразявам. — На два, на три пътя вземахте земя от мене — продължи Манолаки, — право, криво, със съд, със закон, взехте. Казах ли нещо? Й. Йовков, ЧКГ, 133. — Другарю Даскалов, татко няма нищо да каже. Ще излезем още двама ученици. Ние сме се приготвили. З. Сребров, Избр. разк., 51.
9. Разг. Обикн. в услов. накл., св. в бъд. или в пов. с да, нека. Помислям, допущам. Би казал человек, че тия хора дойдоха само да турят по едно голямо име в историята и да си идат. Ив. Вазов, Съч. VI, 73. Човек би казал, че той е чиновник. Й. Йовков, ΒΑΧ, 75. — Кой смей? — Някой, да кажем Тарильомът. Ив. Вазов, Съч. VIII, 30. Много вероятно би казал человек, че имято скити е славянско. Г. Кръстевич, ИБ, 473. Ето там чистата и бяла пряспа, .. Ще кажеш, че очаква някого да напише някакви тайнствени слова по неопетнимата ѝ белина. Ив. Вазов, Съч. XVII, 5. Нека кажем, че зимата ще дойде по-рано. Какво ще правим.
10. Поръчвам, заръчвам, нареждам нещо. Султан Сюлейман — .. — видял едно птиче. Много хубаво пеело. Казал да го хванат и да го турят в златен кафез. Й. Йовков, Разк. II, 13. Тя обичаше снахите и внучетата си, но се държеше строго с всички и когато кажеше нещо, искаше да бъде изпълнено. Елин Пелин, Съч. III, 13. Щом влезе Глаушев, той скочи и му препречи път към стълбата .. — Тук ли е господин Венчев? — Казано ми е да не пущам никого. Д. Талев, ГЧ, 82. Докато те нямаше, всеки ден ходих при машините. Ако директорът кажеше, аз можех да ги пусна. М. Грубешлиева, ПИУ, 48. Кога дойде царо на у глава, / .. / Постели ми, мамо, нашироко, / .. / Па ме прекри с това бело платно, / . .. / Запали ми тия жъти свещи, / . .. / Па каквото Мара е казала, / сичкото е макя наредила. Нар. пес., СбНУ XLV, 359. // Само св. Пожелая, поискам, намеря за добре, Там, в града, ти ще бъдеш като царица. Най-хубавата от всички. Ще ти направя дрехи, каквито поискаш и ще ти дам всичко, всичко. Каквото кажеш. Елин Пелин, Съч. II, 52. — Тая вечер ще нощувам в хотела, а утре ще се пренеса. — Както кажеш, бате Димо. Д. Спространов, С, 186. — Ако нямаш време сега, ще додем, когато кажеш. Ст. Л. Костов, Г, 50.
11. Прен. Разг. За поглед, очи, жест — изразявам нещо (мисъл, чувство, настроение) по някакъв начин. Няма го. Убит. И почват се скръбни и тихи разговори. Защото всякога почти се случват неволни свидетели, близки другари, които са видели последния угасващ поглед, последния трепет на устните, които са искали да кажат нещо. Й. Йовков, Разк. II, 145-146. Ако сърцето не казва, лицето показва. Послов., Π. Ρ. Славейков, БП I, 25. Хубаво момиче, но очите ѝ нищо не казват. Δ Това клатене с главата много неща ми каза. Δ Погледът му всичко каза.
12. Само св. Разг. Обикн. в пов. или бъд. в съчет. с лич. местоим. в дат. За изразяване на закана към някого. След прасъка на дряновиците, .., и виковете на мушнатите бунтовници ехтеше гърлестият лъвски глас на стария епитроп хаджи Пенча: — Да ви кажем вам един бунт, магарета! Ив. Вазов, Съч. X, 166. — Ша доде вълка... дяволи ша доде .. Кога го фана за ушите, ша му кажа! Й. Йовков, ΒΑΧ, 123. —Ти си предател! — Не аз, а вие сте предатели. — Ще ти кажа аз на тебе кой е предател! К. Петканов, МЗК, 229. Стринка Гуна (грабва бухалката си и се спуща след Горана): — Чакай да ти кажа аз тебе, вампирино недни! Ц. Церковски, ТЗ, 110. Един селянин уловил с примка врабчета и им рекъл: — Чакай да ви кажа аз вам, крадци! Да кълвете вий граха ми! Д. Манчев, БЕ I, 134.
13. В съчет. с лич. местоим. във вин. и сказ. опред. към него. Наричам някого или нещо с някакво име; назовавам, именувам. В наше село имаше един човек, казваха го дядо Славчо. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 3. Върху брега на Охридското езеро има един манастир, Свети Наум го казват. А. Каралийчев, СР, 19. Нивата на дяда — така я наричаха те, така я казваше и баща им. Елин Пелин, Съч. III, 145. Ето там, зад високите кули, които ги казват пирамиди, започва жълтият пясък. Ст. Чилингиров, ХНН, 197. // Наричам някого или нещо с някакво друго име или с някакъв прякор. — Пари, рекъл, не ща, кеф ми е да ме изберете заради жената — като е ревнала, веднъж и на нея да кажели кметицата. Заради това. Г. Караславов, Избр. съч. II, 168. — В гората има много дива асма, диво лозе, та затуй Дели Исуф щели да го казват Лозен. Й. Йовков, ПГ, 50. — Ех, да го знаете вий какъв беше той, бае ви Ивана, на времето — разказваше една попрестаряла жена, която казваха Каломенчанката, защото водеше мъж каломенчанин. П. Р. Славейков, Избр. пр. II, 44-45. // Назовавам нещо по друг начин въз основа на сходство. — Какъв живот живеем ний тук! Кажи го затвор, кажи го пустиня. Дохожда празник, дохожда свят ден, а няма черква да влезеш и като всеки човек да се прекръстиш и да запалиш една свещ. Й. Йовков, ПК, 205. — Значи мобилизация. — Ти го кажи мобилизация, аз пък — война. Светът се е разбъркал, искат и нас да разбъркат К. Петканов, МЗК, 10-11. Н и н а: — Да, смела е Тетя, смела е! А н н а: — Лудост го кажи, лудост! Ив. Кирилов, Ж, 34.
14. Непрех. Разг. В съчет. с така, тъй. Извършвам определено движение с тялото си, с ръцете, краката и др. с дадена цел. Лекарят половин час ме преглежда. Обръща ме наляво, надясно. Кажи тъй, кажи иначе. Заболяха ме ръцете, краката, главата. Δ — Кажи така, бе момче, учеше ме майсторът да държа чука.
15. Остар. и диал. Показвам нещо чрез някакво движение, жест. — Де, Станке, кажи сега как баба хоро играла! — продължи Събо, като подтикна тоягата си между предните лапи на мечката. Ст. Загорчинов, ДП, 124. Ти го питаш къде е Египет, град Тива, Тир, Маратон да каже на картата, не знае. Н. Бончев, Съч. I, 69. Егюпката со заптиите дошла да им каже вратата со нишанот, ама видела, дека по сите врати има таков нишан. Нар. прик., СбНУ XI, 111. Да ти кажа плевника, ти му търси вратата. Поел.
16. Разг. Със следв. междум. Издавам някакъв звук, шум, трясък и под. — Не знаеш какво те чака. Какво е челяка? Машина. Каже нещо цък и се счупи. Й. Йовков, СЛ, 73. Като извади чичо Митуш шилото, нещо каза пуф-пуф, като че се отвори клапа. Й. Йовков, АМГ, 100. Бях легнал и нещо каза тпр-р. Δ Часовникът каза тик-так и спря.
17. Само се. в бъд. в 3 л. Разг. Значи, означава; ще рече. — Избирайте! Всичко е французко, което ще каже — хубаво, здраво, изящно. Ив. Вазов, Съч. XXV, 168. Жените почнаха да го избягват, да се боят от него и му дадоха презряното име Песоглавец, което ще каже човек с кучешка глава. Елин Пелин, Съч. IV, 29. Пък да живееш истински, ще каже да живееш но съвест. Ст. Чилингиров, ХНН, 143. Есента е време за събирание на плодовете, които са посеяни през пролетта. Ще каже, пролетта сее, есента събира. Ч, СбПер. п Ι, 97.
18. Като нареч. В съчет. с гο в конструкция с две имена в антонимни отношения за означаване на неопределеност. Когато баба Тонка са извести, че и големият син е пристигнал вече на Варна, то цяла нощ тя не можа да затвори очи, кажи го от радост, кажи го от скръб. З. Стоянов, ЗБВ I, 152. Кажи го черен, кажи го бял, няма значение.
19. Като вмет. дума. Означава предположение за достоверността на някакъв факт; види се, изглежда, вероятно. Преди шест, седем години от днес, доде беше в Търново гърка владика Неофит и като владика, като се месеше в управата на училищата им, учители в Търново, кажи, че нямаше. Г, 1863, бр. 3, 22, Езикът е сдържан и от ландшафтите .. лъхти такова настроение, каквото, кажи, няма в никой от многобройните ландшафти у Тенисона. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VII, 166. — Добре ще е, Величко, да послезеш, аз знам, че ти припираш no-скоро да се видите, но вече, кажи, че си додохме. Ил. Блъсков, ДБ, 76.
20. Като вмет. дума. Означава приблизителност; почти, кажи-речи. От три години и половина, кажи, не може да ми плати осемстотин и шейсет и един грош пари. Ив. Вазов, Съч. VIII, 4. Дългогодишният училищен слуга се зачуди на тия малки деца, които едва ходят, едвам приказват, един къс месо, ги кажи, но така лесно заучават буквите. Ст. Даскалов, ПЯ, 80. Той беше от Сюлеймановия род и имаше къща, кажи, цял конак. Ив. Вазов, Съч. VIII, 29. казвам се, кажа се страд. от казвам в 1, 2, 4, 6, 11 знач. Колко ниско и да се казаха тия думи, зловещото име стигна до ушите на членовете. Ив. Вазов, Съч. XX, 50. Колко слова, колко беседи ся казаха? Колко учени хора ся показаха да говорят? Ч, 1870-1871, бр. 17, 522-523. казвам си, кажа си взаим. от казвам в 1, 2, 4, 5 знач. — Ние се гледаме с баба ви като втрещени, дума не си казваме. Ив. Вазов, Съч. XII, 57. Какво си казвахте? Павли не го бива за такваз работа. Й. Йовков, Б, 35. Често си казваме новини. Δ Казваме си по някое остроумие, казва се, каже се безл. от казвам в З знач. В енциклопедическите речници се казва: Дакар изнася фъстъци. Св. Минков, ДА, 28. Ясно и определено в статията се казваше какво предстои: война. А Раковски още се съмняваше. Ст. Дичев, ЗС I, 405. — Другите са добри, а аз съм лош. — Но ти си мислиш така. — Лесно е да се каже — въздъхна Николай. П. Проданов, С, 130.
КА̀ЗВАМ СЕ несв.; ка̀жа се св., непрех. 1. Наричам се, именувам се; викам се. Бащата на Виловски се казваше Гаджо Лучов, но хората го знаеха с прякора му Вилата. М. Георгиев, Избр. разк., 191. Байлово се казва моето малко и хубаво село. Елин Пелин, ПБ, 5. — Ке плащам — заявил дядо Яким от Смилево, — ке плащам и по-големи даждия, и живота си ке дам, но грък не ке се кажа! Хр. Бръзицов, НЦ, 285.
2. Остар. Съобщавам, обяснявам какъв съм или откъде съм. — Кажи се, че си карловец, да ти платя данъка! Ив. Вазов, Съч. VI, 159. Насякъде турците бяха наежени от Заарското събитие; ония пътници, които са кажеха, че са от Заара, нищо не можеше да ги гарантира да не посетят затвора. З. Стоянов, ЗБВ I, 225. Влади макар и да позна чича си, но не рачи да му ся каже кой е. В. Друмев, НФ, 40. Стигни го, майче, питай го, / женено ли е, не е ли. / Ако се каже женено, / да берем биле разделно. Нар. пес, СбНУ XXXIX, 31.
3. Остар. Представям се за някакъв. Казал се беше фелдшер, а яката му, връзката му бяха измачкани и изцапани, ръцете и те не бяха много чисти, със задебеляла отдолу кожа, с ранички, както са ръцете на хора, които се занимават с физически труд. Й. Йовков, ПГ, 191. Синът на заседналия във Враца гръцкий полковник. наумил си преоблечен сам си да ся вмъкне, като българский войскар, в Сгориградската крепост. Той ся казал син на други някой чутовен български воевода. Π. Ρ. Славейков, СК, 155-156.
4. В съчет. с туй, това и следв. съществително или глагол. Означава похвала, харесване на някого, нещо или действие, означени от съществителното или глагола. После като посочи жена си на Гогата, повиши тържествено глас: — Хапльо, отвори си зъркелите, както трябва! Това се казва жена! Та твойта жена човек ли е! Дребосък, кукумявче!... К. Петканов, ОБ, 188. — Виж, това се казва птица! Как пее, как извива гласа си! П. Бобев, ГЕ, 110. — Браво Софче, ти си била голям майстор! Ей на, туй се казва булка! Такава булка рядко се среща! Св. Минков, РТК, 144. Сказката завърши. Публиката се стресна, ръкоплясканията се усилиха и се сляха в един възторжен поздрав. Ето, това се казва да завладееш аудиторията! — покланяше се на всички страни Венецов. Г. Караславов, Избр. съч. II, 48-49.
КА̀ЗВАМ СИ несв.; ка̀жа си св., непрех. Разг. 1. Мисля. А това сѐ Итовица, тая проклета вяра, тя го е направила, па ти си казвай какво щеш! Т. Влайков, Съч. II, 28. Аз си казвам, че всичко е направило заговор, за да ме заблуди днес. Ив. Вазов, Съч. II, 77.
2. Признавам, споделям. Българите ме изгониха с проклетия и с кучета вчера като звяр, казваше си той горчиво. Ив. Вазов, СбНУ III, 6. Такива хора не са верни съпрузи на една идея и казват си това, защото са искрени, и защото знаят много добре колко верни са ония, които проглушават хорските уши за вярност, а скрито изменяват и на идеи, и на съпруги. Π. Π. Славейков, Събр. съч. IV, 18.
3. Обикн. за отговор на ученик, студент — отговарям на всички въпроси, които ми задават. Казах си всичко и пак ми писа учителят четири.
◊ Ама (ей) че го (я) каза. Разг. За изразяване на несъгласие, недоумение, почуда и др. — Стари теми! — Ние свободните хора? Ама че го каза! Ти ли си свободен човек, ти. М. Грубешлиева, ПИУ, 92. В устата ми беше да <ти го> кажа. Разг. Казва се при случай, когато човек е искал да каже нещо, но го е премълчал. В устата ми е да <ти> го кажа. Разг. Казва се, когато човек иска да назове, да нарече нещо с името му, но в същото време не се сеща за него. А как му се искаше да и продума! И нещо такова е-е, хубаво, капю че му бе в устата да ѝ го каже. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 48. Голяма (големи) дума (думи) не казвам / кажа. Обикн. пов. Разг. Старая се да не прибързвам с необмислени изявления или обещания. — Дойдох да се повидя пак с тебе. А ти, да не казвам голяма дума, си един от най-първите ми приятели. Ст. Чилингиров, ПЖ, 41. Гък не казвам / кажа. Разг. 1. Съвсем нищо не възразявам, не отговарям (обикн. поради смущение, страх, незнание). — Казахме на Стайна — Недялка еленчанката ще вземеш — гък не каза момчето. В. Геновска, СГ, 136. 2. Не издавам никакъв звук. — А пък за Хамамсъза питай мене... От мене да зависи, аз тъй ще го стисна за гръцмуля, че гък няма да каже... И зъбите на Босната скръцнаха... Ст. Чилингиров, ПЖ, 95. Да кажеш „дий“ <и> ще тръгне. Разг. За нещо оставено в пълно безредие, за нещо много разхвърляно, натрупано (обикн. стая, бюро и под.). Олеле каква ти е стаята, да кажеш „дий“ и ще тръгне. Да (ще) ти кажа аз тебе как пърди вълк в джамия; да (ще) ти кажа аз тебе как се плюе в джамия. Диал. Грубо. Като закана — ще те накажа сурово, ще се разправя жестоко с тебе. Две думи (приказки) <на кръст> не мога да кажа; <И> три не мога да кажа. Разг. 1. Не умея да говоря, да се изказвам. Не го разпитвай. Той така е вързан в устата, че три не може да каже. 2. Занемял съм от смущение или от уплаха. Кърджали, онзи влюбен и решителен юнак, стои вече пред Селима и не може три да каже, онемея и се вкаменил. Ст. Ботьов, Κ (превод), 26. Докато каже леблебия, ще затворят цялата чаршия. Диал. За човек, който много бавно върши работата си; за бавен, муден човек. Дорде (докато) кажеш. Диал. Много бързо, веднага. Колата ли? Дорде кажеш и ще я направи. Дорде (докато) не са казали на едно куче, че е бясно. Разг. Употребява се, когато постоянно се обвинява някой, че е виновен само защото веднъж вече се е провинил. Едва мога да си кажа името. Разг. <И> името си не мога да кажа. Разг. Не мога да си кажа и заглавието. Жарг. 1. Съвсем се изплашвам, слисвам се и онемявам от уплаха. Хората го зърнаха и така го наложиха по гърба с едно бичме, че той [Спас Разпасов] едва можа да си каже името. ВН, 1963, бр. 3689, 2 Не беше готов и като го вдигнаха на дъската, не можа да си каже заглавието. 2. Много съм уморен, нямам никакви сили. Толкова тичахме и името си не мога да кажа. Ела <та> му (им) кажи. Разг. Казва се за хора, които въпреки дадени обяснения продължават да извършват нещо не както трябва. Квасников: — Та тъй разваляте нашите българи я! Нека работят, джанам! Балтοв: — Ела та им кажи. Чакат все на улицата, трупат се в коридорите на министерството. Ив. Вазов, Съч. XIX, 11. Здраве му кажи. Разг. 1. Възклицание за подчертаване на изключителни качества (добри или лоши) у някого или нещо. Не пропуснах да посетя и прочутия склад от вина на братия Кръскиеви. Тук ни поднесоха едно деветгодишно златно вино — здраве му кажи! Ал. Константинов, Съч., 222-223. — Всеки дърпа чергата към себе си. И това ако не е ведомствен егоизъм в рамките на едно ведомство, здраве му кажи. Ама работа! ВН, 1961, бр. 2946, 4. 2. Казва се за успокоение след нещо извършено; примири се, успокой се. Предвиди ли се веднъж и пение — здраве му кажи тогаз. Ал. Константинов, Съч., 145. Каже рече1. Остар. и диал. Употребява се като характеристика на дълго, често досадно говорене; говори, приказва. Баба попадия не можеше да знае движенията на Бенковски, но според думите на стопаниня ѝ тя са надееше да дойдат наскоро. Каже рече, това и онава, аз започнах да задрямвам около огъня. З. Стоянов, ЗБВ I, 356. Каже рече2. Остар. и диал. Приказки, разговори. Подир много каже рече станаха гостите да си отидат. Ил. Блъсков, ПБ II, 36. Кажи го. Разг. 1. Почти, горе долу. Дойдоха люде не само от околните места, но и от много далечни места, кажи го от цялата турска империя. Д. Талев, ПК, 303. 2. Колкото. Не останале за дълго време башибозуците така хладнокръвно, така бездеятелно; но поспреле са малко, кажи го да са порадват на делата си при огряванието на слънцето. З. Стоянов, ЗБВ III, 346. Кажи <го> на вехтата (старата) ми шапка (капа); кажи на шапката (капата) ми. Разг. Пренебр. Не е вярно това, което казваш; лъжеш. — Утре ще ти върне парите. — Кажи го на вехтата ми шапка. Кажи, дядо попе, аз комках ли се. Диал. Подигр. Употребява се, когато някой неуместно пита другите за нещо, което се отнася само до него и той трябва да го знае. Кажи една дума <поне (барем)>. Разг. Казва се като предизвикателство към много мълчалив човек или към някой, който носи или знае важни новини, но не бърза да ги съобщи. Кажи <ми> да <ти> кажа. Разг. Казва се като отговор на въпрос за нещо, което и запитаният не знае; не мога да отговоря. — Какво го дириш? [доктор Соколов] Няма го! — каза тя сопнато. — Дека е, бабо? — Кажи ми да ти кажа... От вчера го потириха и до сега няма го чер-бял. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 191. Кажи ми на калпака. Разг. Пренебр. Не е вярно това, което казваш; лъжеш. Кажи му аго, да му е драго. Разг. Употребява се, за да се изтъкне, че някой угодничи пред някого, за да извлече облага. Кажи му майната. Разг. Не мисли повече за това, което е предмет на разговор; забрави, успокой се. Кажи-речи1. Разг. Приказка, разговорка. Поразположи се и заловихме се на кажи-речи, говореше хубавичко и разумно. Ил. Блъсков, ДБ, 25. Подир много кажи-речи пощяло им се и те да се поразвеселят. ВЦ, 1888, кн. 20, 34. Кажи-речи2. Разг. Вметнато. Почти, горе-долу, приблизително. — Тук [у вас] се чувствувам, кажи-речи, no-добре, отколкото в собствената си къща — рече тай. Ст. Дичев, ЗС I, 287. Казали на лисицата (котката, кучето), а тя (то) на опашката си. Разг. Употребява се, когато карат някого да свърши някаква работа, а той я прехвърля на другиго. — Ако не знаят да въртят меч, да орат барем знаят. Само да не стане тъй: казали на лисицата, а тя на опашката си! Ст. Загорчинов, Избр. пp. III, 234. Те казали на котката, а тя на опашката си. Π. Ρ. Славейков, БР II, 183. Казвам / кажа аферим някому. Разг. Ирон. Изказвам похвала, похвалвам някого за нещо, което е направил, благодаря му за нещо. — Занеси го [детето] на сватята Анастаси и на Фотина да го гледат. Те ще ти кажат аферим. В. Геновска, СГ, 158. Казвам / кажа две думи за някого. Ходатайствам за някого, препоръчвам го. Кажи, моля ти се, две думи за дъщеря ми на шефа си — имали сте вакантно място. Казвам на дякона, а той на клисаря. Диал. Употребява се, когато карат някого да свърши някаква работа, а той я прехвърля на другиго. Казвам / кажа няколко (две) сладки думи на някого. Жарг. Карам се някому; хокам. Другите учители се оплакали на шефа и той ни каза няколко сладки думи. Казвам / кажа последната дума в нещо. Книж. Имам много голямо влияние в някаква област, най-напреднал съм. Казвам / кажа последната си дума; казвам / кажа своята последна дума. Книж. За осъден на смърт — използвам правото си да поискам нещо, да оставя завет и под. преди изпълнението на смъртната присъда. Първата работа, с която се зае в затвора, беше да напише писмо — да каже своята последна дума на другарите си. К. Ламбрев, СП, 40. Казвам / кажа сбогом на нещо. Разг. Скъсвам окончателно с нещо, разделям се с нещо. — Ще кажем вече сбогом на сиромашията, Мино. И парички нося, и готов материал за мелница докарах. Г. Белев, ПЕМ, 123. Казвам си / кажа си болката. Разг. Споделям с някого свои неприятности. Запознахме се и веднага си казах болката. Казвам си / кажа си думата; казвам / кажа своята <последна> дума. Книж. 1. Изразявам становището си по известен въпрос, произнасям се за нещо. — Ти сигурно си научил, че скоро ще има избори за Велико народно събрание. Ние всички трябва като един да се вдигнем и да си кажем думата. В. Геновска, СГ, 501. — Вие, господин Каравелов, не схващате ли, че едно е... — Остави човека да си каже думата, бе! — ревна Дрипела. — Ама ха! Теб те слушахме цял час... Ст. Дичев, ЗС II, 374. 2. Имам решаващо значение за нещо. По тоя въпрос не можаха да стигнат до пълно споразумение. Ще мислят още. Пък и времето, и практиката ще си кажат думата... Ст. Поптонев, НСС, 243. Тя [кибернетиката] каза своята дума в автоматиката, електрониката, геологията, медицината, биологията. Десетилетие само и заговори със свой глас на международни симпозиуми, конгреси, изложби... Б. Борисова, МИ, 27. Преди дори романтизмът да е казал своята последна дума, към 1834—1835 година, Йожен Скриб печата пълно събрание на своите творби — единадесет тома. Н. Лилиев, Съч. III, 421. Казвам / кажа си на ум (на ума). Разг. Помислям си. — Дявол да те вземе, Мунчо, какво направи? — каза си Хаджи Смион на ума. Ив. Вазов, Съч. VIII, 59. Всред спалнята стоел Великият дявол — .. — Той се е променил — казал си на ума царят. — По-рано не изглеждаше благороден и звезда не сияеше на челото му. Н. Райнов, КЧ II, 81. Казвам си / кажа си приказката. Разг. Изразявам становището си по известен въпрос, произнасям се за нещо. — Но тебе нашите опълченци добре те знаят още от Освободителната война. Затова комитетът те подканя .. и ти да си кажеш приказката, макар и отдалече. В. Геновска, СГ, 295-296. Казвам / кажа си тежката дума. Разг. Изразявам становището си по известен въпрос, което е решаващо за осъществяването на нещо. Всички очакваха столицата да си каже тежката и решителна дума — там бяха водачите на партията, там имаше най-много партийни членове. Г. Караславов, ОХ IV, 514. Казвам / кажа сърцето си. Остар. и диал. Разкривам чувствата си, обяснявам се в любов. Найда се влиби в него и една заран, когато се срещнаха на извора, тя тъй го изгледа, щото му падна срам, че не се решава да ѝ каже сърцето си. К. Величков, Н, 1884, кн. 5-6, 395. Казвам си / кажа си урока. Разг. Неодобр. Съобщавам, изговарям нещо, което ми е внушено или поръчано от друг. — Чу ли го как се изказа на събранието. — Е да, каза си урока — знаеш кой е зад гърба му. Казвам / кажа с опашка нещо. Разг. Разказвайки, притурям нещо от себе си, което не е вярно, а е измислено от мене. Какво сънува баба не казва, друго казва. Диал. Употребява се, когато някой извърта истината, като обяснява фактите спи ред своята изгода. Копче не мога (няма) да кажа. Разг. 1. Не мога да кажа абсолютно нищо, обикн. защото не зная или съм много уплашен, смутен и под. Хеле имаше едно дребничко момче, страхливо и изпълнително — то, горкото, като го видеше, тъй си глътваше езика, че не можеше копче да каже. Г. Караславов, Избр. съч. II, 457. 2. На някого. Нищо не мога да възразя на някого. Аница си изпълни номера така блестящо, че и този път копче не можаха да ѝ кажат. И. Петров, ОЗ, 79. Между нас казано. Разг. Обикн. вметнато. Да се запази в тайна, да не се дава гласност (за нещо поверено, интимно). Реших или почти реших да изоставя перото. Пък и между нас казано, след двадесет години литературни опити и мъки никак не съм убеден, че този вид дейност е толкова нужна на човечеството. Ем. Манов, ПС, 10. Мълчете да каже наш Иван. Диал. Ирон. За човек, който преваря да каже нещо, когато другите говорят. На хляба папо казвам. Разг. Малък съм още. Не може да помниш онова време. Ти тогава па хляба папо казваше. На черното казвам бяло. Разг. Съзнателно твърдя, че нещо, което очевидно е лошо, неправо, е добро, право; извъртам истината. — Аз не съм дошел на тоя свят от рая, нито съм израснал в рай — каза той. Но все пак на черното не мога да кажа бяло. М. Марчевски, П, 151. Не давам / дам и дума да се каже. Разг. В никакъв случай не съм съгласен. Момичето иска да се ожени, но баща ѝ не дава и дума да се каже. Не казват Караман (Шаро) <само> на едно куче. Разг. Ирон. 1. Употребява се като отговор за несъгласие, когато някой твърди, че дадена вещ е негова. 2. Употребява се, когато някой мисли, че нещо се казва по негов адрес, без това да се отнася за него. Не мога дума<та> да си кажа от някого. Разг. Употребява се, когато някой твърде дълго говори и пречи на друг да се изкаже. Няма що (какво) да се каже. Разг. 1. Ирон. Възклицание за изразяване на възмущение от нещо нередно, лошо. — Отсега нататък, който отрок или парик е богомил, и болярската тлъка, и царската се удвояват: — Хубаво са го измислили, няма що да се каже! Ст. Загорчинов, ДП, 458. 2. Възклицание за изразяване на възхищение, одобрение от нещо хубаво, добре изработено и под. Работата беше свършена хубаво, няма какво да се каже. Й. Йовков, Ж 1945, 77. — Всеки ден с нова рокля, с нова шапка, пък обуща, обуща, где ги намери толкоз хубави и толкова елегантни. С вкус голям е Мичето, няма що да му се каже. Елин Пелин, Съч. IV, 213. Рекли и казали; Речено и казано. Разг. Одумки, клюки, сплетни. — С господин Трайчева — все по разходки, все двамата вечер. Взеха да се чуват думи, рекли и казали, разбирате? Ив. Вазов, Съч. XXI, 119. — Не давайте храна на клюки, на рекли и казали. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 108. Сега ще се разделим, но после да няма речено и казано. Седи, седи и на магарето чуш казва. Разг. Подигр. Употребява се като намек за нещо, обикн. неприятно за този, към когото се отправя. Току кажи. Разг. Почти. — Кажете ни сега: ти и Никола свободни ли сте? — Че ние... току кажи, сякога сме свободни. Ил. Блъсков, ИС, 60. „Народните ни песни са току кажи единствената наша чисто народна стара и нова книжнина. Лет., 1876, 147. „Ц“ ие казвам / кажа. Простонар. Съвсем нищо не възразявам. Когато той му каза, че го е видял на местопрестъплението, той „ц“ не можа да му каже. Ще ти кажа аз на тебе де копай Аврам корени. Простонар.; Ще ти кажа как се бръсне грък на припек. Разг.; Ще ти кажа колко е на десет половината. Разг.; Ще ти кажа откъде изгрява слънцето. Разг. Като закана — ще те накажа сурово, ще се разправя жестоко с тебе. — Ще го науча аз него [Алекси], като му смъкна кожата това лято! — закани се той [Юрталана]. — Ще му кажа отде изгрява слънцето!... Г. Караславов, С, 193.
— Друга (диал.) форма ка̀я.