заръ̀чвам - първо лице, единствено число, сегашно време заръ̀чваш - второ лице, единствено число, сегашно време заръ̀чва - трето лице, единствено число, минало свършено време заръ̀чваме - първо лице, множествено число, сегашно време заръ̀чвате - второ лице, множествено число, сегашно време заръ̀чват - трето лице, множествено число, сегашно време заръ̀чвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време заръ̀чвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време заръ̀чвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време заръ̀чваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време заръ̀чваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време заръ̀чвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение заръ̀чвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение заръ̀чващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие заръ̀чващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие заръ̀чващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие заръ̀чваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие заръ̀чващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие заръ̀чващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие заръ̀чващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие заръ̀чващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие заръ̀чващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие заръ̀чвайки - деепричастие заръ̀чвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие заръ̀чвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие заръ̀чвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие заръ̀чвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие заръ̀чвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие заръ̀чвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие заръ̀чвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие заръ̀чвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие заръ̀чвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие заръ̀чван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие заръ̀чвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие заръ̀чваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие заръ̀чвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие заръ̀чваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие заръ̀чвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие заръ̀чваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие заръ̀чвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие заръ̀чваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ЗАРЪ̀ЧВАМ, -аш, несв.; заръ̀чам, -аш,
св. Разг. 1. Прех. и непрех. Обикн. със следв. изр. със съюз да. Казвам на някого да направи, да извърши нещо или да се направи, да се извърши от някого нещо; поръчвам. Шибил пуща търговците да си вървят, изпраща ги донейде и високо им заръчва да носят много здраве на Рада. Й. Йовков, СЛ, 11. Тя не би стояла вътре, ако майка ѝ не ѝ заръча да не излиза – да гледа какво ще прави докторът. Б. Несторов, АР, 209. – Добро утро, бате Сава! Учител Радко заръча да додеш у дома. – Защо? Велко се озърна и сниши глас. – Гост имаме от Горна Оряховица, най-главният. Д. Марчевски, ДВ, 99. Татко винаги заръчваше: – По-малко да играеш, повече да учиш! И. Петров, ЛСГ, 40. – Стигнахме май дето заръча войводата. Ст. Загорчинов, ДП, 439. Етървите ѝ думаха: / „Я върви, како, я върви, / ний си обяда носехме. / Батьо за тебя заръча / обяда да си занесеш“. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 163. // Издавам устно указание, нареждане какво да се направи, как да се направи според мое желание, изискване и под.; нареждам, разпореждам. – Тогава цар Асен, за да насърчи войската, заръча да прикачат на копие хартията, над която се бяха клели той и кир Тодор. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 73. Стоян си стана, отиде, / па си на царо говори: / „Царо ле, царе честити, / защо за мене заръчаш – / дали за пари назаем, / или за сговор големи?“. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 83-84. ● Нар.-поет. Заръка заръчвам. Ала си останал далечен / за нас и живота ни груби. / Затуй ти заръка заръчвам / при нас да се върнеш по-скоро. Н. Марангозов, НПС, 10.Виж повече2. Прех. Правя поръчка за нещо, което да се изработи или да се донесе, достави; поръчвам. – Христина е заета. Ще идват едни хора да заръчват губери – рече той. Ем. Станев, ИК I и II, 82. – Булка, дай му пол ока вино! Заръчаха вино и на Калмука. Й. Йовков, ВАХ, 73. – Не вие, а аз вас трябва да черпя, братя! И без да чака, той заръча мезе и пиене за всички хъшове. Ст. Дичев, ЗС I, 539. Щом веднъж гостите се запиеха, почваха един след друг да се отпускат и да заръчват наред. Ем. Коралов, ДП, 65.
3. Прех. Диал. Поверявам някого или нещо на някого да го пази, да се грижи за него. – Петрано, пръвна пръвнино, / мене ми писмо довтаса / на царска служба да ида / .., / коя та ратай най слуша, / на него да та поръчам? / Петрана дума Стойене: / – Тодор ма ратай най слуша, / на него да ма заръчаш, / на него да ма приръчаш. Нар. пес., СбНУ ХХV, 94. заръчвам се, заръчам се страд. Княз Дондуков наредил да се заръчат в чужбина тухлени печки. П. Мирчев, К, 163.