назова̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време назова̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време назова̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време назова̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време назова̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време назова̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време назова̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време назова̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време назова̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време назова̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време назова̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време назова̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение назова̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение назова̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие назова̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие назова̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие назова̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие назова̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие назова̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие назова̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие назова̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие назова̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие назова̀вайки - деепричастие назова̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие назова̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие назова̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие назова̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие назова̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие назова̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие назова̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие назова̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие назова̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие назова̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие назова̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие назова̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие назова̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие назова̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие назова̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие назова̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие назова̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие назова̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
НАЗОВА̀ВАМ, -аш, несв.; назова̀ и (остар.) назва̀, -èш,
мин. св. -а̀х, св., прех. 1. Давам име или прозвище; именувам, наричам. Научавам се, че някои младежи в София устройват нов клуб и не могат още да решат как да го назоват. Ал. Константинов, Съч., 7. — Обичам те повече от роден брат, а и ти, личи си, имаш ме за нещо, щом ме назова свой побратим. Ст. Загорчинов, Дп, 361. — Как ще назовете списанието си? Ив. Вазов, Съч. ХIХ, 67. Гръцките историци и писатели .. са назовали Стара планина Аемон. Й. Радичков и др., ГСП, 5. Именуват ся българе,.. тия дойдоха из пределите, гдето Волга река тече .., основаха помежду ни царство, което назваха царство българско. Е. Васкидович, ПП (превод), 61. Той всякога намираше сгодно да обърне речта на отечеството .. Тоя вид болест днес биха назвали „отчествомания“. Б. Димитров, А I (превод), 45. // Обръщам се към някого с някакво име, прозвище; наричам. — Евстати — тя за пръв път го назова по име и трепна. — Евстати, нали е хубаво, чудесно .., че живеем в такова интересно време. А. Гуляшки, МТС, 340. — Госп... другарю докторе — хвана се старецът и за него, като за пръв път го назова така, — кажете ми ще се бием ли? Д. Ангелов, ЖС, 689. Слушах го и през цялото време напрягах мисълта си да си спомня името му.. И той не ме назоваваше по име, защото и той навярно го бе забравил. И. Петров, ОЗ, 69. — Нали казват, царят тъдява на лов ходел, па и царска сватба щяла да мине оттук — запита боязливо младият разбойник, когото назоваха Моско. Ст. Загорчинов, ДП, 60.Виж повече2. Разш. Окачествявам някого с някакво име, прозвище и под.; наричам. Той назова девойките с едно ругателно име. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 185. Той нарочно не е обръщал внимание на заканите ѝ и не се е стеснявал да назове нещата с истинското им име. М. Кремен, РЯ, 474. Писмото ти дойде малко оръфано, но все пак цяло: не му е било лесно да долети в тоя „пущинак“, както ти назоваваш рилските гори. Н. Хайтов, ПП, 7. Ето ме без приятели и близки — сама и чужденка / в страната, която обичам и наричам родна, / която, уви! е готова днес да хвърли камък отгоре ми / и да ме назове едва ли не — изменница. Ел. Багряна, ЗМ, 82.
3. Казвам, изричам името на някого или нещо; наименувам. — Вие откъде сте, госпожице? Май че от нашите места ми изглеждаш по носията. Николина назова селото си. — Ух мари, че ние сме били землячки! Г. Райчев, ЗК, 37. Теодосиос се опитваше да си припомни дали наистина този човек е бил там.. но тогава имаше повече от тридесет боляри-българи, имаше прекалено много вино... и все пак щом господинът безпогрешно назова името му и името на рода му, щом назова и мястото на срещата... Н. Добревски, БИ, 43. // Посочвам чрез името или названието му някого, нещо. Десетникът му назова четирима души. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 129. „Аз [Архимед] обаче ще приведа доказателства .., че аз съм в състояние да назова някои числа не само надминаващи числото песъчинки в купчина, равна на земното кълбо, но даже числото на песъчинки в купчина, равна на цялата Вселена“. Матем., 1967, кн. 2, 4.
4. Остар. С форма н а з в а. Назначавам. Десяточленният совет, назван изперво за два месеца, потверди ся .. за пят години и стана постоян. БКн, 1859, кн. I, ч. II, 326. След дванадесят години назван би митрополит и дойде да седи на Цариград. БКн, 1859, кн. II, ч. I, 226. назовавам се, назова се, назва се страд. и възвр. Изобщо Ботйов би могъл да се назове поет на възмущението. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 24. Пред съдията тя се назова Евгения. БД, 1909, бр. 1, 2. Но явно е, че и това мнение [на Савелев] не може да ся приемне, понеже унити ся назваха тъй от греко-римляните. Г. Кръстевич, ИБ, 29.
НАЗОВА̀ВАМ СЕ несв.; назова̀ се и (остар.) назва̀ се св., непрех. Рядко. Книж. Обикн. несв. Казвам се, наричам се. Дриплю беше българин и ся назоваваше Коста. В. Друмев, НФ, 59. Водата лишна там [от езерото] се отделява / и надалеко на река се вий, / която Манчио се назовава, / нивя и паши плодоносни мий. К. Величков, Ад (превод), 172. Според долгата шия и гарбената гарбучка прилича на камила, та заради това са назовава Камилско птиче. П. Берон, БРП, 109. „Христоития“ са назовава тая книжица по гречески, която реч са толкува по славенски „благонравие“, по болгарски же по̀ ясно не може да са изтолкува. Р. Попович, Х, 7.
— Друга (остар.) форма: н а з ъ в а̀ в а м с е.