вѝкам - първо лице, единствено число, сегашно време вѝкаш - второ лице, единствено число, сегашно време вѝка - трето лице, единствено число, минало свършено време вѝкаме - първо лице, множествено число, сегашно време вѝкате - второ лице, множествено число, сегашно време вѝкат - трето лице, множествено число, сегашно време вѝках - първо лице, единствено число, минало несвършено време вѝкахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време вѝкахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време вѝкаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време вѝкаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време вѝкай - второ лице, единствено число, повелително наклонение вѝкайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение вѝкащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие вѝкащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие вѝкащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие вѝкаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие вѝкащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие вѝкащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие вѝкащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие вѝкащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие вѝкащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие вѝкайки - деепричастие вѝкал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие вѝкалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие вѝкалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие вѝкала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие вѝкалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие вѝкало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие вѝкалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие вѝкали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие вѝкалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие вѝкан - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие вѝкания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие вѝканият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие вѝкана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие вѝканата - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие вѝкано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие вѝканото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие вѝкани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие вѝканите - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 викам - крещя - врякам (разг.) - крякам (разг.) - кряскам (разг.) - врещя (разг.) - вряскам (разг.) - дера се (разг.) - пискам (разг.)2 привиквам (прех.) - викам (разг.) - каня - поканвам - приканвам - извиквам - виквам (разг.) - повиквам 3 ругая - хокам (разг.) - навиквам (разг.) - кастря (разг.) - карам се (на някого) - "" - викам - мъмря - опявам (разг.)Виж повече
- 1. викам
- - Викайте попа да му чете
Виж повече- - Викали му четворица на главата
- - Викам баба да води криволако
- - Викам вълка да варди овцете
- - Викам гърма на главата си
- - Викам назад
- - Дряновчени ме викат
- - Едното вика, другото не чува
- - На хляба папо викам
- - На хляба папуци викам
- - На черното викам бяло
- - Не едно куче викат Караман
- - Не едно куче викат Шаро
- - Не съм викал с карамфил
- - Още викам на яйцето коко
- - Още не видял вълка, вика кучетата
- - До бяла бога, викам
- - До звезди<те> викам
- - До небесата (небето), викам
- - Като заклан, викам
- - Като за пожар, викам
- - Като луд, викам
- - Като разпран, викам
- - Колкото глас имам, викам
- - С все глас, викам
- - Колкото ми глас държи, викам
- - От всичкото си гърло, викам
- - С всичкия си глас,викам
- - С пълно гърло, викам
- - С (от, из) цяло гърло, викам
- - Що глас ми държи, викам
- - Викам с пълен глас
- - Викам с пълни гърди
- - Тук е, ама не вика
- - Знаете за какво магарето го викат на сватба
- - Крадеца вика дръжте крадеца!
- - На майка си лельо вика
ВЍКАМ, -аш, несв. 1. Непрех. Издавам, надавам викове; крещя. Дядо Стойко до едно време вика̀, пъшка̀, па занемя. Ив. Вазов, Съч. XXII, 188.
Навън тичат, шумят и викат децата. Елин Пелин, Съч. IV, 165. Пазачът продължаваше да вика, но ненадейно млъкна, прекъсна последния си вик. К. Петканов, Х, 71. Сички викаха за помощ, рогове и свирки пищяха на четири страни и няколко пушки са изгърмяха. З. Стоянов, ЗБВ II, 121. Викам до бога. Викам с цяло гърло. Викам като луд. Викам колкото ми глас държи. Викам колкото сили имам . Котката вика „мяу“, „мяу“.Виж повече2. Непрех. и прех. Говоря, казвам нещо с висок глас, за да бъде чуто. Той не говореше, а викаше, като че беше глух или говореше на глухи. Й. Йовков, ЧКГ, 171. Понеже детето не можеше да отвори вратата да влезе, то почна да вика — Дядо, отвори ми, дядо! Елин Пелин, Съч. III, 65. Сюлейман безумний сочи върха пак / и вика: „Търчете! Тамо са раите!“ Ив. Вазов, Съч. I, 203. ● Нар.-поет. В и к о м в и к а м. А веднъж удари, дважди виком вика: / „Спиш ли, събуди се, отвори, Аглика!“ П. К. Яворов, Съч. I, 42. Виком викат бързи вестоносци: / — Сбирайте се майстори зидари, / сбирайте се във Одрина града, / да градите мермерна джамия. А. Разцветников, С, 201-202.
3. Непрех. и понякога с предл. п о, в ъ р х у. Изразявам гласно недоволство, възмущение от някого или нещо, говоря някому високо и сърдито; ругая, карам се, хокам. Залиташе и като махаше срещу сина си ръце и го гледаше със страшни очи, викаше: — Ка-а-ак! Ти ще ме учиш! Й. Йовков, ВАХ, 87. — И тебе ти се е завъртяла главата от страх — продължи да вика сърдито игуменката. Ст. Загорчинов, ДП, 173. Вечерта Еньо се напи като никога. Той вика̀, псува̀, чупѝ чаши, гърмя с револвера във въздуха и се заканва страшно на някого. Елин Пелин, Съч. III, 147. Викаха по изполичарите да вършеят по-бързо.., крещяха, биеха с пръчки. Т. Талев, И, 22-23. Млада, хубава Стояна / търчи с менци за водица. / Из градина крещи, вика, / омразната нейна стрика: / — Полудя ли, мар Стояно, / та отиваш толкоз рано? Хр. Ботев, Съч. 1929, 24. // Разг. С предл. п р о т и в, с р е щ у, (диал.) в ъ з. Негодувам срещу някого или нещо, говоря против някого или нещо. — Я го виж, пресече го един друг, работи, господине, поизпоти се малко, па тогава викай против другите... Ив. Вазов, Съч. VI, 14. Сякога намираше причина да вика ту върху тогоз, ту върху оногоз от близоседите си или приятелите си, и тъй страшно, щото ако се случеше противникът насреща му, той би му изтръгнал гръцмуля иззад гърба. Ил. Блъсков, ПБ, 89. Всичкото село вика въз него. Н. Геров, РБЯ I, 193. Викаха срещу наредбата, но все пак я изпълниха.
4. Прех. Зова някого, обикн. по име, за да се обади, да отговори. Чух, че някой си ме вика от тълпата: „Ламбро! Ламбро!“ Св. Миларов, СЦТ, 25. Заптиетата влизаха и излизаха от разните стаи,.., като викаха стоящите в салона повечето пъти по имената на селата им. К. Величков, ПССъч. I, 7. Преброяват ни и ни викат поименно. Л. Стоянов, Х, 12. Влезе селският раздавач и съобщи, че Асен го викат по телефона от София. Д. Кисьов, Щ, 467. Викай Димитрово,.. Искай по телефона да ни пратят маски... А. Каралийчев, СР, 113.
5. Прех. Призовавам устно, писмено или по друг начин някого да дойде, да се яви някъде за нещо; повиквам, извиквам. — Даскале, хай на конака с мене, вика те беят! Ив. Вазов, Съч. VIII, 45. Една зима той вика̀ Елка да живее в града при него. Елин Пелин, Съч. III, 20. Само със знак на ръката си той го вика при себе си, отива с него настрана и нервно и разпалено му говори нещо. Й. Йовков, Разк. I, 81. Брат ми,... вика гърците да дойдат с войска в България да му помагат. В. Друмев, И, 44. Вика вълка да му варди овцете. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 70. Викам лекар. Викат го войник. Викат някого на разпит. Викат го на бис. Викам някого на дуел. // Прех. и с друго същ. с предл. н а, з а или със следв. изр. със съюзите д а, т а д а. Разг. Каня, поканвам някого за нещо или да присъства на нещо. — Няма да те викам на сватбата си, хубаво да знаеш! Й. Йовков, АМГ, 16. — Властелят и боляринът ви викат на гощавка. Ст. Загорчинов, ДП, 298. Той знаеше, че нея нощ миралаят няма да бъде вкъщи, — защото го бяха викали на зиафет у някой негов приятел. Св. Миларов, СЦТ, 104. „Мамо ле, моя майчице! / Иди я викай, мамо ле, / та да ни доде на гости, / хармаган да ѝ харижа.“ Нар. пес., СбБрМ, 187-188. Викат ме за кум. Δ Викаше сестра си да ѝ гостува. // Прех. Диал. Свиквам, събирам. Както вървяха, изведнъж дочуха като изпод земята песен. Да има седянка някъде, но тук наблизо нямаше момиче, което да вика седянка. Ст. Даскалов, МЧ, 57.
6. Прех. Разг. Изразявам гласно това, което мисля, което ме вълнува; казвам, приказвам. — И баща ми все тъй вика, че все ще мре, а пък ходи още и до ливадите, до нива и около къщи — все пъпли. Ц. Гинчев, ГК, 41. — И така му виках, и инак му се молих, не ще и да знае... Т. Влайков, Съч. III, 204. Ти му викаш косено, той ти казва стрижено. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 164. Докле имам две овце, всякой ми вика добър ден. Погов., Ст. Младенов, БТР I, 300.
7. Прех. Разг. Произнасям дума, израз, звук и под.; казвам, изговарям. Детето вече вика „мамо“. // Прех. Разг. За птица или животно — издавам характерни звуци. Гарван стоеше на клонче и все викаше: Гра! Гра! Нар. прик., Христом. ВВ I, 52.
8. Прех. Разг. Само 3 л. мн. Разпространяват слух, мълва; мълви се, говори се, приказва се. — Викат, годил се — вятър работа. Дума дадена, дума земена. Елин Пелин, Съч. III, 129.
9. Прех. Разг. На мнение съм ; мисля, смятам. — Аз викам тука да спим — отговори Иванчо. Ив. Вазов, Съч. VIII, 56. — Виках да си дойде и батьо ти, та всички заедно да вечеряме... Г. Караславов, С, 6.
10. Прех. Разг. Наричам, именувам, назовавам някого или нещо някак. След десет години и ти ще си забрадиш косите с черна кърпа, ще спуснеш роклята си ниско до земята, ще скръстиш ръце, като за в черкова. Ще ти викаме „баба Хаджийка“. А. Каменова, ХГ, 16-17. За пръв път викаше на Кръстевица „бабо“, както беше прието да се казва на тъщата. Г. Караславов, ОХ I, 417. — Намерете една трева, която бабите викат омразно биле. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 110. ● В и к а т м е (т е и т. н.) — наричам се, именувам се, казвам се. Как ти е името? Как те викат? — попитаха детето. — Ристо! — отговори то. Ал. Константинов, Съч., 282. Аз бях толкова смътен [смутен] чтото забравих да попитам как го викат. (Превод) БКн, 1859, кн. 1, 88. Отде мя знаеш, познаваш, / че ме Дамяна викаха? Нар. пес., СбНУ XLVI, 28. викам се I. Страд. от викам в 4, 5 и 6 знач. Като му разправих за работата, за която се виках, той ми каза: иди си сега, че ела подир два-три дена. П. Р. Славейков, БП I, 11. Това бяха запасни солдати от ближното село К., които се викаха на обучение. Ив. Вазов, Съч. VII, 122. II. Взаим. от викам в 4 знач. Ще ни пущат! .. Издигнаха се гласовете, подеха се глъчки, приятели се викаха през главите на другите по име. К. Величков, ПССъч. I, 146. вика се безл. във вметнати изрази: д е т о с е в и к а, т о с е в и к а. При подчертаване на неоспорим факт, на общоизвестна истина. — Право е. От пияния, дето се вика, и лудият бяга. Й. Йовков, Ж 1945, 44. — То се вика, работата се свърши. Ха оставете тия дреболии, момичета. Ние ще ги изчистим. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 21.
ВЍКАМ СЕ несв., непрех. Разг. Наричам се, назовавам се, именувам се, казвам се. Той я попита как се вика това чудно цвете със светлоалени листа. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 12.
ВЍКАМ СИ несв., непрех. Разг. Мисля; казвам си. — Оня ден, знаеш, си мисля за тебе и си викам: какво ли прави Божанка? Св. Минков, РТК, 132.
◊ Викам като луд. Разг. Много силно, много високо викам. — Е, леко си се резнал с ножа. Не си се заклал! Какво викаш като луд! Не едно (на едно) куче викат Шаро (Караман). Разг. Ирон. Употребява се, когато някой се обажда или мисли, че нещо се казва по негов адрес, без това да го засяга или да се отнася за него. — Пак седна на масата без да си измиеш ръцете, Мими! — Мих ги, бе мамо! — Този път е за братовчедка ти. Не на едно куче викат Шаро.