пѝскам - първо лице, единствено число, сегашно време пѝскаш - второ лице, единствено число, сегашно време пѝска - трето лице, единствено число, минало свършено време пѝскаме - първо лице, множествено число, сегашно време пѝскате - второ лице, множествено число, сегашно време пѝскат - трето лице, множествено число, сегашно време пѝсках - първо лице, единствено число, минало несвършено време пѝскахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време пѝскахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време пѝскаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време пѝскаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време пѝскай - второ лице, единствено число, повелително наклонение пѝскайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение пѝскащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пѝскащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие пѝскащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие пѝскаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пѝскащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие пѝскащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пѝскащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие пѝскащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие пѝскащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие пѝскайки - деепричастие пѝскал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие пѝскалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие пѝскалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие пѝскала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие пѝскалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие пѝскало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие пѝскалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие пѝскали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие пѝскалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
ПЍСКАМ, -аш,
несв., непрех. 1. Издавам, надавам писък или остри, резки звукове, наподобяващи писъци, обикн. при силни болки, голяма скръб, някакъв ужас, страх и под; пищя. Жена му, надвесена над люлката, кърмеше задрямалото дете. .. Сучеше си млечице, гледкаше си като птиче и изведнъж записка. До вечерта писка, блещи очи, премята се като заклано и на сутринта предаде душица. К. Петканов, БД, 62-63. — Димчо убит! Майчице, убит, убит — пискаше прегракнала баба Димка, биеше ръце в дирека, скубеше коса. Ц. Церковски, Съч. III, 158. А кака и леля, и други жени / мъчиха ги два дни, та па ги затриха. / Още слушам, чичо, как пискат они! Ив. Вазов, Съч. II, 69. Що ле пищи у гора зелена, / дали пиле или люта змия? / Нито пиле, нито люта змия, / току си е Сужен арамия, / Сужен писка от тевна тевница. Нар. пес., СбНУ ХLVIII, 66. // Обикн. за мъж — говоря с тънък глас, с фалцет. Антиката пискаше с тънкия си глас и широко размахваше ръцете си, които приличаха на разперени метли. А. Каралийчев, ПГ, 134. Като пискаше и говореше нещо неразбрано, измежду люлевите клонаци се появи евнухът. Ст. Дичев, Р, 84.Виж повече2. Обикн. за птица, насекомо или животно — издавам, надавам висок, остър, рязък, пронизителен звук, наподобяващ писък. Гарджето се люлееше на едно клонче и пискаше самоуверено с грозния си глас. СбХ, 112. Най-ниско бръмчаха стършелите .. Най-злобно и тънко пискаха комарите. А. Дончев, ВР, 253. Тук и там по клоните катерици усърдно люпеха жълъди и пискаха застрашително, щом се мернеше отнякъде големият пъстрописан рис. А. Гуляшки, ЗВ, 368. Запалил сам три трънки рудици, / останая три тръли ягненца, / блаят, пискат, нема що да пасат. Нар. пес., СбНУ ХL, 390.
3. За свирка, музикален инструмент и под. — издавам високи, силни, пронизителни звукове или свиря, изпълнявам силно, пронизително, високо някаква мелодия. Писка флау, бас бумти, / вият, трепкат виолини — / цветица летят в захлас / над поля и над долини. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 138. Трепне млад свирач и пак обори / на страни глава — кат че не хае... / Но цафара свири и говори, / но цафара писка, та не трае. К. Христов, КР, 61. Па̀ри и припича юлско слънце, / тежка задуха земя притиска; / на стада самотно дрънкат звънци, / на овчар самотно свирка писка. Н. Ракитин, Ст II, 135.
4. За бързо движещ се във въздуха предмет, обикн. изстрелян куршум, стрела и под. — издавам висок, остър, рязък, пронизителен звук, наподобяващ писък. Куршумите пискаха в тъмното, тук-таме някой пропъшкваше и се струполваше, а наоколо му растеше празен кръг. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 546. Тогава от някогашната могъща империя на Константина Велики, Теодосия, Никифора Фока .. беше останала само столицата, оградена с древната Теодосиева стена, над която много пъти бяха пискали стрелите и копията на старите българи. А. Каралийчев, В, 137. Слушах как пискаха турските куршуми край ушите ми. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 193. Пискат стрели и трещят боздугани. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 81.
5. Прен. Разг. Изказвам, изразявам високо, шумно несъгласие, протест от нещо или някого; протестирам. — Малчева, да не пискаш, като ти резна премийките! Ч. Шинов, СбХС, 319. — Тая работа ти можеш да я оправиш с половин дума, а ние пискаме две години, но няма кой да ни чуе. К. Колев, ТЕ, 32. Иван. Да отида аз при него. Ще взема взрива, без да му дам пукнат грош. .. И без друго първите [парите] пропаднаха. Щом той го краде, няма да посмее да писка. Познавам такива типове. Достатъчно е малко да ги сплашиш. Ив. Остриков, ППА, 37.
6. Прен. Разг. Обикн. за дете — с рев, писъци, хленчене или чрез досадно говорене, повтаряне се стремя да получа нещо, което много искам, желая. И сега Ленчето писка: рокличка, та рокличка да ушия на куклата ѝ! Уф, не ми се става! Не ми се шие! Но може ли да се пише спокойно с това пискало? В. Бончева, АП, 8.