кря̀кам - първо лице, единствено число, сегашно време кря̀каш - второ лице, единствено число, сегашно време кря̀ка - трето лице, единствено число, минало свършено време кря̀каме - първо лице, множествено число, сегашно време кря̀кате - второ лице, множествено число, сегашно време кря̀кат - трето лице, множествено число, сегашно време кря̀ках - първо лице, единствено число, минало несвършено време кря̀кахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време кря̀кахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време кря̀каха - трето лице, множествено число, минало несвършено време кря̀каше - трето лице, единствено число, минало несвършено време кря̀кай - второ лице, единствено число, повелително наклонение кря̀кайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение кря̀кащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие кря̀кащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие кря̀кащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие кря̀каща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие кря̀кащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие кря̀кащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие кря̀кащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие кря̀кащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие кря̀кащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие кря̀кайки - деепричастие кря̀кал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие кря̀калия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие кря̀калият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие кря̀кала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие кря̀калата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие кря̀кало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие кря̀калото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие кря̀кали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие кря̀калите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
- 1. крякам
- - Яйцата крякат, кокошките мълчат
КРЯ̀КАМ, -аш,
несв., непрех. 1. За жаба или птица — издавам характерни остри, отсечени звуци кря-кря; кряскам. Представите ни карат да очакваме дива, буйна растителност; папагали да крякат над главите ни и да прелитат други чудновати птици; .. Но и помен няма от това. М. Яворски, ЕСВ, 159. А пуякът се наду с всичка сила и попита щъркела що за птица е. Патиците пък се дръпнаха и почнаха да крякат. Св. Минков, СП (превод), 19. На обед седнахме полуголи в сянката на навеса. .. Жабите все тъй крякаха, като на сън се обаждаха птици. П. Вежинов, ЗНН, 80. В зеленикавата вода се белееха гъски, които весело крякаха и се гмуркаха. Сп. Кралевски, ВО, 7.Виж повече2. Разг. Издавам рязък глас, викам силно обикновено при изживяване на някакви чувства; врякам, кряскам, врещя, вряскам. А уста Гочо в съдружество с жена си представляваше картината на вироглаво и упорито дете, което, схванато от яки и силни ръце на някой по-голям от него, кряка, вика, .., не рачи да се покорява. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 36. Друго не чуваше освен да са псуват няколко бърбливи жени и да крякат деца, които бяха оставени сами в къщи. Сгуп., 1875, бр. 9-10, 70. Крякаше и то [момчето] бедното, искаше и то да покаже страшен и ужасен глас, но той си оставаше сладък и кротък като ангелското му лице. М. Балабанов, ДБ (превод), 18.
3. Разг. Пренебр. Говоря някому с висок глас и обикновено сърдито, рязко или грубо; викам, кряскам, крещя. Баба Ерина се показа с точилка в ръка и препасана с брашнена престилка. — Не виждаш ли, че точа баница? За какво съм ти дотрябвала? — Върви си гледай баницата и стига си крякала на главата ми! К. Петканов, СВ, 192. — Нямам, братя, нямам. Лошави години. Цяла година не съм виждал две пари, събрани на едно място. .. Моля ви се — повтаряше и объркано обясняваше неволята си Герчо .. — Стига си крякал, бе.. Парите, или бери си гайле-то — извика гневно Стою. Ц. Церковски, Съч. III, 210. — Аз жената я остава да си гледа децата и да върти чекръка, а пък аз си върша каквото си знам. Земе ли нящо да кряка, дам ѝ два-три по гърба и тя си свие перушината. Т. Влайков, Съч. II, 131. Котак мяка, / баба кряка; / котак скача, / баба плаче. Ц. Церковски, Съч. II, 127.
◊ Ни ми врека, ни ми крека. Диал. Освободен съм от всякакви семейни задължения и грижи за деца. — Ангеле, какво се завираш в стаята, та не идеш да нахраниш добитъка? Ти не гледай Тихомир, той е човек бадяваджия. Ни му врека, ни му крека. Сл. Трънски, Н, 113. — Много си подранил, бе даскале .. Хайде мене не ме сдържа да спя, че челяд ми виси на шията, пък тебе ни ти врека, ни ти крека. Кр. Григоров, Р, 79.