вѝквам - първо лице, единствено число, сегашно време вѝкваш - второ лице, единствено число, сегашно време вѝква - трето лице, единствено число, минало свършено време вѝкваме - първо лице, множествено число, сегашно време вѝквате - второ лице, множествено число, сегашно време вѝкват - трето лице, множествено число, сегашно време вѝквах - първо лице, единствено число, минало несвършено време вѝквахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време вѝквахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време вѝкваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време вѝкваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време вѝквай - второ лице, единствено число, повелително наклонение вѝквайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение вѝкващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие вѝкващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие вѝкващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие вѝкваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие вѝкващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие вѝкващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие вѝкващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие вѝкващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие вѝкващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие вѝквайки - деепричастие вѝквал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие вѝквалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие вѝквалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие вѝквала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие вѝквалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие вѝквало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие вѝквалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие вѝквали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие вѝквалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие вѝкван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие вѝквания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие вѝкваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие вѝквана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие вѝкваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие вѝквано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие вѝкваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие вѝквани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие вѝкваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ВЍКВАМ, -аш, несв.; вѝкна, -еш,
мин. св. -ах, прич. мин. страд. вѝкнат, св. 1. Непрех. и прех. Викам (от 1 до 6 знач.) веднъж или няколко пъти. Тя отваряше малката вратичка и оттам викваше: „Захари, я ела какво ще ти кажа!“ Й. Йовков, ВАХ, 26. Кипи борбата и с стъпки бързи / върви към своят священни конец .. / Ще викнем ние: „Хляб или свинец!“ Хр. Ботев, Съч. 1929, 27. „Против теб е викнал сичкият град“, казал каймакаминът и махнал с ръката си. Л. Каравелов, Съч. VII, 77. Защитникът извлече Митре в коридора и треперящ от яд , викна му отчаяно. — Животно! Елин Пелин, Съч. I, 99. Вечерта, преди да тръгне, Войка го викна при воденицата и много плака. Елин Пелин, Съч. I, 94. А напред като бехте викнали Младен, та Младен! На̀ ви го сега и Младен! Т. Влайков, Съч. III, 206. — Па като ни викнеш на една тлака, скоро ще се приготви сичкото. Т. Влайков, Съч. II, 94. Чу, че някой му викна на име и се обърна. ● Нар.-поет. В и к в и к в а м / в и к н а. Мома била виковита, / виковита, гласовита — / вик викнала, глас пуснала: / Ура-вара, девет брате, / .. / я припкайте та фанете, / .. / лудо-младо, луд гидия! Нар. пес., СбНУ XLVI, 220.Виж повече2. Прех. Диал. В съчет. с п е с е н — Започвам да пея; запявам. — Момчета, я вие викнете някоя стара хайдушка песня. Ив. Вазов, Съч. XXII, 180. Някои от момите викват весела песен. Т. Влайков, Пр I, 268.
3. Прех. Диал. Със съюзите д а, т а и в съчет. с гл. п е я, с м е я с е, п л а ч а означава, че действието, изразено от тези глаголи, започва да се върши. В и к в а м д а п е я — започвам да пея. Мнозина от синджира ни викнаха да пеят бунтовни песни. З. Стоянов, ЗБВ III, 163. В и к в а м д а с е с м е я — започвам да се смея. Като им разказа работата, те викнаха да се смеят. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 131. В и к в а м д а п л а ч а — започвам да плача. Викна Делчин, викна та заплака: / „Бог да бие тица кукувица“. Нар. пес., СбНУ XLVI, 31. виквам се, викна се страд.