изтъпя̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време изтъпя̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време изтъпя̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време изтъпя̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време изтъпя̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време изтъпя̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време изтъпя̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време изтъпя̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време изтъпя̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време изтъпя̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време изтъпя̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време изтъпя̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение изтъпя̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение изтъпя̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изтъпя̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие изтъпя̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие изтъпя̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изтъпя̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие изтъпя̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изтъпя̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие изтъпя̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие изтъпя̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие изтъпя̀вайки - деепричастие изтъпя̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие изтъпя̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие изтъпя̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие изтъпя̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие изтъпя̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие изтъпя̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие изтъпя̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие изтъпя̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие изтъпя̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие изтъпя̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие изтъпя̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие изтъпя̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие изтъпя̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие изтъпя̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие изтъпя̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие изтъпя̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие изтъпя̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие изтъпя̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ИЗТЪПЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; изтъпя̀, -ѝш,
мин. св. -ѝх, св., прех. Правя нещо остро да стане по-тъпо или тъпо, обикн. чрез продължителна употреба; притъпявам. В домашната работа употребяваме най-различни видове средства за рязане – от мелачката за месо до обикновената ножица. Но ежедневната им употреба ги изтъпява. МК, 1972, кн. 10 [еа]. Той изтъпи брадвата. Тя изтъпява ножицата, докато разкроява цял топ плат. изтъпявам се, изтъпя се страд.Виж повечеИЗТЪПЯ̀ВАМ СЕ несв.; изтъпя̀ се св., непрех. За нещо остро – ставам по-тъп или тъп; притъпявам се. Едмон можеше да работи цяла нощ; но в тъмното работата не спореше, защото трябваше да се работи опипом, и той почувствува скоро, че несъвършеният му инструмент се изтъпи о по-твърдия пясъчник. Ат. Далчев и др., ГМК І, 1981 (превод) [еа]. Моливът се изтъпи.
ИЗТЪПЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; изтъпѐя, -ѐеш, мин. св. изтъпя̀х, прич. мин. св. деят. изтъпя̀л, -а, -о, мн. изтъпѐли, св., непрех. 1. Разг. Ставам тъп, глупав; затъпявам, изглупявам, оглупявам. Иначе си е тъп. Не по рождение, както са осемдесет на сто от другите. Ганди, изглежда, е изтъпял после. Д. Цончев, Пр [еа]. От празно скитане и безделие те бяха изтъпели съвсем.
2. Прен. Жарг. Занемявам от силна изненада, удивление и под.; стъписвам се. – Искаш ли да го видиш? – попита глухо, наведе очи. – Кое? – изтъпях, размърдах се неспокойно, сякаш ми бяха откраднали нещо, без да усетя. – Лампиона – процеди нерешително тя. П. Искренов, МП [еа]. Изтъпях, като ми показа новия си касетофон.