изо̀стрям - първо лице, единствено число, сегашно време изо̀стряш - второ лице, единствено число, сегашно време изо̀стря - трето лице, единствено число, минало свършено време изо̀стряме - първо лице, множествено число, сегашно време изо̀стряте - второ лице, множествено число, сегашно време изо̀стрят - трето лице, множествено число, сегашно време изо̀стрях - първо лице, единствено число, минало несвършено време изо̀стряхме - първо лице, множествено число, минало несвършено време изо̀стряхте - второ лице, множествено число, минало несвършено време изо̀стряха - трето лице, множествено число, минало несвършено време изо̀стряше - трето лице, единствено число, минало несвършено време изо̀стряй - второ лице, единствено число, повелително наклонение изо̀стряйте - второ лице, множествено число, повелително наклонение изо̀стрящ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изо̀стрящия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие изо̀стрящият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие изо̀стряща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изо̀стрящата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие изо̀стрящо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изо̀стрящото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие изо̀стрящи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие изо̀стрящите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие изо̀стряйки - деепричастие изо̀стрял - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие изо̀стрялия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие изо̀стрялият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие изо̀стряла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие изо̀стрялата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие изо̀стряло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие изо̀стрялото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие изо̀стряли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие изо̀стрялите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие изо̀стрян - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие изо̀стряния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие изо̀стряният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие изо̀стряна - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие изо̀стряната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие изо̀стряно - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие изо̀стряното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие изо̀стряни - множествено число, нечленувано, страдателно причастие изо̀стряните - множествено число, членувано, страдателно причастие
Виж повече
ИЗÒСТРЯМ, -яш, несв.; изòстря, -иш,
мин. св. -их, св., прех. 1. Правя нещо да стане остро; заострям. Селянинът примига срещу болярина и отиде да избере от прътите. – Изостри малко края – каза князът. М. Смилова, ДСВ, 26. Младежите излязоха с брадви още сутринта да изострят колчетата. Ил. Волен, ΜДС, 166. Приготвях си бележник, изострях като иглен връх молива си и започвах. О. Василев, ЖБ, 280.Виж повече2. Прен. Увеличавам, засилвам проявата на някакво качество, чувство, усещане. Близостта на българската столица изостри още повече алчността на тия скитащи и те чакаха по-скоро знак да я заемат с пристъп и разграбят. Ив. Вазов, Съч. XIV, 16. – Господин началник, тая вечер заминаваме за Созопол... Ако обичате, да ни издадете разрешително... Приставът отново изостри вниманието си. П. Вежинов, ДБ, 33. Властите изострят своята бдителност и от страна на българската емиграция се изискват голям такт и предпазливост. Ив. Унджиев, ВЛ, 75. Сега, потопена в размисъл, в тъга и боязън пред мрачната неизвестност на утрешния ден, тя усети с цялото си същество неизмеримата прелест на този свят и това само засили и изостри мъката ѝ. Г. Караславов, ОХ IV, 268. Митко час по час слизаше в дерето с манерката. Но хубавата балканска вода като че още повече изостряше болките в гладните им стомаси. М. Марчевски, МП, 114.
3. Прен. Довеждам до силна степен на изява някакво явление, състояние, отношение и под. През двегодишното си управление тя [Либералната партия] омота повече вътрешното положение, изостри повече финансовия кризис. Бълг., 1902, бр. 447, 1. Бяха студенти по история и в непрекъснатите спорове и разговори всеки бе изострил своето красноречие. Г. Мишев, ЕП, 162.
4. Прен. Правя по-чувствително, по-възприемчиво нещо, повишавам активността на нещо (обикн. сетиво, ум, мисъл и под.). Непрекъснатите предизвикателства на двореца към народа, генералските афери при доставките на оръжия изостряха нервите на цялата страна. К. Константинов, ППГ, 94. Миризмата на дезинфекцията и упойките сякаш изостри още повече сетивата му. П. Вежинов, НС, 83. Патилата, които Кузман прекара, откак излезе от Търново, бяха го направили разсъдлив, изострили бяха ума му и той се усещаше по-възрастен, по-мъдър. Ст. Загорчинов, Избр. пр ІІІ, 254. Липсата на книжнина изостряше народната памет до невероятност – толкова голяма невероятност, че дори нямаше обяснение как българският език извървя пътя от църковнославянските писмена до Ботев. Ст. Сивриев, ЗСБ, 163. Благотворни за развитието на един млад поет могат да бъдат само ония силни духом мислители или художници, които дават нова форма и стил на старите съдържания и с това изострят погледа на самостоятелно наблюдение. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (1), 202. // Напрягам силно (обикн. слух), за да възприема по-добре нещо. В кръчмата говореха възбудени гласове, затова той завърза коня за една от гредите на сенника, спря се до вратата и изостри слух. К. Петканов, П, 103.
5. Прен. Правя язвителен, саркастичен, рязък (словесен израз, думи, разговор и под.). Хората нека да си приказват. Всяко чудо за три дни – ще си изострят езиците, ще поразправят измислици и пак ще млъкнат. К. Петканов, X, 60–61. Става, мери стаята с крачки и решава да изостри разговора. – Знаете ли, аз разследвах случая на поручик Кирилов. Фак., 2000, кн. 2 [еа]. Изострям спора. изострям се, изостря се страд.
ИЗÒСТРЯМ СЕ несв.; изòстря се св., непрех. 1. Придобивам по-остра форма; заострям се. Брадата му, която захващаше рядка-рядка още от ушите му, долу на върха се изостряше като на козел. Й. Йовков, ЧКГ, 159.
2. За лице, черти и под. – ставам по-тънък и заострен; издължавам се, отслабвам. Закусваше рядко, обядваше малко, вечеряше насила. Така Орфей отслабна, скулите му се изостриха, очите му хлътнаха в сянката на широки тъмни кръгове. Г. Караславов, Избр. съч. V, 313. Лицето на детето бледнееше бързо, кожата като че се изпъваше по заострените скулички. Дори нослето му изтъня и се заостри, както се изостряха носовете на всички мъртъвци. Г. Караславов, С, 41. Ема седеше неподвижна – метнала енергично крак върху крак и запалила цигара. Брадичката ѝ се е изострила – играе. И зъбите ѝ силно потракват. А. Страшимиров, Съч. V, 178.
3. За лице, черти и под. – придобивам по-рязък, по-напрегнат или неприветлив вид. Той събра вежди, лицето му се изостри – сурово, непроницаемо: – Бързам... Др. Асенов, СВ, 144. Лицето му изведнъж се промени, чертите му се изостриха, той цял се превърна в слух. Гр. Угаров, ПСЗ, 291. – Искам да знам какво мислите за тази трагична вест? – загледа я той настойчиво в очите. Погледът ѝ не трепна. Само се изостри. В. Геновска, СГ, 106.
4. Прен. За усещане, чувство – ставам по-силен, по-остър, увеличавам се, засилвам се. Неврозата се засили, също и колитът се изостри. Ст. Даскалов, ЕС, 295. Старците клатеха глави, те вече подразбираха какво ще се говори тук и вниманието им се изостряше. Всъщност господин боляринът щеше да проверява правилно ли мисли, ще бъде ли угоден неговият закон за париците... Д. Добревски, БИ, 192.
5. Прен. За явление, положение, състояние – увеличавам, засилвам проявата, силата на напрежението си. Те [евреите] не можеха да предвидят какво им готви фашистката власт, не допускаха, че борбата все повече и повече ще се изостря. Сл. Трънски, Н, 83. Противопостави се на женитбата ми и оттогава отношенията ни се изостриха.
6. Прен. За думи, разговор, спор и под. – ставам рязък, напрегнат, язвителен. Боян усети, че спорът застрашаваше да се изостри и отклони с помирителен тон: – Какво лошо си чул за мене, та се нахвърляш така? Л. Дилов, ПБД, 99.