иносказа̀ние - единствено число, нечленувано иносказа̀нието - единствено число, членувано иносказа̀ния - множествено число, нечленувано иносказа̀нията - множествено число, членувано
ИНОСКАЗА̀НИЕ, мн. -ия,
ср. Книж. Израз или разказ, в който се съдържа и допълнителен, скрит смисъл; алегория. – Млади човече, няма нужда от лицемерие, иносказания и пр., и пр. Кажете си направо. Й. Йовков, ПГ, 150. Една вечер Климент се отби в кафенето. Там беше и чорбаджията, хаджи Кирил. Хаджията го видя, посрещна го засмян и пусна едно дебело иносказание, в което имаше по нещо и за кокошката, и за полога, и най-много за червения гребен на петела. Г. Райчев, В, 28. Изменения в словото. Тия изменения можем раздели на четире вида: на алегория (иносказание), хипербола, перифразис и ирония. Ф. Велев, КР (превод), 41. Разпространената метафора, в която смисълът е пренесен не само на една дума, а на цяло съчинение, казва са алегория или иносказание. Т. Шишков, ТС, 84.Виж повече