алего̀рия - единствено число, нечленувано алего̀рията - единствено число, членувано алего̀рии - множествено число, нечленувано алего̀риите - множествено число, членувано
АЛЕГО̀РИЯ ж. 1. Литер. Вид поетически образ (троп) с иносказателен смисъл, при който се използуват конкретни образи, за да се изобразят отвлечени понятия или човешки характери. Те прочели песента и.., не им трябваше тълкуване на алегорията — те я разбрали по-добре и от Джевдета и ашиците, които я съчиняваха и пееха. Ц. Гинчев, ГК, 244-245. Както в „Дневникът на Мирза Аббас“ Михайловски изобличава направо отвратителните отрицателни герои и прояви, така и тук той избягва алегорията. Цв. Минков, ЛФ, 1956, бр. 2, 2. Разпространената метафора, в която смисълът е пренесен не само на една дума, а на цяло съчинение, казва са алегория или иносказание. Т. Шишков, ТС, 84.
2. Изк. В изобразителното изкуство, в театър, кино и под. — изображение и олицетворение на отвлечено понятие чрез конкретен образ. Особено много се хареса на публиката интересната пантомима „Куклата и акробатът“. Чрез много интересна алегория френските младежи с тая пантомима изразяват своята жажда и готовост да се борят за мир. ВН, 1955, бр. 184, 1.
— От гр. ἀλληγορία.