Основна форма: ипотѐка - Съществително нарицателно, женски род

Форми:

ипотѐка - единствено число, нечленувано
ипотѐката - единствено число, членувано
ипотѐки - множествено число, нечленувано
ипотѐките - множествено число, членувано

Резултати от: Речник на българския език

ИПОТЀКА ж. 1. Юрид. Вещно право на кредитор върху определен недвижим имот на длъжник, в случай че той не издължи даден му заем своевременно.

Виж повече

Резултати от: Английско-български терминологичен речник

ипотека (икон.) - mortgage