Основна форма: капита̀н - Съществително нарицателно, мъжки род

Форми:

капита̀н - единствено число, нечленувано
капита̀на - единствено число, членувано - непълен член
капита̀нът - единствено число, членувано - пълен член
капита̀не - звателна форма
капита̀ни - множествено число, нечленувано
капита̀ните - множествено число, членувано

Резултати от: Речник на българския език

КАПИТА̀Н м. 1. Само ед. Офицерско звание в армията с чин по-нисък от майор и по-висок от старши лейтенант.

Виж повече