Основна форма: ка̀шлица - Съществително нарицателно, женски род

Форми:

ка̀шлица - единствено число, нечленувано
ка̀шлицата - единствено число, членувано
ка̀шлици - множествено число, нечленувано
ка̀шлиците - множествено число, членувано

Резултати от: Речник на българския език

КА̀ШЛИЦА ж. Силно, шумно изкарване на въздух като рефлексна реакция от раздразнението на дихателните органи обикн. при болест.

Виж повече