ко̀свено -
KО̀CВEHO нареч. 1. По страничен, заобиколен начин; не направо, непряко. Ползувам ce от случая да изявя и печатно моята благодарност на ония господа, които пряко или косвено ме улесниха при събирането на тия писма. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 387. Мисля да мога с време най-добре да послужа на благоденствието на отечественото си общество и тъй, поне отчасти да ся отплатя косвено и за пожертвуванията на издържанието ми. АНГ I, 133. Когато някой момък ареса една мома и желае да се ожени за нея, предварително праща до родителите ѝ един свой човек, да ги опита косвено дали би му я дали? СбНУКШ ч. III, 88.
2. Остар. Непряко, косо, отстрани, странично.