ко̀свено -
KOCВEHO нареч. 1. По страничен, заобиколен начин; не направо, непряко.
Ползувам ce от случая да изявя и печатно моята благодарност на ония господа, които пряко или косвено ме улесниха при събирането на тия писма. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 387. Мисля да мога с време най-добре да послужа на благоденствието на отечественото си общество и тъй, поне отчасти да ся отплатя косвено и за пожертвуванията на издържанието ми. АНГ I, 133. Когато някой момък ареса една мома и желае да се ожени за нея, предварително праща до родителите ѝ един свой човек, да ги опита косвено дали би му я дали? СбНУКШ ч. III, 88.See more2. Остар. Непряко, косо, отстрани, странично. Кардашев погледна косвено, без да се извръща, за да разбере кой му беше съсед. Ив. Вазов, Съч. X, 58. Ще откриеш там [в Стара планина] такива неподозирани неща, . ., особено когато е осветена косвено от слънцето, щото ти оставаш захласнат пред това артистическо дело на природата. Ив. Вазов, Съч. VIII, 160. — Сега, турете си ръката отстрана на свещта. . Аз думам, че ръката ви я гледа отстрана, сиреч косвено. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 261. // По диагонал, косо. Вълните му, сечени косвено, удряха грубо капка и го люшкаха. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 77.