Основна форма: лаѝк - Съществително нарицателно, мъжки род

Форми:

лаѝк - единствено число, нечленувано
лаѝка - единствено число, членувано - непълен член
лаѝкът - единствено число, членувано - пълен член
лаѝци - множествено число, нечленувано
лаѝците - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 дилетант (книж.) - лаик (книж.) - любител - аматьор

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 лаик - специалист

Резултати от: Речник на българския език

ЛАЍК, мн. -ци, м. 1. Книж. Лице, което се занимава с изкуство, наука или техника, без да има специална подготовка и при повърхностно познаване на предмета; дилетант, любител.

Същевременно професионалните юристи, .., не можеха да се начудят как този лаик [Икономов] в тяхната област е могъл в една сбита реч с блясък да изложи една непопулярна конституционна идея в дните на възторжената младост на българската буржоазна държава. Т. Жечев, БВ, 396. С хипноза опита ли? С каква хипноза? За какво? наежи се Кантарджиев, като всеки лекар, когато лаици се бъркат в работата му. Л. Дилов, МСП, 157. Най-често такива пневмонии се придружават с кървави храчки в изобилие, което .. е дало основание на лаиците да говорят за „белодробна чума“. Пр, 1952, кн. 5, 49.

2. Църк. Мирянин (М. Филипова-Байрова и др., РЧД).

— От лат. laicus през фр. laique.

Виж повече