ЛАПНЍМУХА̀
м. Разг. Пренебр. Заплеснат, глупав, завеян човек; ахмак, бунак, лапнишаран. „Я го, виж, продава ни се уж за учен човек, а хукнал да гони мухи и бръмбари! Не виждаш ли го, щур пощурял щурци да гони! И в главата му бръмбари бръмчат. Той не е учен, а лапнимуха!“ Кр. Тулешков, НЗ, 32. Аз не се разсърдих на татя, който .. ме нарече „лапнимуха“, сиреч, човек който е готов да се униса винаги по всичко щяло и нещяло. Ст. Чилингиров, ХНН, 177-178.Виж повече