наѝвник - единствено число, нечленувано наѝвника - единствено число, членувано - непълен член наѝвникът - единствено число, членувано - пълен член наѝвници - множествено число, нечленувано наѝвниците - множествено число, членувано
НАЍВНИК, мн. -ци, м. Човек, който е наивен, който проявява наивност. Колебанието му скоро премина и Стоян тръгна към общината с лекомислието на нищо неподозиращ наивник. Д. Талев, ЖС, 77.
Наивници, безимотни, безработни, въобще хора, които мъчно си изкарваха прехраната, лесно се подмамваха по прекалените хвалби, с които тогавашна Америка се представяше. Г. Белев, КВА, 278. — Вие сте голям наивник и правите впечатление на глупав. К. Петканов, В, 92. Когато говорим за провокатор, обикновено изпитваме отвращение. В представите ни той е адово изчадие, родено да пакости на човека. за него съвестта е излишно бреме, съчувствието — сантиментална приумица, вярата в доброто — стръв за наивници. Д. Жотев, ПМИ, 18.Виж повече