наѝвник - единствено число, нечленувано наѝвника - единствено число, членувано - непълен член наѝвникът - единствено число, членувано - пълен член наѝвници - множествено число, нечленувано наѝвниците - множествено число, членувано
НАЍВНИК, мн. -ци, м. Човек, който е наивен, който проявява наивност. Колебанието му скоро премина и Стоян тръгна към общината с лекомислието на нищо неподозиращ наивник. Д. Талев, ЖС, 77.