ба̀лама - единствено число, нечленувано ба̀ламата - единствено число, членувано ба̀лами - множествено число, нечленувано ба̀ламите - множествено число, членувано
1 глупак - гламчо (разг.) - тъпак - тъпанар - идиот - кретен - дебил - абдал (разг.; пренебр.) - баламурник (разг.; пренебр.) - ахмак (разг.; пренебр.) - балама (разг.; пренебр.) - будала (разг.; пренебр.) - бунак (разг.; пренебр.) - галфон (разг.; пренебр.) - рапон (разг.; пренебр.) - тапир (разг.; пренебр.) - тиквеник (разг.; пренебр.) - хапльо (разг.; пренебр.) - чвор (прен.; пренебр.) - чукундур (прен.; пренебр.) - галош (разг.; пренебр.) - тъпунгер (разг.; пренебр.)2 балама (разг.) - хапльо (разг.) - наивник - лапнишаран (разг.) - лапнимуха (разг.)
- 1. балама
- - На баламите вода носи
БА̀ЛАМА, -та, мн. -и, м. и ж. Разг. Човек, който проявява наивност в постъпките си, който позволява да го лъжат, мамят; будала. Няма я оная аванта вече. Свърши тя, Кольо Картунков да се разхожда из Софията с леката кола, а други да опъват каиша. Няма балами вече, няма. Работа искат хората. Н. Драганов, СбСт, 378-379. Той е казал, че всяка минута на тоя свят се ражда по един балама, .. С други думи, човек, когото можеш да използуваш, „да доиш“, да го накараш да плаща за нищо-нещо. Ал. Бабек, МЕ, 216.
— От циг. balamo.