будала̀ - единствено число, нечленувано будала̀та - единствено число, членувано будалѝ - множествено число, нечленувано будалѝте - множествено число, членувано
1 глупак - гламчо (разг.) - тъпак - тъпанар - идиот - кретен - дебил - абдал (разг.; пренебр.) - баламурник (разг.; пренебр.) - ахмак (разг.; пренебр.) - балама (разг.; пренебр.) - будала (разг.; пренебр.) - бунак (разг.; пренебр.) - галфон (разг.; пренебр.) - рапон (разг.; пренебр.) - тапир (разг.; пренебр.) - тиквеник (разг.; пренебр.) - хапльо (разг.; пренебр.) - чвор (прен.; пренебр.) - чукундур (прен.; пренебр.) - галош (разг.; пренебр.) - тъпунгер (разг.; пренебр.)
- 1. будала
- - Орта будала
БУДАЛА̀, зват. будала̀ и будало̀, м. и ж. Разг. Пренебр. Глупав човек (мъж или жена); глупак, глупачка, балама. Винаги вървеше първа и в ходенето, и в работата, затуй, като я гледаха селяните, думаха: на будалата му дай тежка работа и дълъг път. А. Каралийчев, В, 80. Хората не са будали да дават хубавото на нас, а лошото да оставят за себе си. Ст. Чилингиров, ХНН, 196. — Ти си будала, даскал Киро, — .. — Срещу мене голям бабаитин не смее да излезе, а ти си се осмелил! Зл. Чолакова, БК, 93. — Ей гиди, лудо будало, / Не смейем от кучка майка / китка на глава да носим. Нар. пес., СбНУ ХI, 54. Слепец за път и будала за съвет не трябва да питаш. Послов., П. Р. Славейков, БП, II, 123.
— Тур. budala.