дебѝл - единствено число, нечленувано дебѝла - единствено число, членувано - непълен член дебѝлът - единствено число, членувано - пълен член дебѝли - множествено число, нечленувано дебѝлите - множествено число, членувано
1 глупак - гламчо (разг.) - тъпак - тъпанар - идиот - кретен - дебил - абдал (разг.; пренебр.) - баламурник (разг.; пренебр.) - ахмак (разг.; пренебр.) - балама (разг.; пренебр.) - будала (разг.; пренебр.) - бунак (разг.; пренебр.) - галфон (разг.; пренебр.) - рапон (разг.; пренебр.) - тапир (разг.; пренебр.) - тиквеник (разг.; пренебр.) - хапльо (разг.; пренебр.) - чвор (прен.; пренебр.) - чукундур (прен.; пренебр.) - галош (разг.; пренебр.) - тъпунгер (разг.; пренебр.)
ДЕБЍЛ м. 1. Мед. Човек, който страда от дебилност (в 1 знач.).
2.
Прен. Пренебр. Глупав, ограничен човек. И най-тъпият абсурд може да получи плът, да отпечата внушителни следи.., да се вреди за свое място в историята. Прочее дебилите нееднократно са играли роля в нея. В. Мутафчиева, БС, 56. — Такъв дебил като теб рядко се среща — десет пъти ти повтарям едно и също нещо и ти пак не схващаш.See more