ЛЕКСИТ

Порталът е в процес на разработка. Данните в Граматичния речник отразяват правописа преди 2002 година и при някои от думите може да са настъпили промени.

Основна форма: дебѝл - Съществително нарицателно, мъжки род

Форми:

дебѝл - единствено число, нечленувано
дебѝла - единствено число, членувано - непълен член
дебѝлът - единствено число, членувано - пълен член
дебѝли - множествено число, нечленувано
дебѝлите - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 глупак - гламчо (разг.) - тъпак - тъпанар - идиот - кретен - дебил - абдал (разг.; пренебр.) - баламурник (разг.; пренебр.) - ахмак (разг.; пренебр.) - балама (разг.; пренебр.) - будала (разг.; пренебр.) - бунак (разг.; пренебр.) - галфон (разг.; пренебр.) - рапон (разг.; пренебр.) - тапир (разг.; пренебр.) - тиквеник (разг.; пренебр.) - хапльо (разг.; пренебр.) - чвор (прен.; пренебр.) - чукундур (прен.; пренебр.) - галош (разг.; пренебр.) - тъпунгер (разг.; пренебр.)

Резултати от: Речник на българския език

ДЕБЍЛ м. 1. Мед. Човек, който страда от дебилност (в 1 знач.).
2.
Прен. Пренебр. Глупав, ограничен човек. И най-тъпият абсурд може да получи плът, да отпечата внушителни следи.., да се вреди за свое място в историята. Прочее дебилите нееднократно са играли роля в нея. В. Мутафчиева, БС, 56. — Такъв дебил като теб рядко се среща — десет пъти ти повтарям едно и също нещо и ти пак не схващаш.
Виж повече