ахма̀к - единствено число, нечленувано ахма̀ка - единствено число, членувано - непълен член ахма̀кът - единствено число, членувано - пълен член ахма̀ци - множествено число, нечленувано ахма̀ците - множествено число, членувано
1 глупак - гламчо (разг.) - тъпак - тъпанар - идиот - кретен - дебил - абдал (разг.; пренебр.) - баламурник (разг.; пренебр.) - ахмак (разг.; пренебр.) - балама (разг.; пренебр.) - будала (разг.; пренебр.) - бунак (разг.; пренебр.) - галфон (разг.; пренебр.) - рапон (разг.; пренебр.) - тапир (разг.; пренебр.) - тиквеник (разг.; пренебр.) - хапльо (разг.; пренебр.) - чвор (прен.; пренебр.) - чукундур (прен.; пренебр.) - галош (разг.; пренебр.) - тъпунгер (разг.; пренебр.)
- 1. ахмак
- - Ако съм помак, <та> не съм ахмак
АХМА̀К, мн. -ци, м. Простонар. Грубо. 1. Глупак; будала, бунак. — Ай тъй вижда — в очите му го лъжат, той сякаш сам се прави на ахмак, вярва на цял свят. П. Тодоров, Събр. пр II, 338. — Ахмак! — извикал дядо Либен и потреперал от яд, като листо. Л. Каравелов, Съч. II, 52. — За ахмак ли ме смяташе, за какво ли, не знам, но и аз не му затраях. Кр. Григоров, Р, 57. Започвах да се чувствувам истински ахмак, дето се улових на въдицата. В. Мутафчиева, СД, 389. Преструва се на ахмак.
2. Като прил., ед. неизм., мн. неизм и -ци. Глупав. Догде има ахмак свят, Бай ти Гано изпуска ли келепира? Ал. Константинов, БГ, 61. Ахмак хора сте вие. Δ Ахмак жена. Ахмак момче.
— От араб. през тур. ahmak.