кретѐн - единствено число, нечленувано кретѐна - единствено число, членувано - непълен член кретѐнът - единствено число, членувано - пълен член кретѐни - множествено число, нечленувано кретѐните - множествено число, членувано
1 глупак - гламчо (разг.) - тъпак - тъпанар - идиот - кретен - дебил - абдал (разг.; пренебр.) - баламурник (разг.; пренебр.) - ахмак (разг.; пренебр.) - балама (разг.; пренебр.) - будала (разг.; пренебр.) - бунак (разг.; пренебр.) - галфон (разг.; пренебр.) - рапон (разг.; пренебр.) - тапир (разг.; пренебр.) - тиквеник (разг.; пренебр.) - хапльо (разг.; пренебр.) - чвор (прен.; пренебр.) - чукундур (прен.; пренебр.) - галош (разг.; пренебр.) - тъпунгер (разг.; пренебр.)
КРЕТЀН м. 1. Мед. Човек, който страда от кретенизъм; идиот.
Често из високите селища туристите срещат голямоглави изроди — кретени или гушави. П. Делирадев, В, 287.Виж повече2. Разш. Разг. Пренебр. Слабоумен, глупав човек; идиот, глупак, тъпак. От всичко чуто стигнах до заключението, че този човек или е кретен, или пък не възнамерява да стои на село и тук само репетира. М. Иванов, Д, 5. После започна да ѝ разказва за някаква пиеса и нарече автора ѝ кретен. Три пъти повтори тая дума и на Андро му стана смешно. Д. Цончев, ЛМ, 100. Този Джеймс Морисън е кретен, истински кретен и никога няма да се научи правилно да играе. Ив. Мартинов, БК, 66 // Грубо. Обикн. при обръщение — за изразяване на лошо отношение, презрение към някого. Дядо Трак стиска зъби и го псува на ум. А този над главата му пък псува него: — Животно, кретен! Искаш да ти вземам душата ли, не ти ли е мил животът? А. Сегренски, РД, 1965, бр. 227, 4. На моите възражения, че се връщам в страната с редовни документи, полицаят ме гледаше втренчено и се хилеше като кретен. К. Митев, ПБ, 174.
— От фр. crétin.