абда̀л - единствено число, нечленувано абда̀ла - единствено число, членувано - непълен член абда̀лът - единствено число, членувано - пълен член абда̀ли - множествено число, нечленувано абда̀лите - множествено число, членувано
1 глупак - гламчо (разг.) - тъпак - тъпанар - идиот - кретен - дебил - абдал (разг.; пренебр.) - баламурник (разг.; пренебр.) - ахмак (разг.; пренебр.) - балама (разг.; пренебр.) - будала (разг.; пренебр.) - бунак (разг.; пренебр.) - галфон (разг.; пренебр.) - рапон (разг.; пренебр.) - тапир (разг.; пренебр.) - тиквеник (разг.; пренебр.) - хапльо (разг.; пренебр.) - чвор (прен.; пренебр.) - чукундур (прен.; пренебр.) - галош (разг.; пренебр.) - тъпунгер (разг.; пренебр.)
АБДА̀Л м. Простонар. Глупак; будала, ахмак. Хатипов, изпотен от напрежение, но доволен в себе си за смелото си и неугодническо държане с Бориса, като наричаше мислено другарите си „абдали и дръвници“, избърса голата си глава с носна кърпа. Ем. Станев, ИК I, 253. Певец певеца само проумява, — / а не пазарски кой да е абдал, / чул — недочул, разбрал — недоразбрал… П. П. Славейков, Събр. съч. I, 60.
— От араб. през тур. аptal.