идио̀т - единствено число, нечленувано идио̀та - единствено число, членувано - непълен член идио̀тът - единствено число, членувано - пълен член идио̀ти - множествено число, нечленувано идио̀тите - множествено число, членувано
1 глупак - гламчо (разг.) - тъпак - тъпанар - идиот - кретен - дебил - абдал (разг.; пренебр.) - баламурник (разг.; пренебр.) - ахмак (разг.; пренебр.) - балама (разг.; пренебр.) - будала (разг.; пренебр.) - бунак (разг.; пренебр.) - галфон (разг.; пренебр.) - рапон (разг.; пренебр.) - тапир (разг.; пренебр.) - тиквеник (разг.; пренебр.) - хапльо (разг.; пренебр.) - чвор (прен.; пренебр.) - чукундур (прен.; пренебр.) - галош (разг.; пренебр.) - тъпунгер (разг.; пренебр.)
ИДИÒТ м. 1. Човек, който страда от идиотизъм (в 1 знач.), от малоумие, слабоумие; кретен.