Основна форма: ло̀вък - Прилагателно

Форми:

ло̀вък - единствено число, мъжки род, нечленувано
ло̀вкия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
ло̀вкият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
ло̀вка - единствено число, женски род, нечленувано
ло̀вката - единствено число, женски род, членувано
ло̀вко - единствено число, среден род, нечленувано
ло̀вкото - единствено число, среден род, членувано
ло̀вки - множествено число, нечленувано
ло̀вките - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 ловък (за пръсти и др.) - пъргав - умел - гъвкав
2 изкусен - изпечен (разг.) - ловък - опитен (за крадец и др.) - сръчен - умел - обигран
3 изкусен - ловък - похватен (разг.) - сръчен - умел - майсторски

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 ловък - неловък

Резултати от: Речник на българския език

ЛО̀ВЪК, -вка, -вко, мн. -вки, прил. 1. Който умее бързо и умело, с лекота да прави нещо обикн. с ръце; сръчен.

Люде идваха от далечни страни да покажат стоките или умението си .. все ловки златари и оръжейници, които умееха да източат меч, да изковат ризница от желязо и сребро. М. Смилова, ДСВ, 37-38. Младен, пъргав, подвижен и ловък, безспирно сновеше насам-нататък. Т. Влайков, Съч. III, 186. Морякът трябва да бъде здрав и ловък. С. Северняк, ОНК, 57. Хубавец, ловък, умен, .., той омая девойката. Ив. Вазов, Съч. IV, 60.

2. Който е бърз, лек в движенията си; пъргав, гъвкав, подвижен. — Ха да те видя! Ако ме пребориш, ще ти върна ножа! Пенко дишаше сърдито и цял потреперваше от гняв и напрежение. Той беше и по-бърз и по-ловък от противника си, но този път изглеждаше много по-тежък и силен. П. Здравков, НЗ, 129. В същия тоя цирк играеше и една едра ловка маймуна павиан. Ив. Планински, БС, 36. Те [леопардите] са едни от най-кръвожадните, ловки и хитри зверове в Африка. К, 1963, кн. 3, 5. Доведоха му крава. Той доеше с търпеливи, ловки движения, а стотина души го гледаха отстрани, сякаш правеше някакво чудо. А. Дончев, ВР, 227. Дълго гледаха и разглеждаха двете жени, а Лазар търпеливо чакаше край тях. Избраха си те [купувачките] едно и друго и като прибираше Ицо Бабулев с ловки пръсти белите меджии, рече важно: Во Беч жените сами си ходят по чаршията. Д. Талев, ПК, 261. // Който се извършва бързо с умение. Ястребовия нокът с ловка маневра прекоси бурното течение и отправи лодката към един малък остров. Гр. Угаров, ПСЗ, 594. — Бащата на моята баба по майка е прочут конекрадец, .. Известен е бил с късия си врат и неимоверно ловките кражби на коне. Ив. Сарандев, ЕС, 15.

3. Прен. Който умело, изкусно, с лекота и хитрост умее да използва обстоятелствата, за да постигне целта си; опитен, хитър, гъвкав. Мълчалив и съобразителен, упорит и страстен като баща си, но много по-ловък от него, той бе успял в скоро време да си създаде изгодно положение. Ст. Даскалов, СЛ, 206. Съседите дадоха своите домове и своите дворни места на ловки предприемачи и получиха по един или по два апартамента в така наричаните „етажни собствености.“ Г. Караславов, Т, 4. — Мене ми се струва, — .. — че той е измислил и тая командировка, .. Ловък човек, късо! Ив. Вазов, Съч. XXV, 164-165. Ловък политик. Ловък противник.

4. Прен. Който се извършва умело, с хитрост. Ловка афера. Ловка интрига. Ловък отговор.

Виж повече