изпѐчен - единствено число, мъжки род, нечленувано изпѐчения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член изпѐченият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член изпѐчена - единствено число, женски род, нечленувано изпѐчената - единствено число, женски род, членувано изпѐчено - единствено число, среден род, нечленувано изпѐченото - единствено число, среден род, членувано изпѐчени - множествено число, нечленувано изпѐчените - множествено число, членувано
1 изкусен - изпечен (разг.) - ловък - опитен (за крадец и др.) - сръчен - умел - обигран 2 закален - кален - издръжлив - изпечен (разг.)3 изпечен (прен.) - корав (прен.) - непоправим - закоравял - закостенялВиж повече
ИЗПЀЧЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изпека и от изпека се като прил. 1. Който има нужните качества, за да се използва, придобити чрез печене; опечен. От малка фурна до кантона една бабичка вадеше изпечен хляб. Г. Белев, ПЕМ, 116. На закачалката висеше някаква престилка, под нея стояха метла и гърне от обикновена изпечена глина. К. Калчев, ДНГ, 95.
2. Който има тъмен цвят, загар от излагане на слънчевите лъчи и вятъра. Аз слушах вълшебните приказки на пастирите, гледах как по техните изпечени лица играе отражението на пламъка и заспивах магьосан като в скутите на някоя горска самодива. Елин Пелин, Съч. II, 121. Мургавото му, изпечено войнишко лице издава непреклонно селяшко упорство и търпение. Л. Стоянов, X, 73. Жената на Таньо, здрава и изпечена балканка, поздрави с „добре дошли“ партизаните и запали газената лампа. К. Ламбрев, СП, 313. Гледаше Ведена и късите ръкави на роклята си, и малкото деколте, през което се показваше изпечената ѝ от слънцето здрава и хубава шия. Ст. Марков, ДБ, 121.
3. За земя, пръст и под. – който е много сух, без влага. Пръстта била суха и изпечена от дългата суша. Елин Пелин, ПР, 130. Сега, все пак, поне земята е гостоприемна, изпечена, има къде да лежиш. Л. Стоянов, X, 87.
4. Прен. Който е физически издържлив, устойчив; калѐн, жилав. Година вече настоявах да ме пратят в балкана, а сега, помислех ли за там, една вътрешна боязън ме жегваше: ще издържа ли? По-рано бях изпечен, но след две години нелегален, уседнал живот... Как ще живея под планинските дъждове? В. Андреев, С, 1972, кн. 9, 18. Бяха петима души – всички яки, силни и изпечени мъже, без никаква следа от болести. П. Вежинов, ЗНН, 156. – Ти повече изучавай природата, учи се да стреляш, ходи, да бъдеш изпечен и здрав – съветваше ме той [дядо Мирьо]. Ем. Станев, ЯГ, 32. Тя яздеше на малки, но яки и изпечени кончета, въоръжена с лъкове и колчани стрели на гърба. Ив. Вазов, Съч. XIV, 140.
5. Прен. Който има голяма опитност или умение за нещо; опитен, умел, обигран. Тя е пъргава като майка си и изпечена е на сякакви къщни работи. Т. Влайков, Съч. II, 94. Янаки не разбираше от лисичи дири, но кой знае защо, кимаше с глава на Марин, съгласяваше се с него, сякаш беше стар, изпечен ловец. Й. Стоянов, ПД, 85. Сутринта Росица успя да покаже мъжа си на хазаите, преди да отидат на работа. Стареят го одобри, видя му се изпечен моряк. В. Андреев, ПР, 62. – Групата на Шишко е малобройна и остава на собствените си сили. – Хората му са изпечени – каза Блаже. Д. Димов, Т, 424–425. Търговецът на автомобили се усмихва. Той знае много добре тия похвати на изпечените мошеници. Св. Минков, ДА, 102.