кора̀в - единствено число, мъжки род, нечленувано * кора̀вия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член кора̀вият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член кора̀ва - единствено число, женски род, нечленувано кора̀вата - единствено число, женски род, членувано кора̀во - единствено число, среден род, нечленувано кора̀вото - единствено число, среден род, членувано кора̀ви - множествено число, нечленувано кора̀вите - множествено число, членувано
Виж повече
- 1. корав
- - Имам корава глава
Виж повече- - Имам корави очи
- - Корава глава
- - Корава кратуна
- - Корава ми е главата
- - Корави ми са очите
- - С корави очи
- - На корава брада - остър бръснач
КОРА̀В, -а, -о,
мн. -и, прил. 1. Който при натиск трудно може да се промени, който трудно се поддава на натиск, на обработка; твърд. Противоп. мек. Колелата се запремятаха бързо, удряха се в коравите буци, хлътваха в браздите и се ориваха ту на една, ту на друга страна. Ст. Марков, ДБ, 255. Сега той имаше само земя, широка и корава, земя, с която трябваше да се бори. Елин Пелин, Съч. III, 69. — Ох не ми се мре! Във пръстта студена / не ми се ляга, под леда корави. Ив. Вазов, Съч. III, 71. Желязо, мермер, елмаз, стъкло, дръво и други такива са корави .. тела, зачтото частиците им едва с голяма сила могат ся раздроби и потроши. И. Груев, Φ (превод), 30. Доко нищо не казал, .. , подпрял брадвата на коленете си, . ., развъртял я със страшна сила.. Затреперил коравият дъб, засъскала брадвата, а трески като луди летели по всички страни. Чудомир, Избр. пр, 27. За габъра той казваше: „Дърво с кокал — не подава“ (не става за резба) .. „Лесната е по средата — хем корава, хем подава.“ 11. Хайтов, ШГ, 37.Виж повече2. Който е направен да не се огъва, да пази формата си; твърд. Противоп. мек. Както някога, така и сега Касабов беше чист и спретнат, с висока корава яка и кордела. Ст. Дичев, ЗС I, 376-377. Без палто и жилетка, само по бяла риза, лъскава и корава отпред, Михайлов .., сърбаше топлия сладък чай. Д. Калфов, Избр. разк., 174. На главата му беше не сламената шапка, а обикновена черна корава капела, каквито носат чиновниците. Т. Влайков, Съч. II, 47.
3. Който е от неогъващ се, непластичен материал и поради това е неудобен; твърд. Противоп. мек. — Пределяло ѝ на жената! — въздъхна Кендо, като наместваше глава на неравната корава възглавница. Ил. Волен, НС, 6. Той стенеше безпомощно, мяташе се в коравото си легло и облизваше попуканите си устни. П. Здравков, НД, 190. Той се обтегна блажено на коравия сламеник. Л. Стоянов, X, 110. — Не бързай — отвърна Гърбушката, като разтриваше босите си крака, подбити от дългия път и от коравите ботуши. М. Марчевски, МП, 138. То, някак уплашено, .., турна пак ръчичка в пазуха си и запристъпя ситно-ситно с малките си крачка, обути в корави цървулки. Елин Пелин, Съч. II, 166.
4. Който обикн. при допир, пипане, не се огъва и се усеща като остър; твърд. Противоп. мек. Той [Герги] беше къс, набит с голяма глава и с корави руси мустаци. Й. Йовков, ЧКГ, 123. Под дънестото понакривено калпаче [на Христака], .., се сребрееше стригана корава коса. Ил. Волен, МДС, 177. Една постоянна грижа има за брадата си. Най-напред той я остави цяла дълга, корава и остра, като четина. Й. Йовков, Разк. I, 10. Сичките жителе на земния глобус ся делят на пят главни племена: бяло племя, източно племя на стария материк, което живее по отвъдната страна на река Ганг и което има жълт цвят на кожата си, черна и корава коса, глава малко четвъртита. Ив. Богоров, ВГД (превод), 104. // Който е по-уплътнен и поради това не се огъва. Склонът бе съвършено гол; покриваше го само корава трева и ситен камъняк. Ив. Вазов, Съч. XV, 140. Плъзва поглед по правите, корави класове, изравнили се отгоре като стригани с машинка. В. Ченков, ЗХ, 145. // Който е с по-ниско съдържание на влага. Меките диви метли с лилави корави цветчета .. — издават силни, гъсти, горещи миризми. Ил. Волен, МДС, 213. Децата и момите се кичеха вече с есенни корави цветя с печални болезнени шарки. Елин Пелин, Съч. III, 74.
5. Който е изгубил влагата си, в резултат на което се е втвърдил; вкоравен, сух. Противоп. мек. Ала доде ѝ на ума, че сега е пладне, а тя не е пладнувала. И зе, та сложи на една тепсийка две корави коматчета хляб. Т. Влайков, Съч. II, 156. Той хубаво помни коравите залъци, .. и тежестта на снопите. Й. Йовков, Ж 1945, 170. Хранех се с коравия хляб, който носех в чантата си. Елин Пелин, Съч. II, 55.
6. Който е със суха и загрубяла кожа; груб. Противоп. мек. Майорът бе около 45-годишен, висок, мършав, .. Коравото му, набраздено с дълбоки бръчки лице, доста неудобно за бръснене, бе обрасло в десетдневна брада. П. Вежинов, СО, 138. — Хайде прощавай. . — промълви най-подир той и посегна да целуне бащината си корава космата ръка. Аз ще вървя отгоре. П. Тодоров, И I, 59. Мъжът дойде при него, хвана ръката му, подържа я в коравата си длан, после доволно кимна с глава. А. Гуляшки, МТС, 99.
7. За тяло или за част от тяло на човек и животно ·— който е със стегната мускулатура; твърд, набит. Мътните и силни води на реката го обливаха до пояса и се разбиваха о коравото му тяло [на Пеня] като о скала. Елин Пелин, Съч. IV, 31. Сукманът се изопваше върху коравата ѝ снага. Й. Йовков, СЛ, 97. Те са се затъжили за родното слънце, .., за кладенците, дето са пресрещали момите и са ги щипали по коравите бедра. Л. Стоянов, X, 78. Всякога почти на конете си качени седят, .., а конете им са яки и корави, но грозни. БКн, 1859, кн. 1, 144. // Който притежава физическа сила или се отличава с физическа сила. Дядо Недан беше седнал пред колибата и пушеше от луличката си. Тя просветваше като златна пара в неговата още корава, здрава ръка. Д. Спространов, ОП, 67. Петра донесе едно пиле, подаде го на кехаята и то веднага замлъкна, като удушено в коравите му и научени пръсти. Й. Йовков, Ж 1945, 164. Историята на това племе [македонци] е трагично вплетена с личната история на всеки македонски изгнаник. И в тия лични истории са изписани толкова дълбоки драми, толкова терзания и мъка та хора, които не са оставили ни бога, ни дявола в покой, когато са размахвали коравите си юмруци, за да разбиват веригите на робството. Кр. Кюлявков, СПП, 12. Моряци рибари, със мишци корави / пилеят възторзи, печалби и здраве. М. Петканова, КС, 47. — Ах, летете ескадрони! .. / Свил десницата корава, целий свят се днес изправя, стреснат, трогнат, очарован от победния ви ход. Xp. Смирненски, ДБД, 23.
8. Прен. Който може да се справя с трудности, да преодолява изпитания, болести и др.; здрав, силен, издръжлив. По всичко личеше, че него не болестта му го мъчи — той беше корав и можеше да я надвие. Й. Йовков, ЖС, 202-203. Дядо Славчо излезе no-корав; той остана жив и здрав. Т. Влайков, Съч. I,1941, 7. Много пъти аз съм падал в страшни нужди: от глад, от студ, от жедност, нужди, които са ми правиле да ся мярка отпреде ми смъртта; но аз, корава кучешка душа, сичко съм изтърпявал и никакво зло в тебе, горо, не изпатих. Ил. Блъсков, ПБ III, 59.
9. Прен. Който е устойчив в нравствено отношение и трудно се поддава на промени при тежки условия, при изпитания или силен психически натиск; твърд, силен, устойчив, несломим, непреклонен. — Корав е нашият род, не се огъва лесно пред бурите и несгодите. К. Калчев, СТ, 238. Българите са били години и векове под игото на византийци и турци .. Трябва да е бил много корав българският дух, за да понесе това. Б. Шивачев, Съч. I, 95. — Вашите люде са корави — умират, но не проговарят. Д. Спространов, ОХ, 292. Дядо Тома научи, че много са били сина му в полицията, много са го мъчили. Но корав мъж беше той. Взели му здравето, но издържал, нищо не признал. Г. Караславов, Избр. съч. V, 188. Залп! / Не викна. Падна мълчаливо. / Българинът има нрав корав — / цял живот за хляба гръб превива, / но за свободата пада прав! О. Орлинов, П, 110. // Прен. Който не се поддава лесно на чувствата си; твърд, суров. Не беше минавало и през ума му има ли или няма право да бъде груб. Лого беше корав човек и не знаеше да показва другояче нежността. Ст. Даскалов, ЕС, 75. Той [Манолаки] беше корав човек и колкото повече страдаше, толкоз по-затворен ставаше в себе си и ако се решеше да сподели нещо с някого, правеше го no-скоро пред чужди хора, отколкото пред свои. Й. Йовков, ЧКГ, 140. — Татенце, — молеше се Стоянчо — искам да спя при тебе и да видя какво правят овцете. . Чичо Заре, макар и корав човек да беше, не можеше да откаже на детето си. Кр. Григоров, Н, 147.
10. Който не се поддава на благотворно въздействие; закоравял, непоправим. Аз съм корав егоист. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 70. Кой ще вазе да целуне, / кой ще да ви милва? / Да е турчин друга вяра, / .. / или българин свищовец, / корави скъперник. Л. Каравелов, Съч. I, 9. // Който е упорит, невъзприемчив. За българите християнството ще бъде същинска болест, защото те са народ ужасно корав, почти неспособни за гъвкава промяна на схващания и възгледи. Й. Вълчев, СКН, 430. Лани учителката им от Криводол много го биеше, че е кораво, пусто момче. Л. Александров, ИЕЩ, 58.
11. Прен. В който няма съчувствие, състрадание към някого или нещо, който не изразява съчувствие, състрадание; безжалостен, безмилостен, суров. Хорските сърца бяха корави, немилостиви. Елин Пелин, Съч. II, 151. Хората с право си казваха: един истински адвокат трябва да има корава съвест. Р, 1927, бр. 243. Разговаряше той [дърводелецът] тихо с тия, с които се срещаше, с някакъв нов, корав и развълнуван от решителност глас и съвсем не за бъклиците и за дърводелските си майстории. Ем. Коралов, ДП, 163. Ванко познаваше коравия му [на Нако] гняв. Кр. Велков, СБ, 63. Борбата не знае милост, / жестока, корава е тя. Хр. Радевски, П, 59.
12. Остар. Книж. За вода — варовита; твърда. Противоп. мека. За двете тези води — корава и мека — говорихме вече в листата си и казахме, че много по-хубаво и no-скоро се опират ризи и са сварява боб и др. в мека вода, отколкото в корава. Ступ., 1875, бр. 3, 24. Вода, у която ся намира много сол, зъве ся корава (дебела, тежка, каквато е по кладенците). С. Вежинов, X (превод), 19.
◊ Имам корава глава; корава ми е главата. Разг. Не се вслушвам в съветите на другите, неразбран и упорит съм. Имам корави очи; корави ми са очите. Разг. Безочлив съм, нахален съм, нямам чувство за срам. Корава глава (кратуна). Разг. Пренебр. Упорит, твърдоглав, дебелоглав човек. Корава глава ще да е бил тоя Пелтек — Исеин и макар че домашните му го не пускали да върви, решил да върви, решил да отиде при деребея и да си иска правото. Н. Хайтов, С, 104. — Тоз дуел ще стане: решени са и двамата, корави глави. . Ив. Вазов, Д, 17. С корави очи. Разг. Безочлив, нахален.