ЛЕКСИТ


Основна форма: здра̀в - Прилагателно

Форми:

здра̀в - единствено число, мъжки род, нечленувано *
здра̀вия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
здра̀вият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
здра̀ва - единствено число, женски род, нечленувано
здра̀вата - единствено число, женски род, членувано
здра̀во - единствено число, среден род, нечленувано
здра̀вото - единствено число, среден род, членувано
здра̀ви - множествено число, нечленувано
здра̀вите - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 здрав - як - издръжлив - твърд - силен - железен (прен.)
2 здрав - як - набит
3 здрав - жизнен - жизнеспособен - издръжлив - държелив
Виж повече

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 здрав - болезнен
2 здрав - болен
3 здрав - болнав
Виж повече

Резултати от: Фразеологизми в Инфолекс:


1. здрав
- Болен здрав носи
- Да са здрави предни зъби
- Здрава ръка
- Здрави гащи
- Здрав като кошница
- Не ми трябва на здрава глава кела
- Не остава/остане здраво място по (на) мене
- Не оставям/оставя здраво място
- От строшено яйце по-здраво
- От яйцето по-здраво
- Поставям/поставя на здрави основи
- Пукам се от най-здравото място
- Със здрава ръка
- Що ми трябва на здрава глава кела
- Като камък, здрав
- Прехвърлям/прехвърля нещо от болната глава на здравата
- В здрава нога трън
Виж повече

Резултати от: Речник на българския език

ЗДРАВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има добро здраве. Противоп. болен.

Има нещо хубаво и сладко в труда, това юнашко доволство, което познават само здравите, силни и работни хора. Й. Йовков, Ж 1945, 169. – Докато човек е здрав, тъй или иначе излиза от всякаква беда... М. Грубешлиева, ПИУ, 86. Надя беше здрава, енергична, жизнерадостна. Елин Пелин, Съч. IV, 255. Що ми е мило и драго, / че са е пролет пукнала! / .. / Сичко е живо и здраво, / сичка е стока весела, / сичко на паша тръгнало... П. П. Славейков, КНП, 86. Млад е, който е здрав. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 270. Докле е човек здрав, и водата му е сладка. Погов. Δ Здраво тяло. ● При благопожелания и благословии. – Да си жив и здрав, бабиното момче, за доброто, което ни правиш! Сп. Кралевски, ВО, 146. Бъди здрав!

2. За орган или част от човешкото тяло – който не е засегнат от удар, нараняване, заболяване, който работи, функционира нормално. – В очите няма нищо – каза Темелко. – Очите ѝ са здрави. Й. Йовков, ВАХ, 190. Той подлага гърба си и аз се отпущам: пушката и раницата носи в здравата ръка. Л. Стоянов, Х, 31. Навсякъде из непочистения двор, по дъски, по рогозки и по голата земя бяха налягали ранени и бити, кой както намери, по здравата част от тялото си – жени, мъже и старци. П. Михайлов, МП, 54. Стефан се ухили; усмивката озари очите му, разля се по мургавото красиво лице и разкри два реда едри, здрави и бляскави зъби. Ст. Дичев, ЗС I, 389. Имам здраво сърце. Δ Бъбреците ми не са здрави.

3. Който е присъщ на човек в добро физическо състояние, който изразява здраве. Игуменът със здраво, червендалесто и жизнерадостно лице ни прие твърде любезно. Ив. Вазов, Съч. ХV, 20. Ружа Кузманова беше просто селско девойче. Но тя беше много хубава, надарена беше със здрава, селска хубост и веднага вля радост в сърцето му. Д. Талев, И, 294. Кака Дона беше сè пак слабичка, ала имаше здрав изглед и очите ѝ, спокойни и отморени, беха озарени с едно душевно задоволство. Т. Влайков, Съч. II, 62. Ганка и баща ѝ не смееха да погледнат към празното легло на Недко, където преди се слушаше неговото равномерно и здраво дишане. З. Сребров, Избр. разк., 61. // За сън – който е спокоен, непробуден. И веднага се унесе в дълбок здрав сън... Д. Талев, И, 458. Тримата парашутисти, изгубили връзка и лутали се из Средногорието четири денонощия, докато се доберат до къшлата на Божин Апостолов, веднага заспаха здрав, укрепителен сън. Д. Ангелов, ЖС, 156. Дълбокият и здрав сън беше изличил всички връзки с миналото. Й. Йовков, Разк. II, 150.

4. Разг. Който е полезен за здравето; здравословен. Тая благословена котловина има и въздух здрав, мек и животворен. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 29. Тези, които работят денонощно, тези, които дават силите си за благото на своята свободна родина, те трябва да получат хубава, здрава, вкусна храна. Г. Караславов, ПМ, 52. Климатът в Родопите е твърде умерен, здрав и донегде влажен. Ст. Шишков, ЖБ, 11. Най-здраво питие за дете е вода. Й. Груев, КН 7 (превод), 113. От брашното ѝ [на ръжта] ся прави хляб, който е много здрав. Д. Мутев, ЕИ, 102. Този студ е здрав, пресича пътя на болести, епидемии, вируси.

5. За време или период от време – през който няма болести. Честитявам ви Новата година. Пожелавам я на сички весела и здрава. Ив. Вазов, ПЕМ, 63. На Водици ако е мразовито, годината щяла да бъде здрава, т.е. нямало да върлуват болести. СбНУ ХV, 60. Коладниците влизат вкъщи и стананикът захваща: Славете Бога, дружина, и благославяйте: Жива и здрава година, таз година и догодина, и до амина. Ил. Блъсков, С, 11. Здрава зима. Здраво време.

6. Който е от качествен материал и е изработен, направен добре и трудно може да се повреди, разруши, развали. Дървената работа да е от здрав, сух боров материал. Чудомир, Избр. пр, 142. Турците имали тогава много работа другаде, за да се спират да развалят здравите каменни зидове на тия сгради... Ив. Вазов, Съч. ХV, 24-25. В самото дъно [на стаята], дето беше тъмно и покривът се подпираше от един здрав дирек, Васил се спря и взе въжето от Аго. Й. Йовков, АМГ, 21. Този балтон е от много здрав плат, скъсване няма. // За дрехи, обувки и под. – който не е скъсан, продупчен, не е протрит или излинял. Чеширете му, опасани на кръста с чер пояс, бяха простички, без гайтан, ама всякога чисти и здрави. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 4. Когато бях у вас, съгледах на стената няколко чифта панталони със здрави крачоли. Ив. Вазов, Съч. ХI, 56. Най-после намери един чувал, попрегледа го дали е здрав и го тури настрана. Й. Йовков, ВАХ, 160. Подметките на ботушите ми са още здрави.

7. За земя, път и под. – който е устойчив, твърд, не се рони или не пропада, не потъва и под. Още няколко минути, и те щяха да излязат из пясъка и да хванат здравия път, който водеше за воденицата. К. Петканов, БД, 65. Стръмнината и големите обли камъни затрудняват вървежа, но скоро стъпваме на здрава скала. ВН, 1958, бр. 2063, 4. Както е показано напространно в това изложение, във Варна има две здрави места за направата на пристанище. Дун., 1876, бр. 1051, 1.

8. Който е останал цял, неповреден, незасегнат от нещо. Отделяше накуп здрави керемиди, кирпичи и камъни. Д. Талев, ЖС, 95. Пред тях стоеше безлюдно, полуизгоряло и полуразрушено село. Имаше няколко здрави къщи, но те не можеха да поберат всички. Й. Йовков, Разк. I, 5-6. – Ако не бяха излезли овцете от кошарата, овесът да си е здрав. Щяхме да приберем от него и слама, и зърно. Кр. Григоров, ПЧ, 124. За компот се избират здрави плодове. Н. Сотиров, СК, 628. Стъклото на прозореца е останало здраво. Здраво зърно. Здраво семе. Здрави домати.

9. Който притежава сила, издръжливост; силен, як, издръжлив. Разбунтуваните войски се натъкнаха на здрави войскови части. К. Петканов, МЗК, 269. – Друго нещо е обикновеният, физическият работник. Той има едно занятие, което владее добре, има здрави мускули и това му стига. Й. Йовков, Ж 1945, 218. – Ти се бореше отчаяно между живота и смъртта. Най-после здравият ти организъм надделя, победи. П. Михайлов, МП, 125. – Според мен здравите нерви най-сигурно печелят войната... П. Вежинов, ВР, 61. – Сбогом – казал усмихнат Левски и се простил с Грозева, па яхнал здравото си конче. Ив. Вазов, Съч. ХII, 168.

10. Прен. На който може да се разчита, който заслужава доверие; сигурен, надежден. – Основаваме МТ станция във Ведрово, нужно е да има там здрав, предан човек. А. Гуляшки, МТС, 46. Четата не можеше да остане на Лисец, чакаше някакво решение. Тя беше едничкото здраво ядро сред общото разложение. Л. Стоянов, Б, 136. – Твоите уречени пари пак ще влязат в зелената кесия, не се грижи. Само ще ги предам на по-здраво място. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 60. Покорените дадоха здрави гаранции, че ако дойдат в селата им въстаници, ще ги уловят и предадат на властта или пък ще известят на правителството. Дун., 1876, бр. 1070, 37.

11. Прен. Който не се поддава на увлечения, крайности и е свързан с ясно, трезво отношение към действителността. Здравият политически ум надделя върху другите съображения и болярският съвет реши да моли царя да остане на трона си. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 185. – Казваш, че ние с теб не сме солта на земята, че светът нито започва, нито ще свърши с нас. Ето едно здраво съждение, приятелю. Ем. Манов, ПС, 31. Аз и друг път съм срещал хора, чиято мнителност минава всички граници на здравия разум. М. Марчевски, ТС, 15. Орце със своя здрав и верен усет на истински гемиджия и сега ще насочи лодката към определената цел. Д. Спространов, С, 44. Здрав дух. Здрава логика. Здрави настроения. Здрави разбирания.

12. Прен. Който е положителен, който има, оказва добро въздействие, влияние. Във възобновяването на бащиното име той виждаше една хубава, здрава народна традиция и поради това беше нарекъл сина си Йонко. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 311. Един от най-оригиналните български писатели е все пак Алеко Константинов.. Безсмъртният автор на „Бай Ганьо“. Една книга пълна със здрав хумор. Б. Шивачев, Съч. I, 99. Сè пак аз намерих сили млади / за здрав, полезен труд, за истински дела. К. Христов, Избр. ст, 128. Здрава критика.

13. Прен. Който е морално запазен, нравствено устойчив, непокварен. Англичанинът живее по своему здрав личен и семеен живот. Ив. Мирски, ПДЗ, 52. При здраво семейство, поставено при добри материални и морални условия, ще имаме деца, годни за живота. Р, 1927, бр. 258, 1. При ръкуването си с нея Евгени изпита същото онова неприятно чувство, което изпитва нравствено здравият мъж при представата си за близост с някоя проститутка. Д. Ангелов, ЖС, 26. „Нà, ето где запазени са здрави / и неначети българските нрави.“ Ем. Попдимитров, СР, 30.

14. Прен. Който е твърде значителен по сила или по степен; силен, голям. Преди един месец Лазар поиска организацията да накаже брат му с най-суровото партийно наказание. А всички знаеха каква здрава братска обич ги свързваше. А. Гуляшки, СВ, 39. „Изяснило се е, ще има здрав студ тая нощ“ – мина му през ума, когато вече се отпусна на леглото. П. Велков, СДН, 309. Не щеш ли, и жената, ни в клин, ни в ръкав, се нахвърля въз мене .. – Станах, па я хванах за косичката .. и моята жена си отнесе един здрав бой. Н. Попфилипов, РЛ, 43.

15. Като същ. здрав<ия(т)> м., здрава<та> ж., здрави<те> мн. Човек, който е в добро здравословно състояние. Станка я изгледа учудено и по лицето ѝ падна една нехубава сянка от лошо предчувствие или от завист, която недъгавите всякога имат към здравите и жизнерадостните. Елин Пелин, Съч. III, 124. – Може да бяга само здравият, болният да си наляга парцалите. Л. Стоянов, Х, 86. Болнави и здрави, богати, сюрмаси / зимаха участие в последния бой. Ив. Вазов, Съч. I, 177-178. А от евангелието се знае – / от помощ здравият се не нуждае. Ем. Попдимитров, СР, 88. Ядем като здрави, работим като мрави. П. Р. Славейков, БП II, 225.

◊ Болен здрав носи. Разг. Ирон. Употребява се, когато някой, който е по-слаб или по-зле от друг, е принуден да му помага. Млад мъж, добре облечен, .. най-нахално им предложи: – Купете си ябълка от един безработен!... Бенко го погледна, подаде му пет цента и като отхапа от вече купената ябълка, промълви: – В такива случаи ние казваме: болен здрав носи... Ал. Бабек, МЕ, 241. Да са здрави предни зъби. Разг. Употребява се, когато някой иска да подчертае, че се е въздържал да каже нещо, премълчал е нещо, обикн. неприятно или лошо за някого. С никого не беше съгласен, никого не смяташе прав .. – Бе аз ще ви дам да разберете, ама да са здрави предни зъби! Й. Йовков, ВАХ, 199. Здрава ръка. Силна, непоколебима власт, ръководство. Някои от чиновниците се опитвали да крадат и да интригуват помежду си с цел да се злепоставят пред централата .. Липсвала здрава ръка, която да стегне всичко. Д. Димов, Т, 60. Той [Али] бе сменил Махмуд Недима, тъй като събитията в Крит и по сръбската граница изискваха здрава ръка. Ст. Дичев, ЗС I, 553. Здрав-здравеничък. Разг. Съвсем здрав. Хората с тоягите все пак победили! Дядо Петковата тояга още била здрава-здравеничка. Ст. Станчев, НР, 13. – Чичо бе, не си ли срещал из пътя един болен кон? – Хм – рекъл чичото, – болен не съм срещал, ама един здрав-здравеничък чер кон от тъмно го гледам да пасе в общинската люцерна. Чудомир, Избр. пр, 264-265. Здрави гащи. Разг. Ирон. Кураж, смелост. – А бе, то да се върне веднъж Евгени, ти няма да имаш втори път здрави гащи за такива неща, ама... Н. Каралиева, ТД, 78. Здрав и прав; здрав-прав. Разг. В много добро здравословно състояние; напълно здрав. – Аз съм здрав и прав – мога за четирима да работя! А. Гуляшки, СВ, 306. Какво нещо е животът! До вчера здрав-прав, срещаха го, поздравяваха го – а ето го сега, лежи в ковчега неподвижен. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 472. Здрав като бик. Разг.; Здрав като елен. Остар. Много, изключително здрав и силен. Той беше на 22 години, едър и здрав като елен. Й. Груев, КН 4 (превод), 4. Здрав като камък (кремък, канара, скала). Разг. Много здрав. – Остарях, синко, разхлопах се като разсъхнала кола... Доскоро бях здрава като камък, зъб не бе ме заболявал. Г. Караславов, Избр. съч. II, 111. Ванюша не скрива огромното си възхищение от този мълчалив, здрав като кремък с .. мъжествени, сурови черти на лицето човек. Ж. Колев, ЧБП, 50. Започна да събира доказателства, че болестта на Стефан е рак. Как може наистина, преди един месец бяха заедно, здрав като канара. Пл, 1969, кн. 23, 10. – Тя беше изключително здрав човек .. Като канара. П. Вежинов, НБК, 18. Тя бе милосърдна сестра, .. – ни грозна, ни красива, природно интелигентна и здрава като скала жена. Д. Димов, Т, 686. Здрав като кошница. Разг. Ирон. Много болнав, кекав. Не ми трябва на здрава глава келя; що ми трябва на здрава глава келя. Разг. Не желая да се заловя с нещо, което ще ми създаде неприятности, когато и без него мога да мина. Не остава / остане здраво място на (по) мене. Разг. Много жестоко съм бит; пребит съм. Голям бой ми стовариха, не остана здраво място по мене. Не оставям / оставя здраво място по (на) някого или някому. Разг. Набивам, напердашвам някого със сила, без да го щадя. – Какво! Ти на баща си ли говориш така! Че аз, ако река, ще те метна на земята, та здраво място няма да ти оставя! И. Петров, МВ, 208. От гнило (строшено) яйце по-здрав(о). Диал. Ирон. Обикн. за човек – нездрав, болнав. Поставям / поставя на здрави основи нещо. Книж. Осигурявам от самото начало добри условия за осъществяването и развоя на нещо. Образованието у нас е поставено на здрави основи. Прехвърлям / прехвърля вината (отговорността) от болната глава върху здравата. Книж. Несправедливо обвинявам някого в нещо. Някои политически коментатори обясняват военното напрежение, като прехвърлят вината от болната глава върху здравата. Пукам се от най-здраво(то) място. Разг. Много се ядосвам, вбесявам се от яд. – Ей, шиле! – махаше пренебрежително с ръка Бомбата. – Дай още една чаша. И все така – шиле, та шиле, Омръзна му на Петруш, яд го беше, пукаше се от най-здравото място. Г. Караславов, Избр. съч. II, 470. Със здрава ръка1. Който действа решително, енергично; енергичен, строг. Нашият началник е човек със здрава ръка. Със здрава ръка2. Енергично, решително. Беше ясно, че и в двата случая трябваше да се пипа със здрава ръка и без никакви отстъпки. П. Вежинов, ВР, 167.

Виж повече