ЛЕКСИТ


Основна форма: сѝлен - Прилагателно

Форми:

сѝлен - единствено число, мъжки род, нечленувано
сѝлния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
сѝлният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
сѝлна - единствено число, женски род, нечленувано
сѝлната - единствено число, женски род, членувано
сѝлно - единствено число, среден род, нечленувано
сѝлното - единствено число, среден род, членувано
сѝлни - множествено число, нечленувано
сѝлните - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 силен (за кашлица) - раздиращ
2 силен (вятър) - пронизващ
3 остър (прен.) - рязък - силен - внезапен (усещане)
Виж повече

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 силен - безсилен
2 силен - слаб
3 силен - слаб

Резултати от: Фразеологизми в Инфолекс:


1. силен
- Силен на деня
- Силен ми е бил ангела
Виж повече

Резултати от: Речник на българския език

СЍЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. За човек или животно – който е с голяма физическа сила и издръжливост; як, корав, здрав, мощен. Противоп. слаб, немощен, безсилен. А какъв силен човек беше той – от камъка вода ще изстиска. Д. Талев, ПК, 77. Добре си похапваше той и ставаше все по-здрав и по-силен. К. Калчев, УЧС, 17. Усещаше се силен да събори планина. Й. Йовков, СЛ, 27. Силните артилерийски коне не позволяват да вървим заедно или наблизо – колата отминава напред и скоро се изгубва в сивия прах на шосето. Л. Стоянов, Х, 74. ● Със същ. с предлог в. Той е по-силен в ръцете от мен.

2. За ръка, крак, мускули – който има голяма сила, здравина; здрав, як, корав, жилав, крепък. Противоп. слаб. Но Павел бързо я оттласна със силните си ръце и каза с неприятен глас: – Остави ме. Елин Пелин, Съч. III, 41. В тая работа най-много помогнаха пак силните мишци на Боримечката. Ив. Вазов, Съч. XXII, 203. Жълтите ѝ обуща бяха по-високи, отколкото обикновено, и над тях се показваха силните и изящни нозе на циркова ездачка. Й. Йовков, ВАХ, 47. Еленка бе живото въплъщение на това, което сме свикнали да наричаме моминска хубост – стройна и силна снага, жестове без предвзетост и излишество. Б. Геронтиев, Б, 108-109. Носеше [Ирина] бяла рокля от шантунг и пантофи на бос крак – просто облекло, което ѝ придаваше вид на чиновничка, но подхождаше за климата и за нейното гъвкаво и силно тяло на пантера. Д. Димов, Т, 459. Силни мускули.

3. За човек или животно – който е с голяма жизнеспособност и не е податлив на болести; здрав, корав. Противоп. слаб, болнав. Ние прекратихме пътуванията си с дяда Гена и месец-два по-късно се научихме, че Сарандовица умряла съвсем неочаквано – с оная бърза смърт, която често грабва здравите и силни инак хора. Й. Йовков, ВАХ, 27-28. Найден реши, че Невянка не е още доволно силна, за да пренесе нови вълнения. Ив. Вазов, Съч. XXV, 149. Тя не след много се почувствува здрава, силна; младостта зрееше и в душата, и в снагата ѝ. А. Страшимиров, К, 16.

4. За организъм или за орган в човешкото тяло – който е в добро физиологическо състояние, функционира добре, не е податлив на болести; здрав. Противоп. слаб. – Брат ни има силен организъм. И аз много се надявам, че ще оздравее. Д. Подвързачов и др., Събр. съч. IX (превод), 803. От всички оскъдни земни добродетели Неси най-много уважаваше точността. Той просто я носеше в себе си като орган – като своето силно сърце или прецизни бъбреци. П. Вежинов, Избр. пр II, 131. Силни дробове. // За сетиво, памет – който е добре развит; остър. Противоп. слаб. Както е известно, слонът има много силно обоняние, отдалеч открива присъствието на хората по миризмата им. М. Марчевски, ТС, 47. Благодарение на способността им да се движат чрез летене, на силно развития им главен мозък, силен слух и остро зрение, те [птиците] са се разпространили във всички области на Земята. БиолЗО VIII кл, 30. В ясни безлунни нощи тя [планетата Уран] може да се види и с невъоръжено око от хора с по-силно зрение. К, 1971, кн. 6, 34. Баба седеше на първия ред и не откъсваше погледа си от мене. Писарят стоеше до нея, слушаше строго. – Декламира като по вода! – каза ѝ той. – Силна памет! К. Калчев. ПИЖ, 32.

5. Прен. Който е психически издръжлив, има воля, не се поддава лесно на емоции или влияние и може да се справя с трудности, да преодолява изпитания; корав. Противоп. слаб, слабохарактерен, мекушав, безволев, безволен, малодушен, лабилен. Влад беше реалист. Органически не търпеше никакви илюзии. Наистина, това го правеше силен и самоуверен. Бл. Димитрова, ПКС, 204. Той е вече побелял старец, но макар и попрегърбен и надвит от години, духом още доста силен. П. Тодоров, Събр. пр II, 253. Султана всичко знае, всичко слага в най-добър ред – каква чудна жена е тя! Силна жена, виждаше я уморена и все пак не преставаше със същото усърдие да се грижи за къщата и за мъжа си. Д. Талев, ЖС, 93. Силните личности се раждат – не се създават! Д. Калфов, Избр. разк., 148. Не можах да го пречупя, силно излезе момчето. ● Със същ. с предлог по, в. Ясно чувствуваха, че Пешо е по-силен от тях по характер, че е способен да се нагърби с отговорност, която на самите тях не им бе по силите. П. Вежинов, СО, 89. Все пак той успя да каже много нещо на учителя и като всеки човек, който мисли, че е искрен в изповедта си и силен в правото си, той най-после се успокои и развесели. Й. Йовков, Ж 1945, 15. Безсилен в ревност, силен в злобата си бях / и питах аз: какво я лъсти и увлича? П. К. Яворов, Съч. I, 70.

6. Прен. За характер, психика, воля и др. – който е устойчив и твърд, не се поддава лесно на влияние. Противоп. слаб, нестабилен, лабилен. Едничкият фотографически портрет, който имаме от Васил Левски, по злочестие, не дава ни най-малка идея за един человек, надарен с такава силна воля и характер. Ив. Вазов, Съч. VI, 70. – Ти му се опъни! Не му се плаши – колкото по-силен характер усети у тебе, толкова повече ще те уважава. В. Пламенов, ГШ, 6. В една силна психика, но неопределена, съчетана от противоречия, любовта би послужила като мощен регулатор и двигател по направление, насочено от автора. Е. Сугарев и др., КН III, 180. И никой не узна, че в съкрушение / и плач сломи се силната душа. К. Величков, ПССъч. II, 133. Силен дух.

7. Прен. Който има възможности, в състояние е да се справи с някого или нещо, да му противостои; корав, мощен. Противоп. слаб, безпомощен, безсилен, немощен. Македонски почувствува, че има работа със силен противник. Ив. Вазов, Съч. VI, 64. В такива разговори моят Калин не обичаше да отстъпва първенството на когото и да е, но сега той беше срещнал опасен и силен противник. Й. Йовков, Разк. II, 47. Слаби поотделно по средства, но силни заедно, еснафите почувствуваха уязвена от европейската стока тази именно сила [на единство]. Ст. Чилингиров, ХНН, 148. // Със следв. изр. със съюз да. Който е в състояние, може да направи нещо; способен. Противоп. слаб, неспособен. Ето защо се чувствам силен да отстоявам принципи и истини, защитавайки правата на хората, които имат социални искания за справедливи работни заплати. Д, 2009, бр. 249, 8. За да улесним задачата си, не е лошо да се обръщаме към книги, които шокират, възбуждат и ни карат да мислим по-другояче, откакто е мислил авторът. Но към тях трябва да се обръщаме само тогава, когато сме достатъчно силни да им възразяваме. УС, 1898, кн. 3, 12-13.

8. Прен. За държава, правителство, власт, армия и др. – който разполага с голяма политическа, икономическа или военна мощ, влияние, ресурси; мощен. Противоп. слаб. Вие имате нужда от едно силно правителство, което да запази порядъка в страната ви и да държи сплотен народа ви. Е. Стателова и др., СС, 39. Превъзходството на Османската империя пред нейните противници от онова време е тъкмо в това – тя има силна армия, кавалерия, пехота, флот и специални части. Кр. Манчев, ИБН I, 62. За да падне царството им, причините били същите, от които всякога са пропадали и щат пропадат и най-силните държави, т.е. интригите и клеветите. Д. Войников, КБИ, 55-56. Мексико много време населяли ацтеките, народ силен и образован, докле не бил я открил и обладал Фердинанд Кортец. Ив. Богоров, ВГД (превод), 299. Силна власт. // Който има голямо влияние, авторитет, значение в някакво общество, държава. Противоп. слаб. – А коя партия е силна? – Силни сме ние, земеделците. Г. Караславов, ОХ, 5. При силна опозиция всяко правителство е много предпазливо в мероприятията си и много внимателно към политическите си противници, а това са предпоставки за умерено управление. Л. Владикин, ОДД, 368. Побърза да се хареса на силния си началник, за да не пропусне случая да изкачи още едно стъпало в кариерата. Бл. Димитрова, ПКС, 231. Силна групировка.

9. Прен. За човек – който притежава богатство, влияние, власт; влиятелен. Станка и сама знаеше, че чичо ѝ Киро, колкото и да се свива и хитрува, е много по-богат от баща ѝ. А и с всеки нов ден той ставаше по-богат и по-силен. Г. Караславов, ОХ, 19. И да дрънкаш – все едно, няма да оправиш света. Не е ли тъй?... Е защо тогава да дразниш и да се смразяваш със силните хора? Ал. Константинов, Съч., 246. Тази жена – така ще му преведеш – има роднини в чужбина, силни роднини и те ще му платят, както се следва! Н. Антонов, ВОМ, 39. Той нито се насочваше към силни хора, нито ги ласкаеше. Д. Вълев, З, 38. Той ѝ се виждаше като цар, богат и силен. Елин Пелин, Съч. II, 51.

10. Прен. Който притежава способности, качества, умения за нещо, справя се добре с някаква дейност, занимание; добър. Противоп. слаб, лош. Силните оратори на събранието не взеха думата по този въпрос. Ив. Вазов, Съч. Х, 71. Специалистите твърдят, че Бразилия е най-силният и най-атрактивният отбор на шампионата във Франция. Ал. Буйнов и др., СФ, 18. С тази победа Лабурдоне става следващият (след Филидор) признат за най-силен в света шахматист. НТМ, 1986, кн. 9, 76. Така българските корабомоделисти достойно защитиха мястото си сред най-силните състезатели на континента в особено трудна борба. МК, 1975, кн. 9, 26. ● Със същ. с предлог в, по. Балавачев не беше силен в дългите и объркани сметки, затова търсеше повод да заговори Орхидеев или старшия помощник и да препише от тях. Н. Антонов, ВОМ, 76. Аз като си свърша работата, ще я оставя на някой силен по приказки и ще отида на друго място. Д. Фучеджиев, Р, 197. Той не беше силен в теорията, та аз трябваше да му обяснявам търпеливо. // За творец, учен и под. – който има много добри качества, способности, талант. Противоп. слаб, лош. Орцето при това беше и силен математик. П. Шатев, МПР, 79. Бил си силен и талантлив художник, сега си нищо. П. Вежинов, МСХ 1979, 132. Силни актьори. // За ученик, студент – който се учи добре, получава високи оценки; добър. Противоп. слаб, лош. И се случваше така, че тя, силната ученичка, тя, най-паметливата в цялото училище, тя прочиташе по две страници, а не запомняше нито ред. Г. Караславов, Т, 70. Тя се интересува от успеха на учениците, насърчава по-силните от тях. Ал. Бабек, МЕ, 217. – Слез долу, вечеряй и се залавяй за упражнението, което ей сега ви дадох! Кажи, че съм наредил към тебе да се прикрепи за помощ един от силните курсисти. Ст. Марков, ДБ, 338-339. Не е легенда; най-силните студенти в чужбина са българи. Изток, 1926, бр. 16, 1. // Със същ. с предлог в, по. Който знае много по даден предмет, в дадена област. Противоп. слаб. В училище не бях много силен по химия. Г. Белев, КВА, 310. Силен беше в граматиката. Чудомир, Избр. пр, 214. – Майка ти, Славейче – бог да я прости, – беше много силна в езиците. Драго на нея се е метнал: френски от гимназията владее добре. Г. Караславов, Избр. съч. I, 76. Макар и да съм силен по математика и да владея отлично теорията за вероятностите, когато съм предвиждал нещо, то рядко се е сбъдвало. А. Гуляшки, ЗР, 134.

11. Който се проявява в много висока степен, с голяма сила, интензивност; голям. Противоп. слаб, лек. Повечето бяха по ръкави и елеци по причина на силната пладнешка жега. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 140. От силния студ лицето му беше посиняло. Д. Димов, Т, 174. През нощта падна силна мъгла и параходът бе принуден да дава ежеминутно тревожни сигнали, които приличаха на отчаян рев на някой гигантски звяр. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 71. Патладжаните и пиперките се опичат на силен огън, обелват се. Л. Петров и др., БНК, 148. Вън мразът по-силен става. / Скреж по клоните преде. М. Лъкатник, ВП, 72. Силното течение повлече лодките далече от брега. Силен вятър. Силен дъжд. Силен снеговалеж. Силно земетресение. Силен трус. Силна вихрушка. Силен пламък. Силно морско вълнение. Силен порив на вятъра. Силна струя вода. // За физическо явление – който се характеризира, проявява се с голяма сила, мощност, скорост, интензитет и под. Противоп. слаб. Двойните пулсари имат много силна вътрешна гравитация. СФ, 2008, кн. 3, 266. Обикновено скалата няма такава намагнетизираност. Оставаше само да се предположи, че някога тук е имало силен външен магнетизъм. К, 1971, кн. 10, 39. Силни радиоактивни лъчения. // За физическо усещане, състояние – който се проявява у някого, усеща се в значителна степен; остър. Противоп. слаб, лек. Изведнъж усети силен глад и реши да си опържи яйца. М. Грубешлиева, ПИУ, 250. Руфат бей се разболя от силна простуда, лежа близо шест месеца на легло. К. Петканов, ЗлЗ, 137. Той се разболя внезапно – получи силен вътрешен кръвоизлив от стомашна язва. П. Вежинов, ЗНН, 89. Кашлица силна го дереше. Т. Влайков, Съч. II, 55. Силни болки в корема. Силно възпаление. Силно главоболие. Силни контракции. Силно сърцебиене. Силна жажда.

12. За свойство – който е изявен в степен, по-голяма от обикновената или нормалната. Противоп. слаб, незначителен. Германски изследвания доказват, че глинените къщи имат целогодишно силна хигроскопичност, поддържат най-добрата влажност за човешкия организъм и предпазват от простудни заболявания и алергии. И, 2012, бр. 14, 60. Плевелите проявяват силна приспособимост. Силна концентрация на цианиди.

13. Който е значителен по количество, по брой; многоброен, многочислен, голям. Противоп. малък. На следния ден рано сутринта под силна охрана, окован във вериги, Апостола бива изпратен за София. Ив. Унджиев, ВЛ, 331. Окован в тежки вериги и под силен конвой, Петко и другарите му са отправени на път за солунската прочута крепост. Н. Хайтов, КПВ, 17. – Дето да си по-стар агуч, / доведи ми силно стадо. / Че го зачу по-стар агуч, / че наплува в бели Дунав, / та преведе силно стадо. Нар. пес., СбВСтТ, 40.

14. Който се извършва с голяма сила, с голямо физическо усилие. Противоп. слаб, лек. Ян Бибиян хвана Лю-лю, хвърли го на земята, стъпи на него и почна да му нанася силни удари. Елин Пелин, ЯБ, 122. Ушите на Лекова писнаха – сякаш бяха ѝ залепили силен шамар. Ст. Марков, ДБ, 349. Дяконът изскокна тичешком навън, отведе игумена и му гълча дълго с твърде разпален вид, със силни ръкомахания и с чести поглеждания към килията. Ив. Вазов, Съч. XXII, 49. Туряше ръцете си на кръста, чевръсто и лудо заситняваше на едно място, после с къси и страстни викове ту приклякваше, ту се подигаше със светкавична бързина. И всички тия движения бяха всякога отмерени, плавни, красиви и силни. Й. Йовков, Ж 1945, 16. И изтегли Гино остра сабя, / и със Марко силен бой зафащат. Нар. пес., СбНУ XLIV, 3. // Който се извършва с голяма скорост, енергичност. Противоп. лек. Чувствувах, че петите ме удрят по тила от силния бяг. Ст. Чилингиров, ХНН, 134. Мечката стъпва едновременно ту на двата леви, ту на двата десни крака. Това обаче не пречи на мечката да е ловка и да тича продължително в силен галоп. П. Петков, СП, 55. Тя шибна коня и се понесе в най-силен тръс. Й. Йовков, ЧКГ, 175.

15. За аромат, миризма и под. – който е с голяма наситеност и въздействие върху обонянието; остър. Противоп. слаб, лек. В стаята изведнъж нахлу силен аромат на цъфнали акации. Д. Калфов, Избр. разк., 13. Гюл е това – не е шега, миризма силна. Ал. Константинов, БГ, 6. По-силна и по-жива беше миризмата на сушената риба, смесена с острия полъх на вино и джибри, който идваше от каменните изби. П. Вежинов, ДБ, 10-11. Във въздуха се понесе силният дъх на босилека. Й. Йовков, ВАХ, 51-52.

16. За светлина и под. – който е с голяма сила и яркост; ярък. Противоп. слаб, бледен, неясен, мътен. Виделината ставаше по-бяла и по-силна и зелените планини, гори и могили околовръст се усмихваха и погледнаха радостно под лазурното небе на тая пролетна утрина. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 150-151. Вацлав все така държеше фенера. При неговата силна светлина той виждаше съвсем ясно ситните капчици пот, които бяха избили по челото на капитана. П. Вежинов, ДБ, 60. Над високите и тъмни гори на изток се пръскаха силни слънчеви зари. Елин Пелин, Съч. II, 89. Когато наближи кладата, старецът вдигна лявата ръка и закри очите си от силния блясък на пламъците. Ст. Загорчинов, ДП, 31.

17. За слънце – който свети, грее с голяма сила; ярък. Противоп. слаб. С ръка над очите, за да ги предпазя от силното обедно слънце, напрегнато се вглеждах надолу. П. Михайлов, МП, 108. Лицето на Станка беше зачервено, като че беше я пекло най-силното лятно слънце. Г. Караславов, ОХ, 145. Камъните се нагрели от силното слънце. Като ги пипнеш – парят. Ат. Мандаджиев, ОШ, 48. Делегациите бяха толкова много, че в градините край дома опънаха големи шатри, за да защитят хората от силното слънце, докато чакат да ги приемат. Т. Кюранов, АП, 59. // За осветително тяло – който излъчва светлина с голяма сила и яркост; ярък. Противоп. слаб. Улицата тъмнееше, но над входа за столовата имаше силна електрическа лампа, която осветяваше близкото пространство. Б. Болгар, Б, 9. Облечете мушами, обуйте ботуши, намерете силни фенери. А. Гуляшки, ИК, 127. Беше топличко, силните електрически крушки на полилеите заливаха всичко с ярка светлина. П. Вежинов, Избр. пр IV, 204.

18. Който се забелязва, личи много. Противоп. слаб, лек. Като чу кискането, шведът усети, че се издаде самичък несъзнателно, и една силна червенина покри лицето му. Ив. Вазов, Съч. XXV, 159. По-силен руменец заливаше страните ѝ. Й. Йовков, ВАХ, 55. Унесен в мислите си, не бях забелязал кога едно къдрокосо момче със силен пролетен загар по лицето, с големи и черни очи се беше появило под сенчестата корона на ябълката. Цв. Чалъков, ЗИК, 28. // За цвят, оттенък – който се откроява; ярък, наситен. Противоп. слаб, лек. Ярките, силни цветове трябва да скрият охлузена мазилка, отъняло дърво, олющен зид. Н. Ралчева, ПКД, 97. Обикновено цветът на двете страни на съда е сходен, но понякога външната страна на разлатите паници има силен сив нюанс. В. Николов, ПНК, 85.

19. За глас, звук и под. – който се чува ясно. Противоп. слаб, приглушен, сподавен. – Добър ден, моме! – каза той със силен и бодър глас. Елин Пелин, Съч. II, 44. Неговият сипкав, но приятен и силен бас се присъедини към бистрия глас на момичето. Й. Йовков, Разк. II, 49. Отначало песента му е тиха и скръбна, но лека-полека тя става все по-силна. Св. Минков, ДА, 28. Първият хайдушки куршум улучи един бивол в плешката. Силен рев изпълни гората. К. Петканов, П, 121. Силни гърмежи, предшествани от светкавици, зацепиха въздуха. Ив. Вазов, Съч. XIII, 134. Чак когато завесата се затваря и се чуват силни ръкопляскания, сърцата ни се отпускат. П. Незнакомов, МА, 80. Няколко пъти през нощта се събуждах от силния лай на кучетата. Δ С приближаването ни грохотът на водопада става все по-силен. Δ Екна силен смях. Силен шум. Силни крясъци.

20. За чувство, състояние и под. – който се проявява у някого, обзема някого в много висока степен, с голяма сила, в пълнота; голям. Противоп. слаб. Силно любопитство се четеше по лицата на повечето от тях. Ив. Вазов, Съч. IX, 122. В първия миг той изпита силното желание да тръгне веднага към къщи, да хване дангалака си за тънкия врат и да го напердаши. С. Северняк, ВСД, 58. – А кое е лошото тука? Това ли, че вярвам в победата? – Не, това е хубаво. Силната вяра е половин победа. Д. Ангелов, ЖС, 91. Сръбският крал Милан, който не е в страната си на 6 септември, посреща новината [за Съединението] със силна изненада и с още по-силен гняв. Той се страхува, че България става по-голяма от Сърбия. Ист. XI кл, 166. Ако обаче ние не се решим да влезем в бой, боя се, че силен смут ще обземе и разтърси духовете на атиняните и те ще капитулират пред персите. Христом. ИСС, 209. Най-силно впечатление ми направи последната картина. Δ Силно вълнение обзе всички в залата. Силен интерес. Силен страх. Силна любов. Силна страст. Силно смущение. Силни чувства. Търсачи на силни усещания.

21. За растение, растителност – който вирее, развива се добре и е избуял, с голяма височина, с много клони, листна маса или плод. Противоп. слаб, хилав. Стри в длан един клас и благодари на небето. – Силно е зърното. М. Яворски, ХСП, 135. Тези гори съществуват от векове. По периферията, както и в сърцето им, се издигат силни дървета, здраво вкоренени в почвата – могъщи великани. К, 1973, кн. 3, 24. Ако падне много вода през пролетта, берекетът не бива добър, защото сеитбите ги поврежда силната трева. Г. Петров, МИМ, 573. Там, гдето влажността действува наедно с топлината, трябва да бъде особено силна растителността. В Бразилия ний срещаме такива дървета, които в Европа имат вид на шубраци. Тр, 1890, кн. 8-9, 1113.

22. За коса, брада – който расте нагъсто, със здрави косми; буен, гъст, плътен1. Противоп. слаб, рядък. Едната [ученичка] сплита косата си, която заприличва на козуначена кифла. Силна коса, сякаш си има свой живот, упорит и вироглав. Ц. Лачева, ПП, 23.

23. За почва, земя, нива – който е богат на хранителни вещества и дава добра реколта; плодороден, плодоносен, плодовит, богат. Противоп. слаб, неплодороден, мършав, беден. И това ще ви кажа: трудолюбивият ще се замогне – тук земята е силна и си плаща труда. А. Гуляшки, СВ, 14. Тая ровка и силна земя ги сродяваше и превръщаше грижите им в слънчев сън. К. Петканов, СВ, 172. Годината не беше лоша, но нивиците му не бяха силни, пък и торът беше малко. Г. Караславов, ОХ III, 47. Жадна за хубаво семе е нивата, / силна е, сочна е тя; / всичко се фаща в горката, родливата, / бурен, и клас, и цветя. Ив. Вазов, Съч. III, 173.

24. Който е с висока концентрация, с голяма наситеност с нещо. Противоп. слаб. Потапя се една стъклена пръчка в концентрирана солна киселина и друга в концентриран разтвор на амоняк и се доближават една до друга. Същия опит може да се направи и с амоняк и силна азотна киселина. Хим. IX кл, 1950, 14. На раздяла му обещаваха [момичетата] да дойдат пак, като оставаха след себе си в стаята миризмата на силен парфюм. Ив. Мартинов, ДТ, 51. Силен оцет. // За алкохол – който е с висок градус, с високо процентно съдържание на алкохол. Противоп. слаб. – Общината пък – изви поглед нагоре майсторът – ще ми праща всеки ден, ама всеки ден, по две оки хубаво, силно вино. Д. Талев, ЖС, 227. Силната ракия се разливаше по жилите на Стоичко Данкин. Д. Димов, Т, 166. Той бе отворил едно буренце ланска сливовица, станала жълта и силна като коняк. Елин Пелин, Съч. III, 112-113. Любителите на хубавото вино и на силните напитки стояха облакътени на чистия бляскав тезгях и от време на време мятаха безразлични погледи към танцувачите. Г. Караславов, Т, 30. Аз обаче бях категорично против водката, не толкова заради високата цена, колкото затуй че Мими не бе по силните питиета. Б. Райнов, ТП, 54.

25. За лечебно средство, вещество, напитка и др. – който е с по-висока степен на въздействие върху организма от обикновеното. Противоп. слаб. Трябва да е взел стрихнин в силна доза или цианкалий. Ив. Вазов, Съч. XII, 37. На другия ден той тича при мене и моли за още от същите хапчета. Имах. Дадох му още две. А те вече из махалата разказват, че съм донесъл някакво специално много силно лекарство. Ал. Карпаров, ПП, 110. Ирина спусна завесата на прозореца, отиде в трапезарията и закуси с няколко бисквити и чаша силно кафе. Д. Димов, Т, 669. Никотинът е силна отрова (алкалоид), която се съдържа в тютюна. РЖР, 1936, кн. 2, 14. Тя пуши непрестанно силни цигари. Р, 1927, бр. 258, 3. Силен наркотик. Силни подправки. Силни антибиотици.

26. За храна – който е с висока хранителна стойност, съдържа в достатъчно количество необходимите за организма хранителни вещества; питателен. Противоп. слаб, непитателен. Лекарят каза, че сега е нужна само силна храна и пазене. М. Грубешлиева, ПИУ, 78. Силна храна, чист въздух, спокойствие… и след една година вие можете да излезете на французка борба с някой атлет! Хр. Смирненски, Съч. III, 141. Пътуването беше трудно и всеки се нуждаеше от силна храна. Гр. Угаров, ПСЗ, 617. На утрото ще скочи преди него, за да му приготви топла и силна закуска. К. Колев, М, 14. Силен телешки бульон.

27. Прен. За художествено или научно произведение и др. – който е с голяма въздействаща сила и се отличава с високи качества, достойнства. Противоп. слаб, лош, посредствен. Увлекателен и сладкодумен, забавен, но в същото време и задълбочен, Димитър Томов ни поднася нова силна книга с разкази. Ив. Гранитски, Съч. III, 233. Особено силни и разобличителни статии за администрацията в новоосвободените земи се появиха по страниците на в. „Нова България“. Ст. Трифонов, Т, 104. Мое убеждение е, че стихотворението „Море“ е най-силната творба на Радевски. Злат., 1942, кн. 7, 342. Тук, в България, любимците на публиката не могат да спасят пиесата, както и обратното – силните пиеси при лошо изпълнение са осъдени на сигурен неуспех. З, 1940, бр. 28-29, 6. Силен роман. Силни сатирични стихове. Силен и разтърсващ филм. Силно представление. Силен спектакъл. // За думи, изразни средства и под. – който е с голяма въздействаща сила и изразителност. Противоп. слаб, блед. А думите на Странджата, силни и трогателни, още ехтяха на ушите му. Ив. Вазов, Съч. VI, 18. Той не можеше сега да намери достатъчно силни думи, за да обрисува страшната трагедия на своето племе. А. Страшимиров, Съч. V, 192. Той не се доизказа, защото до такава степен презираше тази хитра селска мома, която беше завъртяла ума на зеления му син, че не улучи достатъчно силна дума, за да изрази отвращението си към нея. Г. Караславов, ОХ, 246. И досега потръпвам, като си помисля за нещастниците, които, привлечени от моя глас, се бяха довлекли дотам. Страшни! Ужасни! Не, не, слаби са тия думи, а други, по-силни, не знам. Ст. Дичев, Р, 69. Давам ти достатъчно дълъг срок, за да си припомниш всички най-силни епитети за природни хубости и чудеса. Др. Асенов, СВ, 110.

28. Прен. За довод, аргумент и др. – който е достатъчно обоснован и трудно може да бъде оборен, отхвърлен; убедителен. Противоп. слаб, несъстоятелен, неиздържан, неубедителен. Когато някой се осмелеше да го упрекне публично, Петър Стаменов ставаше и малко тромаво, но с достатъчно силни аргументи му даваше отговор. Р. Михайлов, ПН, 81. Разбира се, че това мое мнение аз мога да подкрепя и с други още по-силни и още по-важни доказателства. Хр. Ботев, ПССъч. ІІІ, 293. Има силни улики, че той е съчинител на поменатите по-горе документи. Ст. Мокрев, ЗИ, 213. И все пак фактите са по-силни от тази лъжа. Т. Генов, ДОД, 5. Опитен в споровете, с много силни доводи Кирил оборвал противниците си. Ист. VII кл, 22.

29. За мотор, машина и др. – който е с голяма мощност; мощен. Противоп. слаб. Мощният двигател, който рязко ускорява автомобила и му придава висока максимална скорост, е гордост за шофьора. Обаче такъв автомобил със силен двигател все пак не би могъл да се използува в транспорта, ако не притежаваше една надеждна спирачна система. Г. Аспарухов, КЗА (превод), 156. Силните вентилатори, които можеха да откъснат ръката на човека, изсмукваха нечистия въздух. Г. Белев, КВА, 324. Разликата в извършваната работа става ясна, щом спомним, че при еднакви условия аеропланът изисква много по-силен мотор от автомобила. БЖ, 1926, кн. 4, 29. Новият модел компютри е с по-силен процесор.

30. За очила, лещи и под. – който е с голям диоптър. Противоп. слаб. Той гледаше лекарите през силните си очила. Д. Ангелов, ЖС, 40. През силните лещи на военния далекоглед обгледа стаените слабо осветени казарми. Ем. Станев, ИК III и IV, 416-417.

31. За работа, дейност и др. – който протича или се развива активно, успешно, с добри резултати. Противоп. слаб. В турско време в града [Сливен] се е развила силна занаятчийска промишленост. Г. Данов и др., СП, 160. Ако ще сме страна със силно земеделие и производство на храни, трябва да започнем промяната из основи. Земята е основен капитал, а нямаме адекватен закон за земята. И, 2014, бр. 34, 71. За да има в една държава силна търговия, необходимо е да е развита консуматорската способност на населението. ТФ, 1915, бр. 614, 2.

32. За период – през който са постигнати много добри или отлични резултати в някаква област, дейност. Противоп. слаб. Летният сезон през настоящата година ще бъде силен като миналия. Д, 2014, бр. 48, 6. Земеделието е отрасълът, който много зависи от природата, имаше предишна силна година, дано и тази да е такава. Класа, 2009, бр. 411, 15. Изиграхме много силно полувреме. Бяхме агресивни, организирахме страхотни атаки, можехме да вкараме и повече голове. Утро, 2018, бр. 8317, 12. За съжаление, 2013 г. не беше добра за българската проза. За сметка на прозата родната поезия имаше силна година. ЛВ, 2013, бр. 42, 12. Силна година за икономиката. Силен полусезон за българския футбол. // За период – през който човек постига много добри или отлични резултати в някаква работа, дейност. Противоп. слаб. Мене например, в силните ми години, и мръвчици ми даваха, че и пшеничен хляб. Ама по два чувала с жито вдигах на гърба си, такава беше силата ми. А. Гуляшки, СВ, 139. Да се върна в младите дни – / в мойте силни младини. Ив. Вазов, Съч. III, 148. Силен сезон за най-добрия ни тенисист.

33. За положение, позиция – който е изгоден, носи предимства, преимущества за някого. Противоп. слаб. Поради това си високо и силно положение в държавата те си позволявали много волности. В. Златарски, ЛК I, 123. Намираше се в силна позиция, защото тук имаха нужда от него. Д. Фучеджиев, Р, 190.

34. Обикн. при игра на карти – който носи повече точки в сравнение с друг, други. Противоп. слаб. Впрочем това, че има силна карта, пролича веднага по сияещото му лице. П. Незнакомов, ТС, 62. Надвесил се над масата, всеки гледаше напреде си, задебнал с едно око своя съиграч, приписал му същите намерения да смени някоя слаба карта с по-силна, каквито имаше и сам. Ст. Чилингиров, ХНН, 140. Играчът, който е сложил най-силната карта, печели „ръката“ или „взятката“. П, 1974, бр. 44, 9.

35. Като същ. силния(т) м., силните мн. а) Човек, който притежава голяма физическа сила. Със силните се не бори, с богатите се не мери. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 141. б) Човек, който проявява психическа сила, твърдост. Противоп. слаб. Слабият лъже да прикрие нищожеството си, а силният – да запази спокойствието си. К. Петканов, В, 22. Бог люби слабий, но на силния помага. П. П. Славейков, КП ч. III, 97. в) Човек, който притежава богатство, влияние и власт. Противоп. слаб. Промяната у епископа съвсем ясно издаде човека от неблагородно потекло, който се бе издигнал с много старание и с овнешко раболепие пред силните. Й. Вълчев, СКН, 342. На силния обикновено му се струва, че всичко е в неговата власт. Д. Фучеджиев, Р, 175.

◊ Силен разтвор. Хим. Разтвор, който съдържа в 1 милилитър течност голямо количество от разтворимото вещество; концентриран разтвор, гъст разтвор. При изгаряния от първа степен обгореният участък на кожата се намокря със спирт, одеколон, силен разтвор от калиев перманганат. Н. Иванов и др., ГО, 104. Заледените стъкла на прозорците се почистват най-добре и най-бързо с кърпа, натопена в силен разтвор на готварска сол. МК, 1971, кн. 10, 37. Силен ток. Електр. Ток с голяма амплитуда, използван в промишленото производство и др. Практическото приложение на резонанса на напрежението е най-разнообразно както в електротехниката на силните токове, така и в тая на слабите – радиотехника, далечна свръзка и др. Й. Йолов и др., ЕР, 152. Релетата са с лека конструкция и са предназначени за многократна употреба само в слаботокови вериги. Прекъсвачите се правят за прекъсване на силни токове при повреда. М. Цанков, РЕ (превод), 132. Силният пол. Книж. Мъжете, мъжкият пол. На тази маса обядваха и вечеряха всеки ден всичките единадесет първи приятелки, в това весело и приятно девиче гнездо не можеше да проникне нито един представител на силния пол. П. Незнакомов, БЧ, 123. Що се отнася до жените инженери – ръководители на групи, те по всички данни превъзхождат представителите на силния пол. Хр. Домозетов, ОР, 42.

~ Опирам се / опра се на силен гръб. Разг. Разчитам на подкрепата, на помощта на някого, който е влиятелен, силен. Но те забелязаха, че той беше по-силен от първия пристав, защото правеше разни произволи, без да се бои от някаква отговорност; очевидно, той се опираше на силен гръб. Ив. Вазов, Съч. XI, 97. Силен като бик. Разг. За човек – много, извънредно силен. Топал Хасан, силен като бик, отчаяно се съпротивляваше на двамата си противници. Ив. Вазов, Съч. XXII, 23. – Силен като бик! – възхити се Серафимов, кабинетен плъх, който никога в живота си не е пренесъл повече от седем килограма на разстояние четиринайсет крачки. Й. Попов, ББ, 21. Силен на деня. Книж. Човек, който разполага с власт, който управлява. То [бъдещето] се представяше на Кондарев като жалко съществуване – някакъв писарушка, превиващ гръбнак пред силните на деня. Ем. Станев, ИК I и II, 372. Една неочаквана опозиционна буря захваща да се издига в страната срещу силните на деня. Г. Кирков, Избр. пр I, 168. Силна ръка. Разг. Решително, твърдо управление. Този имот на кого ще го оставя – на тебе ли? За два дена ще те излъжат и ще го грабнат. Силна ръка трябва, да го пази и да го множи! Кл. Цачев, ГЗ, 93. Силни като клещи. Разг. За ръце, пръсти – много, извънредно силни. Доведоха го двама стражари, от него се страхуваха всички, ръцете му бяха силни като клещи. Ат. Райнов, Н, 30. Умираше от страх, но не смееше да помръдне. Пръсти, силни като клещи, докоснаха рамото му, ала допирът им бе топъл, нежен, изпълнен с обич. В. Божилов, КЕ (превод), 586. Силният човек. Книж. Лице с най-голяма власт и влияние в някаква сфера, област. Белаур – който се оформя като силния човек в държавата, заедно с първите велможи изпраща пратеници до крал Стефан Дечански и до младия крал Стефан Душан. Ив. Билярски, ИСБ, 191.

Виж повече