ЛЕКСИТ


Основна форма: голя̀м - Прилагателно

Форми:

голя̀м - единствено число, мъжки род, нечленувано
голѐмия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
голѐмият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
голя̀ма - единствено число, женски род, нечленувано
голя̀мата - единствено число, женски род, членувано
голя̀мо - единствено число, среден род, нечленувано
голя̀мото - единствено число, среден род, членувано
голѐми - множествено число, нечленувано
голѐмите - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 голям - славен - знаменит - легендарен (прен.) - велик
2 голям - зрял - възрастен (за човек)
3 голям - обширен - пространен - просторен - широк - ширен (поет.)
Виж повече

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 голям - малък

Резултати от: Фразеологизми в Инфолекс:


1. голям
- Бил и в сито, и в решето и бил и в голямо решето, и в малко сито, бил в голямо и в малко сито, бил в голямо и малко решето, бил в малко и голямо сито
- Бозая от голяма ненка
- Вдигам сянка, по-голяма от боя си
- Врял в голямо и малко гърне
- Вървя с големи крачки
- Големи приказка
- Големи яйца
- Голяма дума (големи думи) не казвам
- Голяма клечка
- Голяма му е тафрата, малка му е софрата
- Голяма работа:1
- Голяма работа:2
- Голяма фирма, бедно положение
- Голям е господ
- Голям фес, ама празен
- Зарекъл се поп да не реже големи порязаници
- Имам голяма уста
- Имам голямо гърло
- Имам се на голямо
- Лахало ми се е от големите лахани
- Малко щрепеле, а голяма шапка
- Минал през <сито и> решето и минал и през голямо решето, и през малко решето
- Намери голям камък, та си удари главата
- Не си по-голям от хляба
- От голямата риза ища
- От голямото доброутро
- От царя по-голям
- По-<голям> католик <и> от папата
- Покачил се на големия ат
- Свивам се/свия се на ер голям
- Свил съм се на ер голям
- С голяма кошница
- Турям се на голямата клечка
- Устата ми големи и те ме бият
- Устата ми е голяма
- Устата ми са по-големи от гъза ми
- Хем голо, хем голямо
- Хем насрано, хем голямо
- Чудо голямо <станало>
- Ще дойде голям ден <с> малка пита
- Играе ми големия пръст
- Не се знае от коя трънка ще изскочи големият заек
Виж повече

Резултати от: Речник на българския език

ГОЛЯ̀М, -а, -о, мн. голèми, прил. 1. Който има размери, величина или обем над средните, обикновените. Противоп. малък. Найдоха се в малкото задно дворче, което се съобщава с големия двор чрез врата, заключена отвътре. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 26. В това време магерът почна да нарежда масата, защото беше вече обед, и донесе една голяма паница с димяща и ароматна чорба от фасул. Елин Пелин, Съч. IV, 63-64. Таблени дъбови врати, засводени отгоре, подчертават формата на голямото огнище в левия ъгъл. Ив. Коларов, Е, 48. Тримата братя,.., изметоха пода,.., а придворният шивач и баща ми пренесоха нашата стара шевна машина, както и двете големи стомни. Д. Бегунов, ЧОД, 21. В ослепително бяла елипсовидна чинийка палавата Соня носеше голямо парче портокалов кейк. В. Сотиров, ЛНП, 18. Сякаш този голям и велик град е изтъкан от светлини и от тъмните води на Босфора. К. Странджев, ЖБ, 25. В споменатите работи Архимед използува аксиомата, че от две неравни еднородни величини по-голямата превишава по-малката с величина, която, събрана сама със себе си достатъчен брой пъти, може да стане по-голяма от произволно взета величина от същия вид. Матем., 1967, кн. 2, 2. Нигде се рало не фата/ у това поле широко/ да оре църно оране,/ да прави нива голема. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 415. На прехвалени ягоди с голям кошник не ходи. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 292. Вече нямам търпение да чета големи романи. Предпочитам къс разказ, есе, стих. Δ Дебел сняг — голям комат. Послов. Голям залък лапни, голяма дума не казвай. Послов. На страха очите са големи. Послов.

2. За човек — който има височина, ръст над средния и обикн. по-едро тяло; висок, едър. Беше високо, снажно и силно момче. Неслучайно му казваха Големият. // За животно — който е едър. Противоп. малък. Голям котарак може да бъде по-едър от някоя изкуствена порода домашни кучета. ● Удвоено. г о л я м-г о л я м. За усилване. — Отнесе ми стрелата — промълви Петьо смутен. — Кой? — запита Живко. Все гледаше да се заяде. — Едно попче. Голямо-голямо. Ударих го, а то се дръпна и скъса връвта. П. Бобев, ГЮМ, 73. // За растение — който е висок. Противоп. нисък. Израстна Борът мъдър и голям./ А разни дребосъци там/ за него снизходително говорят:/ — Зелен е Борът! Ст, 1964, бр. 938, 2.

3. Който е значителен по количество, по брой; многоброен, многочислен, обилен, изобилен. Противоп. малък. Пространството, оградено с крепостната стена, е било заето от голям брой постройки. Ст. Михайловски, БС, 89. В нашето голямо задружно семейство непрекъснато се говори за откровеност. Й. Попов, ИЖП, 55. Паднало е голямо пиене, то се знае, и баща ми предупреждава човека, че не става дума само за една куртка, а за три. Д. Бегунов, ЧОД, 19. Броиха му [на Захарий] девет хи- ляди гроша в бешлици, както бе уговорено. Това беше голяма пара. Вл. Свинтила, СЗЗ, 328. — От държава зор се купува, Крачан чорбаджи. Държавата, която и да е, кяр търси, голям кяр. В. Милев, РК, 38. „Някои хора смятат, че числото песъчинки е безкрайно голямо. Аз [Архимед] говоря не за пясъка, който се намира в Сиракуза или в цяла Сицилия, а за пясъка на цялата суша.“ Матем., 1967, кн. 2, 3. По два начина хората са пропадали: от голямо богатство и от много думи. А. Начев, ПЖЧ (превод), 13. Слуховете за намеренията ви да положите един голям капитал за вечно поддържане на шуменските учебни заведения, произведоха между нас най-живи впечатления. У, 1871, бр. 23, 357.

4. Който притежава много имущества и разполага с материални възможности; едър. Противоп. малък. Но зад неговата учтивост Евгени долови нещо студено, надменно.. „Да знаех, нямаше да дойда“ — сви той вежди и издърпа малко грубо ръката си от ръката на големия фабрикант. Д. Ангелов, ЖС, 25. През първата половина на юний Гунка постъпи отново на работа. Сега тя беше в семейството на голям търговец. Г. Райчев, ЗК, 192. Тодор Господинов или Голям Борован,.., беше арестуван и докаран в града по донос на Нато Рашев, най-големия богаташ в целия Подгоровски район. Д. Ангелов, ЖС, 59.

5. Който е продължителен във времето. Противоп. малък. — Ден голям, все ще мине някой тукашен, ще ни посочи пътя. Сл. Македонски, ЕЗС, 206. Че дните са големи, ведролики/ над тая пръст, над тая родна угар! Ив. Бурин, ПТ, 23. През лятото денят е голям. Δ Голяма ваканция.

6. Който е във висока степен наситен, силен. Седеше на бюрото си от славонски дъб .. Големите летни горещини бяха вече настъпили и той беше само по риза. Д. Ангелов, ЖС, 118-119. Со големи плачое и жалое се отделиле братот и сестрата. СбНУ Х, 166.

7. Който изпъква над другите с някакво качество, способност; забележителен. Радостното е, че такива хора, с голяма европейска култура, като Пенчо Славейков,.., Симеон Радев и други, не станаха космополити, а именно големи българи .. Нямало е голям българин в нашата история, който да не е бил голям патриот. Е. Каранфилов, Б III, 264-265. Така големият бунтовник и народен водител [Раковски], с чиито идеи Левски е бил запознат от по-рано, става негов учител. Ив. Унджиев, ВЛ, 52. Един турчин попитал Раковски. — Ти, дядо Никола, не знаеш кой е Раковски? — Той беше голям юнак и много обичаше народа си. Л. Каравелов, Съч. IV, 70. Той говееше в сряда и в петък,.., рано си лягаше и ставаше, за което Иван Бухалът, голям присмехулник, често казваше, че Варлаам вечеря с просеците. Ив. Вазов, Съч. VIII, 8.

8. Който е много добър специалист в дадена област. — А, голям кавалджия беше! Инджето, Инджето като кажеха — всеки го знаеше. Й. Йовков, Ж 1945, 113. Голяма майсторка е стрина Венковица на ткането: никой не може да тъче такива хубави кенарени платна, везани възглавници и шарени черги, каквито тъче тя. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 167. Ей го и дядо ти Стоян Загореца. Дошел е тука от Балкана преди 40 години. Най-големият градинар в нашия край. А. Каралийчев, НЗ, 177. Перикъл бил един от най-големите оратори и господарствени хора, които са съществували в което и да е време на земята. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 203.

9. Който е много известен, влиятелен; виден, велик. Противоп. малък. Но в тоя хороскоп нямаше нищо или почти нищо,.. кавга с голям човек, може би с покровителя. П. Вежинов, НБК, 323. — Викат ме веднъж от пощата. Търси те, кай, нашият генерал, Темелков... Кажи бе, Темелков, питам, а той нарежда направо, нали е генерал: ще уредиш, вика, лов на зайци, идвам с големи гости. С. Северняк, ИРЕ, 222. Цанков е клонка от голяма свищовска фамилия, негов племенник е Киряк Цанков, а син на бащината му племенница Пауница е Никола Катранов, прототип на Тургенев за Инсаров от „В навечерието“. Т. Жечев, БВ, 111. От само себе си се разбира, че младите [Мелвин и Степанович] ще живеят при Овсанна. Свекърът и свекървата приеха това като част от неизбежното щастие, което ги бе сполетяло с този брак между големите Хайгабашянови и малките Степанович. С. Севан, РР I, 56. Те [Гешовците] имаха също и обаянието на големите имена в страната. С. Радев, ССБ I, 476. ● Още от плана на Подгорската буна,.., Божил имаше на ум здрави кроежи за узаконяване на държавицата ни пред големите държави. Д. Яръмов, БП, 159.

10. Който се отнася с разбиране, благородство, който е снизходителен към някого или нещо. Винаги можеш да разчиташ на толерантността му. Голям човек е. // Който е присъщ на такъв човек; широк, приятен. Посрещна ме на двора стрина Ката,/ повзря се в мен и плесна със ръце./ И аз целунах подмладен ръката,/ на майката с голямото сърце,/ което — без да имам капка право -/ до тоз далечен ден не ме забрави. Д. Методиев, ДП, 77-78. Голяма душа.

11. За качество, чувство, душевно преживяване или постъпка — който е в значителна степен, проявява се със сила над обикновеното. Противоп. малък. Ташка сякаш не я чу, а заговори като на себе си: — Отдавна не бех я виждала отблизу: пораснала, станала жена. Голема хубост... Д. Талев, ПК, 173. Никола Фичов и тук проявил голяма- та си дарба. Той построил в 1858 г. хана на видния търновски богаташ хаджи Николи Минчев. Ст. Михайлов, БС, 111. — Шептях ти, шептях ти — съвсем се отчая Иван Андреев — накрая извиках! Но ти беше засекъл, и точка! Голям страх брахме! В. Пламенов, ПА, 67. Голямата нежност винаги закъснява. Винаги пътува тъй дълго до най-близкия, че когато стигне до него, той е вече мъртъв. Бл. Димитрова, Л, 199. — Пророче,.. на съвестта ми тежи голям грях. Й. Попов, БНО, 43. Бай Дачо.. с голям зор склони да отпусне един куц кон от стопанството. Й. Радичков, ВН, 64. Сестра Маргарита Антонова, влезе в кабинета напрегната,.., очевидно готова за голям скандал. Ч. Шинов, БС, 60. Иван чувствуваше, че решението да учи е най-голямата грешка в живота му. Д. Шумналиев, ПЛ, 21. Голяма почит. Голяма радост. Голям късмет. Голям успех. Голямо зло. Голямо щастие. // За родствена или емоционална връзка — който е във висока степен, много близък. Засака Тодор Тодора,/ сака я, не дадоа я;/ баща я майка не дават,/ че си е рода голема,/ голема рода кумова. Нар. пес., СбНУ III, 28. Те са не само добри колеги, но и много големи приятели. Δ Не ѝ говори против него. Голяма любов са от ученическите години.

12. За проява, изява или идея — който изпъква с достойнствата си, със значимостта си; значителен, забележителен. След като е обиколил света, художникът се връща в своята родина.. като зрял творец, който е разбрал в цялата ѝ същност древната истина, че голямото изкуство се създава само в родината. Е. Каранфилов, Б III, 76. Да се разгледат литературните възгледи на Д. Кьорчев и неговото голямо дело на критик и литератор е невъзможно в една статия. В. Йосифов, Избр. тв I, 17. А сега Борис прави и друга фабрика — .. Сега копаят основите, голяма работа... Й. Йовков, ОЧ, 157. Голям замисъл. // Който е съществен, важен за обществото. Те бяха умилително тържествени пред деня на големия празник. Елин Пелин, Съч. IV, 47. Месо употребяват [столетниците] най-много веднъж седмично и на големите празници. ПЗ, 1981, кн. 10, 12. И през всичките тези години той [Кусев] нито за ден не е бил отвъд борда на голямото време. К. Странджев, ЖБ, 11-12. За разлика от Ставри, който ходеше и през делнични дни облечен официално, Методи пристигна на тържеството такъв, какъвто бяха свикнали да го виждат и в големи, и в малки дни по трасето на каскадата. А. Гуляшки, ДМС, 92. Но заедно с всичко това не по-малък интерес представлява и неговият [на Стоян Чомаков] патриотизъм, твърдите му убеждения по българските интереси в голямата игра на силите. Т. Жечев, БВ, 250. Голяма борба.

13. Който е преминал детските си или юношеските години и е достигнал до зрялата си възраст. Те са големи, но все още вършат лудории. // С местоим. числ. к о л к о. Който е на определена възраст. Колко голямо е детето? Δ Колко голям стана вече синът ти? // Който е на повече години по отношение на някого. Дядо Йордан имаше трима синове.. Най-големият беше Божан. Елин Пелин, Съч. III, 10. Ангелинка разглеждаше шарените цветя по басмената пола на голямата си сестра и обикаляше контурите им с пръстче. П. Спасов, ХлХ, 124. Само дъщеря ѝ [на Божана] Йовка, най-голямото ѝ дете, постоянно я обикаляше. Елин Пелин, Съч. III, 23. Той има дор три дъщери:/ голямата му дъщеря,/ кога си навън излезе,/ на чешма вода да земе,/ слънцето надогряваше. Нар. пес., СбНУ ХХII-ХХIII, 53. Най-голямата етърва,/ тя на етърви думаше. Нар. пес., СбНУ ХХII-ХХIII, 95.

14. Като същ. големите, мн. а) Възрастните. Някои поискаха да вземат пушката на Гърбавото.. Хлапетии се промушваха измежду големите и го ловяха за гърбицата. Й. Йовков, СЛ, 136. Образът ми се чупеше в зелената и гладка повърхност на водата. Заговорих с него: — Ти, дете ли си, както твърдят големите? — шеговито го попитах. П. Михайлов, МП, 63. б) Израслите вече деца. В час по съчинение с по-големите ще се опитаме да напишем писма до деца от други училища. Л. Александрова, ИЕЩ, 250. в) Големците. — Отива си поручикът. Младо момче. И да ти кажа ли, Йове, чуй ме — то не е криво момчето. Те, малките правят, каквото им заповядат големите... Туй е то! Й. Йовков, ЧКГ, 139-140.

◊ Голяма Богородица. Църк. Християнски празник на 15 август — смъртта на Богородица (Дева Мария); Успение Богородично. По стар, от незапомнено време обичай празникът Голяма Богородица се празнуваше в лозята. Т. Харманджиев, Р, 174. Само Донка, Стефановата жена, ѝ дойде на гости на празника, на Голяма Богородица. В. Геновска, СГ, 165. Голяма вселена. Астрон. Вселената извън нашата Галактика; метагалактика. А сега вижте сами как изглежда мярката „километър“ в мащабите на Голямата вселена: разстоянието до най-близката звезда е 40 680 000 000 000 километра! Д. Пеев, ЖДП, 72. Имаме основания да предполагаме, че Вселената представлява многоетажна стуктурност, т. е. вижданите от нас спирални мъглявини образуват една още по-голяма система, наричана метагалактика или Голяма вселена. Астр. ХI кл, 100. Голяма калория. Физ. Единица за количество топлина, равна на 1000 калории; килокалория. Една голяма калория (кал.) е равна на количеството топлина, което е необходимо, за да се повиши температурата на един килограм вода с един градус. Хим. IХ кл, 1950, 43. Голямата мечка. Астрон. Съзвездие от Северното полукълбо на небесния свод, състоящо се от седем ярки звезди, които образуват характерна фигура, прилична на черпак с дръжка. Когато се събуди, Голямата мечка се беше вече затулила зад отсрещния рид и над тъмния гръб на рида блестеше само нейната опашка. Х. Русев, ПС, 173. Голяма шарка. Остар. Едра шарка; вариола, сипаница. Сипаницата (голяма шарка ..) казват да е пренесена из Индия, както и толкова си други смъртоносни болести. Лет. 1874, 79. Голям канон. Печат. Печатарска мярка за букви, голяма 40 пункта; двоен текст. Голям кръг. Геом. Всеки кръг, получен от сечението на равнината, минаваща през центъра на сферата. Сечението К, което минава през центъра на кълбото, се нарича голям кръг, защото е по-голямо от всички други сечения. Стереом. VI кл, 50. Голям мозък. Анат. Част от главния мозък, която включва в себе си предния, междинния, средния и продълговатия мозък и Варолиевия мост. Главният мозък е образуван от две части: голям мозък и малък мозък. Анат. VIII кл, 138. Голямо кръвообръщение. Анат. Непрекъснато движение на кръвта, което започва от лявата сърдечна камера и завършва в дясното предсърдие, чрез което всички органи и тъкани се снабдяват с хранителни вещества и кислород. Като премине през системата от капиляри и тъкани, тя [кръвта] отива във вените.. и се влива в дясното предсърдие. Това е пътят на голямото кръвообръщение. Н. Манчева, ЛФ, 137. Голямо куче. Астрон. Съзвездие от Южното полукълбо на небесния свод, в което се намира Сириус, най-ярката звезда на небето. През зимните месеци може да се наблюдава и в нашата страна най-ярката звезда на небето α (алфа) от съзвездието Голямо куче, наречена Сириус. Тя се намира на 8,6 светлинни години. Д. Пеев, 3, 11. Голямо пладне. Диал. Времето към 15 часа. Голямо цвете. Диал. Невен (Н. Геров, РБЕ I). Голям синигер. Непрелетна полезна птица, разпространа в равнините и поляните, обитаваща широколистни дървета; чичопей, сланинарче. Parus major. Големият синигер е много полезна птица. През целия ден той „старателно“ изследва кората на дърветата и измъква с тънкия си клюн скритите насекоми, яйцата и ларвите им. Ц. Пешев и др., АЗ, 263. Ер голям. Грам.; голям ер. Разг. Буква Ъ в българската азбука, която бележи специфичен за езика твърд гърлен звук. Майорът с насмихнато око слушаше уроците и следеше внимателно растящото на всеки миг гъмжило от големи и малки ерове и други букви, що покриваше масата. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 88.

> Вдигам сянка, по-голяма от боя си. Диал. Имам високо мнение за себе си; надценявам се. Големи думи (фрази). Разг. Високопарни думи, обикн. съдържащи нереалистични обещания. Радко Димитриев, който най-напред бе решил да бяга, още театралничеше. Но Груев бе уморен вече от неговите големи планове и големи думи. С. Радев, ССБ II, 94. На 11-ти той [Стоянов] се вести във Видин, за да убеди Любомски да се обяви против преврата. Д. Ризов бе имал в София същата идея:.. Любомски, техен сподвижник по Съединението, човек на големите фрази като тях -..- им се виждаше предопределен да спаси честта на армията. С. Радев, ССБ II, 99-100. Големи приказки. Пренебр. 1. Обещания, за които е съмнително дали ще бъдат изпълнени. Той е по големите приказки, недей да вярваш, че ще изпълни всичко, което ти казва. 2. Хвалби; самохвалство. Големи приказки приказваше за себе си, но нищо не излезе от него, дори образованието си не можа да завърши. Големият екран. Разг. Киноекранът. Колкото и да са атрактивни филмите на големия екран, кината остават празни. Големи яйца. Разг. Ирон. Възклицание за изразяване на пренебрежение, насмешка към нещо, което се изтъква, или към някаква хвалба. — Питам ви, кой от вас е виждал Левски? Никой. — Е, та какво, че си го виждал — не се сдържаше Васил Петкин. — Големи яйца. Защо не научи нещо от него? Кр. Григоров, Р, 68. Големият пръст. Разг. Средният пръст от петте пръста на ръката. На големия му [на великана] пръст светна един златен пръстен, голям колкото обръч на буре. А. Каралийчев, СбХ, 97. Голяма буква. Разг. Главна буква. Собствените имена се пишат с голяма буква. Голяма дума не казвай. Разг. Старай се да не прибързваш с необмислени изявления или обещания. — Голяма дума не казвай, сестрице — пресече я кротко Теодосий. — Ще стане, каквото бог даде! Богу се молѝ! Ст. Загорчинов, ДП, 286. — Син ще е и толкова. Поръчката е такава. — Ами ако излезе момиче? .. — Момиче ли? — изгледа го свирепо Теню. — Момиче може и циганката да ти роди,.. — Брей, братовчед, не казвай голяма дума! — подхвана шеговито Татарлийчето. Г. Караславов, Избр. съч. II, 72. Голяма капия. Разг. Човек, който е малко странен в поведението си и е смешен за околните. Служителката прихнала да се смее. — Ами ти си голяма капия — рекла тя на Продан. — Я ме чакай след работа. Й. Попов, БНО, 97. Голяма клечка. Разг. Обикн. ирон. Човек с високо служебно или обществено положение. Не, баща ми може да си мисли каквото ще, но в очите на повечето хора той е голяма клечка, с влияние в управляващите среди. Ат. Мандаджиев, БЦР, 87. Голяма му е тафрата, малка му е софрата. Диал. Употребява се за беден човек, който обича да се гизди. Голяма работа1. Разг. Шег. Човек, издигнал се обществено или служебно. — Е, голяма работа си станал, направили те началник. Голяма работа2. Разг. В реплика — като възклицание за изразяване на пренебрежително отношение към нещо станало или за омаловажаване на нещо. — Ще се удавиш.. — Ще се удавя ли? — каза той, като изпи рома си. — Голяма работа. Един сиромах като мене щял да умре, светът няма да се свърши. Й. Йовков, ЖС, 67. Пък не са направили и кой знае каква пакост — отрязали един кабел и подпалили няколко купи сено — голяма работа. Г. Караславов, Т, 51. Голяма фирма, бедно положение. Разг. Ирон. Човек, който изглежда богат или има добра служба, а всъщност няма достатъчно пари или имот; набеден богаташ. — Брат ти, както изглежда, е голяма фирма, бедно положение — има къща, лозя, добра работа, а в края на месеца все търси пари назаем. Голям господ. Разг. Като възклицание: а) За изразяване на надежда, че ще се поправи положението или че ще се даде заслуженото някому. б) За изразяване на задоволство, че вече се е поправило положението или че някой е получил заслуженото. Голям залък. Разг. Нещо или някой, който е смятан за забележителен, велик. Досега хубостта на Мелвин не ѝ бе донесла нито нещастие, нито пък някакво щастие.. Никой не беше поискал ръката ѝ. Може би я смятаха за твърде голям залък, може би трепереха от евентуален отказ на Овсанна или просто Родосто чакаше за Мелвин столичен жених. С. Севан, РР, 53. Голямото село. Разг. Ирон. Столичният град. — Девер Киро си дошел, а?.. И пак щял да си ходи в София.. — Е, деверьо, какво има по Голямото село? Как е там? Лошо, хубаво?... Г. Караславов, ОХ IV, 27-28. Голям пищял. Разг. Глезен. Голям Сечко. Разг. Месец януари. По едно време Лазар долови нова промяна в жена си. Беше след Божик, но това продължи през целия Голям Сечко и докъм средата на Малък Сечко. Д. Талев, ПК, 751. Затрепера вита ела/../ затрепера посред зима,/ посред зима, голем сечко. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 462. Голям фес, ама празен. Диал. Глупав човек; празноглавец. Държа се (вдигам се, хвърча) на голямо. Разг. Големея се, гордея се, надувам се. Бе позастаряла мома, с един дълъг нос,.. че да не бе я взел Наке за жена, едва ли щеше и да се омъжи... Тя сякаш бе забравила това, та все се държеше на голямо. Кр. Григоров, Н, 42. — Де па ти, Вандо, напиши им на хората, да не кажат, че се дигаме на голямо! — Дума да не става! Отговаряй си на хората какво знаеш! Ст. Даскалов, СЛ, 368. — За тебе хората няма дори да хабят патрона, направо ще те резнат с ножчето по гушката! — Брей да се не видяло! — не съвсем убедено откликна Юрдекът. — Много на голямо хвърчиш... П. Вежинов, НС, 210. Имам голяма уста; устата ми е голяма. Разг. Не мога да бъда наддуман, много съм устат. Само знаят да правят коментари и интервюта, устата им е голяма, ама когато стане дума нещо от казаното да се изпълни, никакви ги няма. Мало и голямо; малко и голямо. Разг. Всички хора. Но сред борбите за власт и партизанските страсти страната кипеше от патриотичен ентусиазъм, мало и голямо се опияняваше от желание да освободи Тракия и Македония. Ем. Станев, ТЦ, 85-86. Откриването личността на Бойча порази мало и голямо, а изравянето труповете на двамата турци докара в ужас градеца. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 5. Малко щрепеле, а голяма шапка. Диал. За човек, който е малък, дребен на ръст, но юнак. Минал и през голямо решето и през малко решето. Разг. Който има голям опит, който е извънредно опитен и обигран, понеже е прекарал всякакви изпитания, трудности. Не си по-голям от хляба. Разг. Казва се на човек, обикн. когато не иска да яде, за да го поканят да хапне. — Хайде де, вземи си. Няма да напълнееш от толкоз. Не си по-голяма от хляба. Окото ми бяга на голямо. Разг. Стремя се към богатство, към добро положение. — Стефчов Кириак ще се годява за Лалка Юрданова?-..- То се знае, на Стефчова окото бяга на голямо... Ив. Вазов, Съч. ХХII, 134. От голямото добрутро. Разг. Обикн. ирон. Който е от средата на висшите кръгове, който е с високо обществено положение и богат; високопоставен. — Зная, няма да ти я даде баща ѝ. Риза е от голямото добрутро, а ние — бедни хора — една коза, едно магаре и това... В. Полянов, БВП, 35. — Аз винаги съм била народен човек. — Може, ами ние за друг те знаем: човек учен, от голямото „добрутро“, гдето го думат. Ст. Чилингиров, РК, 122. От царя по-голям. Разг. Високомерен, надут, много горделив. По-голям католик от папата <съм, ставам/ стана>. Книж. Човек, който е предан на дадена идея до фанатизъм. Свещеникът апелираше към благост и търпение, а един момчешки глас оспорваше призива на домакина: по милост ги приели в ротата, а те, келешите, веднага станали по-големи католици от папата. Д. Вълев, 3, 300. С голяма кошница, т р ъ гв а м (о т и в а м). Разг. С големи очаквания, с големи надежди да се получи, придобие нещо много, без да има реални условия за това (тръгвам, отивам). — Какъв беше пътят до победата? — Хубавото беше, че не тръгнахме с „голямата кошница“. ВН, 1958, бр. 2103, 3. Хем насрано, хем голямо. Вулг. За човек, който е виновен, но не желае да си признае и се държи високомерно. Ходя (отивам) по голяма нужда (работа). Разг. Извършвам естествена физиологическа потребност с изпразване на задното черво. В царевицата изпръхтя магаре, закашля се човек. — Аз съм, дядо ти Танас, аз, такованка, по голяма нужда. П. Ангелов, Ж, 61. Ще дойде (дойдè) голям ден <с> малка пита (питка). Разг. Употребява се, за да се изрази, че ще настъпи (настъпило е) време, когато всеки ще си получи заслуженото, ще настъпи (настъпило е) време за разплата. Да те обичаше той, нямаше да дигне глава против баща ти.. Хе-е, чакай ти, няма ли да доде то веднъж голям ден — малка пит- ка... П. Тодоров, Събр. пр II, 407. — Добре дошел, г-н Странджев. Какви новини? — подаде ръка кметът на изпъдения учител. — Новините вие ги знаете. — Е, знаеме ги. — Дойде и за вас голям ден с малка пита. А. Страшимиров, А, 586. Чудо голямо <станало>; голямо чудо. Разг. Пренебр. Възклицание за изразяване на отрицателно отношение към нещо случило се и за подчертаване, че то съвсем не е нещо особено или важно, от значение. Неприятно беше, че сега току се надвесваха хора и се загледваха в мене... Голямо чудо станало: че само аз ли бях заплюл майор Узунова? А. Страшимиров, А, 332. — Не щем да работим все ние двете самички! — започнали ръцете. — Бре, чудо голямо! И ний за себе си ще гледаме веч само — откликнали очите — Че от всите на нас се пада работа най-тежка. А. Разцветников, ОНН, 42. — Това, което научих тук, е много интересно, макар да не е написано в никой учебник. — Голямо чудо! Б. Балабанов, Избр. п II, 43.

Виж повече

Резултати от: Речник на новите думи 2010

голя̀м ∆ Голяма приватизация. ♠ Иконом. ↑Приватизация на големи предприятия, на обекти, имащи ключово значение за определен отрасъл. Голямата приватизация започна през 1993 г. с покупката на завода за царевични продукти. ДТ/2000/283. Дори и най-напредналите в реформите държави като Унгария, която първа стартира голямата приватизация, продължават да се бавят с продажбата на големи държавни предприятия. К/2005/10.