ЛЕКСИТ


Основна форма: ма̀лък - Прилагателно

Форми:

ма̀лък - единствено число, мъжки род, нечленувано
ма̀лкия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
ма̀лкият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
ма̀лка - единствено число, женски род, нечленувано
ма̀лката - единствено число, женски род, членувано
ма̀лко - единствено число, среден род, нечленувано
ма̀лкото - единствено число, среден род, членувано
ма̀лки - множествено число, нечленувано
ма̀лките - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 близък (за разстояние) - малък - къс - кратък
2 маловажен - неважен - малък (прен.) - дребен (прен.) - незначителен - второстепенен - несъществен - незначим
3 нищожен - никакъв (разг.; пренебр.) - малък (прен.) - дребен (прен.) - незначителен - мизерен (прен.) - жалък - мижав (прен.; разг.; пренебр.)
Виж повече

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 малък - голям

Резултати от: Фразеологизми в Инфолекс:


1. малък
- Бил и в сито, и в решето и бил и в голямо решето, и в малко сито, бил в голямо и малко решето, бил в малко и голямо сито
- Врял в голямо и малко гърне
- Все е малко на попово око
- Голяма му е тафрата, малка му е софрата
- Като малко дете на цица
- Малките часове
- Малкия дявол
- Малко щрепеле, а голяма шапка
- Малък като пиперка
- Минал през <сито и> решето и минал през голямо решето и през малко решето
- На водата малко вино туря
- Не мога да капна вода на малкия пръст
- Не мога да полея <вода> на малкия пръст
- Не мога да се меря на (с) малкия пръст
- Не мога да <се> напия вода на малкия пръст
- Не си вдигам/вдигна пръста, не вдигам/вдигна пръст и не си вдигам/вдигна малкия пръст
- Не си мърдам (не си мръдвам/мръдна) пръста, ие мърдам (мръдвам/мръдна) пръста и не си мърдам (не си мръдвам/мръдна) малкия пръст
- Не си повдигам/повдигна пръста, не повдигам/повдигна пръст и не си повдигам/повдигна малкия пръст
- Не си помръдвам/помръдна пръстта, не помръдвам/помръдна и не си помръдвам/помръдна малкия пръст
- Не струвам колкото малкия пръст
- Не съм нито за малкия пръст
- Поставям/поставя на малкия си пръст
- Преварям като малко пуле майка си
- Слагам/сложа в джоба си
- Слагам/сложа в малкия си джоб
- Слагам/сложа на малкия си пръст
- Слагам си/сложа си в малкото джобче
- Тръгвам/тръгна по линията на най-малкото съпротивление
- Турям/туря (турвам/турна) в джоба си
- Турям/туря (турвам/турна) в малкия си джоб
- Турям/туря (турвам/турна) на малкия си пръст
- Ще дойде голям ден <с> малка пита
- Малък Сечко
Виж повече

Резултати от: Речник на българския език

МА̀ЛЪК, -лка, -лко, мн. -лки, прил. 1. Който има размери, величина или обем под средните, обикновените. Противоп. голям. Легнал край тлеещия огън в малката колиба, аз слушах вълшебните приказки на пастирите. Елин Пелин, Съч. II, 121. — Донесете малката масичка, за да сложим подноса. К. Петканов, В, 18. — Каква е тая птица? — обръща се към чернокожия шофьор един акуратен швейцарец, който записва в малкия си бележник всички ту земни рядкости. Св. Минков, ДА, 32. Тук ние имахме един от най-ожесточените си и най-кървави боеве. И малкото неизвестно досега село, изведнъж даде името си на историята. Й. Йовков, Разк. II, 149. Стоян непрестанно чувстваше на широкия си гръб Султанините ръце, .., малки, упорити, твърди. Д. Талев, ЖС, 89. Съседът му .. беше рус момък, .., с руса брадичка и руси мустачета над малки женствени уста. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 6. Малка длан. Малки крака. Малък нос. Малка държава. Малка крачка. Малки чашки. Малка купчина пръст. Малко възвишение. // Като сказ. опред. с предл. за и същ. или с подч. изр. за цел, предназначение със съюзите да, за да, че да. Който по обем или размер е недостатъчен за целта, предназначението, изразени от следващото съществително или от подчиненото изречение. Противоп. голям. Стаята стана малка за тая игра и Палазов, който по едно време се намери доста натясно, изхвръкна из вратата и излезе навън. Й. Йовков, ΒΑΧ, 57. Тук пред черквата, която беше малка да побере цялото множество, се виждаха и дебърски носии. Д. Спространов, С, 202. // Обикн. с предл. на. За хапка, глътка — при който се приема съвсем ограничено, незначително количество храна или течност. Противоп. голям. Насю Хаджигрозданов източваше виното от чашата в устата си на малки глътки. Д. Ангелов, ЖС, 34. // За река, поток, ручей и под. — който съдържа обикн. неголямо количество вода. Противоп. голям. Рано една света неделя по черковната улица на горското селце Брестак бързо премина непознат полянин, прескочи с тоягата си малката вадичка и в недоумение спря на широкия мегдан сред селото. Елин Пелин, Съч. II, 89. Брегалница не е малка река. Л. Стоянов, Х, 9. // За брада — който е с неголяма дължина; къс. Противоп. дълъг, голям. Около една маса седяха и се хранеха Червенаков, Палазов, Сарандовица и още един млад човек, с тъмни черни мустачки и с мека, малка брада. Й. Йовков, ΒΑΧ, 83-84.

2. За човек — който има височина, ръст, по-нисък от среден; нисък, дребен. Противоп. висок, едър. Споменът за майка му изведнъж нахлу и измести всичко друго от главата... Тя беше такава малка, свита и мършава селянка, каквито бяха повечето от жените в Борово. Кр. Велков, СБ, 8. Никола изведнъж се хвърля върху него [Димитър], но не успява да го хване и го подгонва. Малък и лек, Димитър скоро взема преднина. Й. Йовков, Разк. I, 40. Малкото тяло на стария отец Онуфрий, изгубено в широкото му расо, стои неподвижно и стоварено върху стола като чувалче. Елин Пелин, Съч. II, 140. // За животно — който има ръст по-нисък от средните, обикновените размери за определен вид; дребен. Противоп. едър. Сивушка — слаба кравичка, два пъти по-малка от Белчо, прави усилие, и върви успоредно с него. Елин Пелин, Съч. I, 149. Застигнаха ги пътници делиорманци, яхнали на малки коне и наметнали ямурлуци. Ив. Вазов, Съч. ХII, 134. За храна ѝ [на лисицата] служат главно малки гризачи — горски или полски мишки. К. Тулешков, ХЖII, 8.

3. За текст, литературно или музикално произведение — който е къс, кратък. Противоп. дълъг, голям. Цели два месеца малкото обявление се повтаряше и преповтаряше из вестниците и нито един не се излъга да се мерне за частни уроци. Д. Калфов, Избр. разк., 308. Тук [в родното село] .. е затрептяло моето сърце от обич към нашата хубава и ощастливена от природата родина. Тоя трепет на сърцето ми — това са тия малки стихове, които ви поднасям в тая книжка. Елин Пелин, ПБ, 6. Има една малка песен, известна на цял свят. Й. Йовков, Разк. III, 86. Той е майстор на малкия разказ. Малка поема. Малка ария.

4. Който е незначителен по брой, по количество; малоброен, малочислен. Противоп. голям. Едни след други от разни посоки пристигаха малки части и високо викаха номерата на ротите си. Й. Йовков, Разк. II, 144. Стражата ни беше малка, само четиридесет души — не мислехме да срещнем там неприятел. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 8. Малкото стадо овци и кози, .., сладко чоплеше младата трева. Елин Пелин, Съч. II, 43. Малка чета. Малък клас. Малък народ. // Който се отнася до неголям брой пари; дребен, незначителен. Противоп. голям. „Мъчи се да спечели, за да си плати дълга, но приходите му са толкова малки, че той не успява дори лихвите си да посрещне.“ Д. Немиров, Д, 108. — Бае Илчо, ти знаеш, че имаме една малка сметка — защо не дойдеш да я уредим? Елин Пелин, Съч. I, 112. Хаджият даже плати един малък дълг на един хъш. Ив. Вазов, Съч. VI, 36. Малка лихва. Малка сума. Малка цена. Малък капитал.

5. Който е с по-ограничени материални възможности в сравнение с други от същия тип; дребен. Противоп. голям, едър. Вършачките и всички други видове машини ще засилят само чифликчиите, а малките земеделци ще се разорят. Й. Йовков, Ж 1945, 152. В това послание се заповядваше от името на царя на протосевастите, севастите, малките боляри и селските кметове „да услужват на любезните царски гости“. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 169. Имаше няколко хлебари, няколко кръчмари, или други малки търговци хъшове. Ив. Вазов, Съч. VI, 9.

6. Който трае кратко, не е продължителен във времето; кратък, къс, краткотраен. Противоп. дълъг, продължителен. Почти от сутринта, с малки паузи, чувахме да бие камбана. Й. Йовков, Разк. II, 126. Силни болки защракаха счупената кост на крака му [на дядо Угрин], раздвижен от тая малка разходка. Елин Пелин, Съч. I, 80. През зимата денят е малък. Малка ваканция.

7. Който се проявява или съществува в ниска степен, обхват; слаб, незначителен. Противоп. голям. И при най-малкия шум в къщата, и при най-слабото скръцване на коя да е врата, баба Станка ококорваше очи. Г. Караславов, Т, 58. От полка, .., бяха ни съобщили, че тази нощ по случай Възкресение Христово ще има служба, .. Канеха и нас. Изкушението не беше малко. Й. Йовков, Разк. II, 60. Надеждата беше малка за спасение от куршумите на крайбрежните турски стражи и от бесилото русчушко. Ив. Вазов, Съч. VI, 58. Малки радости в живота ѝ не можеха да приглушат острата болка от самотата. Δ Имаше малка вероятност за печалба в тази търговия. Δ Вярата му в успеха на делото беше малка.

8. Който няма съществено, важно значение за нещо; незначтелен, несъществен, дребен. Противоп. голям. Говорехме само за предстоящия път, определяхме деня и часа на тръгването, не пропущахме и най-малките дреболии. Й. Йовков, ΒΑΧ, 9. С каква любов и точност е записвал всеки ден настроението на войниците, своето, успехите, малките несполуки, убити, ранени. Г. Стаматов, Разк. I, 84. Гостите също не отделяха погледи от немного едрия, униформен мъж, с .., усмихнати очи и уста, чиято горна устна излизаше малко напред. „Дъщерята е наследила от него тоя малък недостатък“ — помисли Раковски. Ст. Дичев, ЗС I, 287. Обземаше ме смътно безпокойство при бликащата в гърдите ми парлива радост: не е малка работа да се покажеш пред публиката, която те гледа право в очите. М. Кремен, СС, 86. Малка молба. Малка награда. Малка служба. Малък епизод. Малък повод. Малък празник. Малка роля.

9. Който заема невисоко обществено или служебно положение; дребен. Противоп. голям. Хаджи Пени имаше познанството не само на чорбаджиите, а и на бейовете, и на хората на властта. Със своя характер той еднакво привличаше и малките, и големите хора. Д. Немиров, Б, 147. Малките хора от народа — рибари, хамали, занаятчии, търговци, просяци, роби са винаги добродетелни и изпълнени с обич към ближния. Св. Минков, ПШ, 5-6. Той позна Шандова, малък и беден чиновник от Министерството на общите сгради. Ив. Вазов, Съч. IХ, 142. ● Разг. В съчет. от малък до голям. С изключение на едно нищожно малцинство, .., всички, от малък до голям, от министър до пъдар, .., грабят, от нищо несмущавани, от никого невъзпирани. Г. Кирков, Избр. пр I, 87.

10. Който не притежава необходимите качества, ум, талант, умение да бъде начело в нещо, да изпъкне с нещо, да ръководи; посредствен. Противоп. голям. В областта на културата няма малки и големи народи. ВН, 1958, бр. 2126, 4. — Кого лъже тоз? Бога или народа? Смилец велик? — когато той е най-малкият цар, който е видяла тая черква? Ив. Вазов, Съч. ХIV, 10. Малък вестникар. Малък адвокат. // Който се отличава с бедна душевност, ограниченост на мирогледа, поради което не е способен да прояви благородство, смелост, висока нравственост; дребен, дребнав, нищожен, ограничен, тесногръд. Противоп. голям. Малки хора, които нямат смелостта да го кажат открито, шушукат и днес наляво-надясно, .., че големият поет, .., и тук, в самоубийството си, позирал или, още по-точно, фалшивил, както правел и в поезията си. К. Константинов, ППГ, 251-252. Зли езици пошушваха, че ревността на хаджията не бе съвсем безкористна, че той поикономисвал за себе нещо при харчовете, .., но това беше чиста клевета, свойствена на малките души. Ив. Вазов, Съч. VIII, 134-135. Стопанът уплашен гости си обади! / .. / Защото страхът е бездушен и слеп, / на малките души — съветник свиреп. Ив. Вазов, Съч. I, 182. // За ум, способности на човек — който е с ограничени възможности; посредствен, ограничен. Противоп. голям. — Нима с малък ум се управлява един голям народ? Ив. Вазов, Съч. ХХ, 80.

11. Който е в детска или юношеска възраст; невръстен, непълнолетен. Противоп. голям, пълнолетен. Иван Белин говореше това на малките овчарчета, които всеки ден се събираха около му. Й. Йовков, ΒΑΧ, 155. Дядо Йордан влизаше рядко в къщи .. Нямаше вече какво да го влече и задържа там освен старите му спомени, .., и малките му внучета, които той обичаше да милва. Елин Пелин, Съч. III, 26. Ето че ние вече сме на село — аз и моята малка дъщеря. П. Незнакомов, МА, 7. А из улицата шумна, .., / ето малката цветарка бърза от локал в локал. Хр. Смирненски, Съч. I, 38. Я стани, стани, синко мензифар, / рано по-рано, та се разцъфти, / че те превари игличинката, / .. / че я обраа воловарчета, / воловарче, говедарчета, / занесоа я долу в селото, / раздаваа я по малки моми, / по малки моми, по лазаркини, / по китен Лазар да лазаруват. П. П. Славейков, КНП, 98. // Като сказ. опред. — който не е пораснал достатъчно, не е достигнал необходимата възраст за нещо. Противоп. голям. От къде ли сватове за нея не са идвали: .. Ала никому дума Тодора не давала. Тя все малка се мислила и все с кукли си играела. БР, 1931, кн. 4-5, 162. Аз го [дядо Мирю] помолих да ми даде да нося пушката, но той не се съгласи. — Малък си ти още за нея. Ем. Станев, ЯГ, 16. — За малък ли се мислиш, не виждаш ли, че си обрасъл с брадище? Ал. Константинов, Съч., 244. // Който е по-млад на възраст, години по отношение на някого или на някои. Най-големият беше Божан, по него идеше Петър и най-малкият — Павел. Елин Пелин, Съч. III, 10. — Как ме гледаа! — смееше се учудена малката снаха вкъщи. — Като че разбира, дано го чумата тръшне макар. — Може и да разбира, — отвръща голямата снаха. — Те глухонемите са особени. Г. Караславов, СИ, 16. Освен Милка и Цонка, той имаше още два сина и три дъщери, по-малки от тях. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 38-39. Към средата на юни пристигна от София пред дома на хаджи Андрея керван. Недялка с децата и Елениното момченце, Харитина с мъжа си и малката си дъщеря. В. Геновска, СГ, 222. // За животно, птица — който е скоро роден, още не е пораснал, за да се прехранва сам и да живее самостоятелно. — Послуша старата мечка глупавото мече и ми захапа ръката. Брей, дядо Пейо, като ме заболя ухапаната ръка, .., че като я сграбих, издигнах я над главата си, но преди да я тръшна на земята, домиля ми за малките мечета и я пуснах полекичка долу. А. Каралийчев, ПС, 60. — Ще порасне твоята малка Галица [теле] и ще помага на Белчо. Елин Пелин, Съч. I, 152. Майката учеше малките лисичета да ловуват. // За растение — който е поникнал неотдавна; млад. Той бе донесен като малко борче .. и посаден тук в незапомнени времена от прадедите на Гераците. Елин Пелин, Съч. II, 9-10. Крушата на двора е малка. Малки лозици.

12. За поклон — който се прави с леко привеждане на главата и горната част на тялото. Противоп. дълбок, голям. Той пое букета с малък поклон и каза: — Много мило от ваша страна. Елин Пелин, Съч. II, 175. Па дето му е реда, ще се прекръсти три пъти и ще направи малък поклон. Т. Влайков, БСК I, 166.

13. Като същ. малък (малкият) м., малка<та> ж., малко<то> ср., малки<те> мн. а) Обикн. нечленувано. Невръстно момче, момиче, дете, деца. За пръв път малкият виждаше град и още в самото начало главата му се замая от впечатления. Чудомир, Избр. пр, 129. Когато малките леят куршуми, той трябва пък топове да лее. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 20. Станка виждаше, че с всеки нов ден и някаква глуха вражда расте и крепне между двамата братя и между семействата им. Тази вражда .. все по-дълбоко разяждаше душите и на малки, и на големи от двете съседни къщи. Г. Караславов, ОХ I, 19. Послушайте, малки, / послушайте, мънички мои, / така е днес, / наверно било е и вчера. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 42. б) Само членувано. Обръщение към момче, момиче, деца, обикн. до юношеска възраст, когато не се знае името, имената. — Малката, моля те отвори ми вратата! Δ — Ей, малките, отдавна ли играете тук? в) Само членувано. По-маловръстният от другите. Малката почисти саксиите от угарките, .., а голямата избърса с мокър парцал, едно по едно листата на фикуса. Чудомир, Избр. пр, 129. г) За изразяване на пренебрежително отношение към някого, който е по-млад по години, по възраст. Опитах се да заобиколя, но ми се препречи едър гимназист. Нямаше нужда да разглеждам лицето му, след като усетих ръката, която здраво хвана яката ми. Фитила! — По-полека бе, малкия! — каза той. — По-полека, че ще се спънеш. К. Георгиев, ВБ, 16. д) малко<то> ср. и малки<те> мн. Рожба на човек, животно или птица. Умът му беше все там, около люлката на малкото. Д. Талев, ПК, 285. Езикът ѝ [на вълчицата] висеше от устата, горящ и червен. Миризмата на тор и овце я влудяваше. Но тя не искаше и да гледа нататък. Малките ѝ бяха слепи, безпомощни там, в дупката, и щеше да бъде най-голямата глупост, ако направи беля в този район. Д. Цончев, ОТ, 107. Земята е пременена за сватба и поглежда откъде ще се зададе лятото — а славеят пей и се упоява и дроздът му приглася, изправен над гнездото, дето пищят вече излюпените малки. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 153. е) Само нечленувано. С предл. като, от. Дете, деца. Ян Бибиян, още като малък, често обичаше да се спира пред работилницата на Франц и да наблюдава чудесиите, изложени на прозореца. Елин Пелин, ЯБЛ, 12. Туй ми е в кръвта, такава бях и като малка. Й. Йовков, ЧКГ, 148. Ех, да можеше всичко да се превърне и преобрази като в приказките, къщата ми изведнъж да блесне и той да види всичко ново и нагласено, богато и пъстро, както сигурно е у тях, в града, и на каквото той е свикнал от малък! Г. Караславов, ОХ I, 71. Децата от малки трябва да се учат да отиват при хората с добра мисъл, а не с лоша. Ст. Чилигиров, ХНН, 182.

◊ Εр малък. Грам.; Малък ер. Разг. Буква ь от българската азбука. Майорът с насмихнато око слушаше уроците и следеше внимателно растящето на всеки миг гъмжило от големи и малки ерове и други букви, що покриваше масата. Ив. Вазов, Съч. XXV, 88. Малка Богородица. Църк. Християнски празник на 8 септември, свързан с рождения ден на Богородица (Дева Мария). — Защо носиш черно? Кого жалиш? .. — Момичето ми се помина на връх Малка Богородица. А. Каралийчев, СР, 37. Малка буква. Езикозн. Буква с по-дребен размер и специфично изписване, която според установените правописни правила не може да се употребява в началото на изречение или на собствено име. Съществителните нарицателни се пишат с малки начални букви, ако не са в началото на изречението. Л. Андрейчин и др., БГ, 59. Малка Коледа. Диал. Денят преди Рождество Христово (Коледа) — 24 декември. Малка механизация. Спец. Частична механизация при някои несложни спомагателни или основни производствени процеси. Заемите за малка механизация се затвърдиха като сигурен път за ускоряване на техническия прогрес. ВН, 1961, бр. 3143, 2. Малка октава. Муз. Октавата, която се намира между голяма октава и първа октава. Освен ключ СОЛ [виолинов ключ] .. в музиката се употребява и ключ ФА [басов ключ], който се пише на четвъртата линия на петолинието и определя мястото на нотата ФΑ от малката октава. Пеене VIII кл, 14. Малка планета. Астрон. Астероид. Първата малка планета Церера била открита случайно от италианския астроном Пиеци на 1 януари 1801 г. Δ Малките планети се движат около Слънцето по елиптични орбити, разположени предимно между орбитите на Марс и Юпитер. Малката мечка. Разг. Съзвездието Ursa Minor. Ето на, пак трепнаха... Гледайте! Аз вторачвам очи. Слабо фосфорично сияние пробягва между звездите на Малката и Голямата мечка. Ст. Чилингиров, ХНН, 83. Малкия екран. Разг. Телевизионен екран; синия екран. Естествено е да се разбере, че чрез своето изображение върху „малкия“ екран телевизията регистрира явления, факти, събития. НК, 1970, бр. 52, 7. Малкият месец (съкр. Малкият). Диал. Месец февруари. Малко<то> име. Разг. Собственото, кръщелно име на някого. — А малкото Ви име как беше? Евстати? А. Гуляшки, МТС, 34. — Как му беше малкото име на тоя Сотиров? Стефан .. От господин Стефан Сотиров. Ем. Станев, ИК III, 66. Малко кръвообръщение. Анат. Кръвообръщение, което започва от дясната сърдечна камера и продължава през белодробната артерия, капилярите на белодробните алвеоли и четирите белодробни вени, чрез които кръвта се връща в лявото предсърдие. Сервето, който впрочем се смята за откривател на малкото кръвообръщение, за тези си убеждения е бил осъден и изгорен на клада. ВН, 1961, бр. 2967, 4. Малко пладне. Диал. Времето преди обяд между 10 и 11 ч., когато обикн. се закусва. Поповете виждаха, че тя е гладна и жадна и много дълго проточиха службата — досами малко пладне. Й. Вълчев, РЗ, 30. А Цаковите се събудиха от само себе си чак на малко пладне, в десет часа заранта. Й. Вълчев, РЗ, 132. Малък мозък. Анат. Разположен в задния дял на черепната кутия, нечифтен орган на централната нервна система у човека, рибите, птиците и бозайниците, който контролира равновесието и поддържа мускулния тонус. Ако нещастникът прояви нахалство и продължи да се взира в таблото, чукни го лекичко с боздугана си в областта на малкия мозък. ВН, 1960, бр. 2727, 4. Малък (малкият) пръст. Обикн. членувано. Последният, най-къс пръст от външната страна на ръката или на крака на човек. Веднъж, на един разгорещен покер у Торосян, .., експертът бе забелязал как италианецът правеше с нокътя на малкия си пръст резки върху гланцирания гръб на картите. Д. Димов, Т, 525. На твоя малък пръст наместо пръстен / горещите си устни слагам аз. В. Ханчев, Избр. тв, 56. Малък Сечко; Малкият месец. Диал. Месец февруари; малкин, малкушан. По едно време Лазар долови нова промяна в жена си. Беше след Божик, а това продължи през целия Голям Сечко и към средата на Малък Сечко. Д. Талев, ПК, 751. През януари и февруари по-малко грее слънцето, .., а и буйните ветрове — виелиците — най-често спохождат големия и малкия Сечко. П. Делирадев, В, 107. Малък <ход> назад. Мор. Команда, която се предава в машинното отделение за забавяне, намаляване хода на плавателния съд. Почват маневра. Как да е, стигат до кея и пилотът командува: „Машина, малък назад!“ Б. Трайков, ВО, 23. Малките часове. Обикн. с предл. в, п ο. Времето след полунощ (обикн. до два часа̀ след полунощ). Малко ли, много ли трая забавата — трудно е да се определи; всеки случай трактористът Черняй се прибра за спане в малките часове, както казват снопчани, когато човек се връща в къщи след полунощ. Б. Обретенов, С, 81. „Ами ако срещна мъжа на Пена Делибашовата, дето се връща все в малките часове? Какво ще кажат хората, какво ще каже пустата му Пена.“ ВН, 1960, бр. 2669, 4.

> Все е малко на попово око. Разг. Употребява се за алчен, ненаситен човек. Голяма му е тафрата, малка му е софрата. Диал. Употребява се за беден човек, който обича да се гизди. Като малко дете на цица. Диал. Настървено и стремглаво. Малкия<т> дявол. Разг. Пакост, зло, беда, която не е много голяма (обикн. като се има предвид, че е могло да стане нещо много по-лошо). Чудомир попита има ли пострадали от стрелбата, .. — Малкият дявол е бил. Все пак да сме доволни, че сме застреляли само един поп. Ст, 1970, бр. 1258, 2. Малко щрепеле, а голяма шапка. Диал. За човек, който е малък, дребен на ръст, но юнак. Малък като пиперка. Диал. Ирон. Дребен на ръст, но хитър. Минал и през голямо решето и през малко решето. Разг. Който има голям опит, който е извънредно опитен и обигран, понеже е прекарал всякакви изпитания, трудности. Не мога да се меря на (с) малкия пръст на някого; Не струвам колкото малкия пръст на някого; Не съм нито за (на) малкия пръст на някого. Разг.; Не мога да капна вода на малкия пръст на някого; Не мога да полея <вода> на малкия пръст на някого; Не мога да <се> напия вода на малкия пръст на някого. Диал. Стоя много по-долу, по-ниско от някого по личните си качества и възможности. Според вас да го оставим да загине ли? — А според тебе всички ли да загинем? — Какво ме интересуват всички! .. Всички ние не струваме колкото малкия му пръст... П. Вежинов, ЗНН, 111. Не <си> вдигам / вдигна (мърдам, мръдвам / мръдна, повдигам / повдигна, помръдвам / помръдна) малкия пръст. Разг. Не полагам ни най-малко усилие да предприема, да извърша нещо, обикн. в полза на някого. — Видя ли Хела? —Да, нищо и никаква звездица — каза Алек. — Изглежда, мойто момче, че не си струваше да бъхтаме толкова път заради нея.. — Заради нея ли? .. Честна дума, Алек, заради нея не бих си помръднал и малкия пръст. П. Вежинов, СП, 53. Отивам (ходя) по малка нужда. Разг. Уринирам. — В една такава зимна вечер — започна той —замръкнахме в едно македонско селце. Малей, какъв студ беше, какво нещо! Като плюйнеш, плюнката ти пада на лед. По малка нужда хич не се опитвай да отидеш навън. Ще ти се образува патерица. И. Петров, ПР, 27. Поставям / поставя (слагам / сложа, турям / туря, турвам / турна) на малкия <си> пръст някого. Разг. Превъзхождам някого по способности, знания, култура или по постижения. Особено приятно му стана, когато един ден Димитрото рече, че той, Папура, може да сложи на малкия си пръст всички учители заедно с директора на прогимназията. Г. Караславов, Избр. съч. II, 75-76. Преварям като малко пуле майка си. Диал. Ирон. Проявявам нетърпение, като прибързвам да кажа нещо недобре обмислено (предложение или мнение), или да извърша нещо. Слагам / сложа (турям / туря, турвам / турна) в малкия си джоб някого; Слагам <си> / сложа<си> в малкото си джобче някого. Разг. Превъзхождам някого по способности, знания, култура или по постижения. Тръгвам / тръгна по линията на най-малкото съпротивление. Книж. Решавам да постъпя така, че да не срещна никакви трудности, да постигна нещо с най-малко усилия. Ще дойде (дойдѐ) голям ден <с> малка пита (питка). Разг. Употребява се, за да се изрази, че ще настъпи (настъпило е) време, когато всеки ще получи заслуженото, ще настъпи (настъпило е) време за разплата. — Добре дошъл, г-н Странджев. Какви новини? — подаде ръка кмета на изпъдения учител. — Новините вие ги знаете. — Е, знаем ги. — Дойде и за вас голям ден с малка пита. А. Страшимиров, А, 586. — Господин капитан, виждате ли колко дюлгери има в полка? .. Днес ще иззидат обор на стопанството в Камено поле. „Така е .. като има глупаци като нас, дето си дават неделната почивка, ще си вършат “другарчетата„ агитацията. Но де да видим, ще дойде скоро голям ден, малка пита.“ В. Нешков, Н, 346. — Да те обичаше той, нямаше да дигне глава против баща си .. Хе-е, чакай ти, няма ли да доде то веднъж голям ден — малка питка. П. Тодоров, Събр. пр II, 407.

Виж повече

Резултати от: Речник на новите думи 2010

ма̀лък ∆ Малка приватизация. ♠ Иконом. ↑Приватизация на малки предприятия и обекти, която се извършва обикн. преди ↑приватизацията на големите стопански обекти. Смятахме първо да пуснем малката приватизация и едва след това да пристъпим към продажбите и на големите заводи. Н/2001/47. От малката приватизация спечелиха преди всичко малкият и средният бизнес. Кеш/2003/7. Малък бизнес. Иконом. Производствена, търговска или друга частна дейност за печалба с относително малки инвестиции и приходи. Както повечетопредставители на малкия бизнес у нас, М. среща непреодолими трудности. ВЖ/2001/38. Малкият бизнес се нуждае от външно финансиране, независимо дали е стартиращ, или е в процес на растеж. К/2007/36.